запустя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време запустя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време запустя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време запустя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време запустя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време запустя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време запустя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време запустя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време запустя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време запустя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време запустя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време запустя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение запустя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение запустя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запустя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие запустя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие запустя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запустя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие запустя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запустя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие запустя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие запустя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие запустя̀вайки - деепричастие запустя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие запустя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие запустя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие запустя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие запустя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие запустя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие запустя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие запустя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие запустя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ЗАПУСТЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; запустèя, -èеш,
мин. св. запустя̀х, прич. мин. св. деят. запустя̀л, -а, -о, мн. запустèли, св., непрех. Ставам пуст, безлюден; опустявам. Денем всички отиваха на работа и селото запустяваше. Елин Пелин, Съч. III 46. До самия град тя не срещна ни една жива душа, кърът беше запустял. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 189. Сутрин много рано жени и момчурляци ходеха да берат тютюн, сетне и кърът, и улиците запустяваха, като че селото беше изоставено. Г. Караславов, ОХ III, 143. Остана Султана Глаушева сам-сама в празната къща. Старата жена всеки ден чистеше, редеше и пререждаше – да бъде както е било, да не запустява съвсем къщата ѝ. Д. Талев, ПК, 826-827. А Финикия малко по малко осиромашала и запустяла. Пристанищата ѝ са заринали с пясък и цветущите някога нейни градове преставят днес само развалини. Н. Михайловски, РВИ (превод), 9. Па забрани на моми и момци / да се жена, ни па да се люба, / да ида на студни кладенци, / да не права ора и седенки. / Запустея тлаки и седенки, / оглухная чешми и кладенци. Нар. пес., СбНУ Х, 245.See moreЗАПУСТЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; запустя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Правя нещо да запустее; разсипвам, занемарявам. Агата със стиснато сърце помисли, че над това тихо, спокойно гнездо може като гръм да падне злото, да го помрачи, да го запусти. Й. Йовков, ЖС, 17. Но едвам токо се наредиха и просветиха тези страни, ето че ги постигна зла съдбина, която разори и запусти повечето от них и ги потопи в глъбока тъмнота. М. Дринов, ППБН, 7-8. Бащина клетва къща запустява, а майчина – дом изкоренява. П. Р. Славейков, БП I, 37. запустявам се, запустя се страд. Учителят непрестанно учеше, че гнездото на страшната зараза е поповият излак и горещо настояваше да се запусти. Елин Пелин, Съч. I, 76.