зарево̀ - единствено число, нечленувано зарево̀то - единствено число, членувано зарева̀ - множествено число, нечленувано зарева̀та - множествено число, членувано
ЗАРЕВÒ, мн. няма, ср. Отблясък от ярка светлина, от пожар, при изгрев или залез слънце и под.; сияние.
Виждаха се и пешеходци, и ездачи върху гиздави коне, чиито пригладени косми лъщяха на утринното зарево. А. Христофоров, А, 305. Далече някъде на северозапад догаряха последните отблясъци на залязващото слънце и заливаха с мекото си зарево големите стари брястове в отвъдните дворища. Г. Караславов, ОХ III, 51. В мрака някой изкрещя откъм изхода: – Нападат! В следния миг видяха и фигурата му при заревото на експлозиите. П. Вежинов, НС, 129. В тъмната стая нахлуваше от осветената улица слабо зарево. Д. Ангелов, ЖС, 129. Оттатък реката, на хвърлей място, пламтеше огън. Няколко черни сенки се лутаха пред светлото зарево. Ст. Загорчинов, ДП, 316.See more– От рус. зарево.