заря̀ - единствено число, нечленувано заря̀та - единствено число, членувано зарѝ - множествено число, нечленувано зарѝте - множествено число, членувано
ЗАРЯ̀1 ж. 1. Само ед. Силна ярка светлина на хоризонта, обикн. при изгрев или при залез слънце.
На изток, зад планината, прозираше мътночервена заря, плисната в сивите облаци. Ем. Станев, ПЕГ, 57. Всички обърнаха очите си към изток, гдето хоризонтът над морето полека-лека се обагряше с лека червена заря. Елин Пелин, ЯБЛ, 45. Над равнината свечеряваше. Слънцето потъна над слънчогледовите блокове, златиста заря обви западния хоризонт. А. Гуляшки, СВ, 196. Дене, ноще вие / смърт грозна при Черна, / в дим огнен се крие / зарята вечерна. Ив. Вазов, Съч. V, 102. // Ед. и мн. Излъчена или отразена светлина от нещо; сияние, отблясък. Заря от изгряващ месец сребрееше вече тъмното подножие на гората. Ц. Церковски, Съч. III, 51. Далеко някъде светеха зари от пожарите, що изпепеляваха села. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 109. Слънцето се канеше да се покаже и над планината светеше златисто сияние. Очилата на дядо Васил светкаха от зарите. Ем. Станев, ПЕГ, 59. Уморен от своя дълъг полет, / извървял небесния си път, / през мъгли и през космичен вятър, / закопнял по земните зари, / ще се спусне смело към земята, / па макар на прах да изгори... Н. Зидаров, НС, 65. ● Обр. Тая вяра беше в неговата тъмна душа / една заря и една благодетелна сила. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 21-22.See more2. Само мн. Обикн. поет. Слънчеви или лунни лъчи. Небето се синееше весело, обливано от утринните зари на слънцето. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 186. Ето го че и слънцето наднича иззади планината и праща първите си златни зари най-напред отсреща по баира. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 50. По небето се топяха последните зари на залеза и тук-там мигаха първите звездици. И. Петров, НЛ, 145. Де разсява толкоз живо / месец сребърни зари? П. Р. Славейков, Избр. пр I, 98. ● Обр. Унинието се потайваше постепенно и в мислите ми проблясваха зари от светлина. К. Величков, ПССъч. I, 26.
3. Прен. Само ед. Обикн. с предл. на. Начало, първи прояви на нещо ново (обикн. някакъв период, идея и др.). Историята на Индия е дълга, много дълга. Днешна Индия е държала непрекъснато връзка през вековете със зарята на своята история. А. Каменова, И, 7. В резултат на Първата световна война, гражданската война и интервенцията производството на метал паднало още по-ниско и в зарята на съветската власт било три пъти по-малко от сегашното българско производство. НТМ, 1967, кн. 4, 29. Пред мене са минали в славен отред / мечтатели смели и твърди мъже, / вестители първи на светла заря. Кр. Белев, ПЗБ, 56.
ЗАРЯ̀2, мн. няма, ж. 1. Воен. Утринен или вечерен сигнал за сбор и проверка. Наблизо бяха кавалерийските казарми и там свиреха заря. Й. Йовков, Разк. I, 144. Войнишка тръба припряно заситни утринна заря. К. Константинов, БР, 1931, кн. 7, 217. Откъм казармата долитаха призивно тържествените звуци на зарята от вечерната проверка. В. Нешков, Н, 248.
2. Вечерно тържество с илюминации от изстрелвани в небето цветни ракети в чест на бележита годишнина, национален празник и под. Сутринта на празника се извеждат бойните знамена, посрещат се от войските и последвани от кавалерите на ордена „За храброст“, се отправят на мястото за провеждане на парада. Вечерта се провежда тържествена заря. РИ, 2013, бр. 8 [еа]. // Светлинни илюминации от изстрелвани в небето цветни ракети на такова тържество. Никой не пожела да използува в почивка останалите два часа до започването на тържествената вечер със заря и церемонии. Ив. Мартинов, М, 124. На 1 юни ще бъде проведена тържествена Ботева вечер със заря.
– Рус. заря.
ЗАРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. Поет. 1. Непрех. За небесно светило, огън и др. – излъчвам зари, светлина; светя. На тебе ти стига, че слънце зари, / че топлият вятър въздиша в клонака, / че дъхава зèлен земята покри... Хр. Радевски, ВН, 64.
2. Прех. Прен. Правя нещо да сияе; озарявам. Въодушевление туптеше в неговите гърди, очите му блестяха, усмивка и надменна увереност, че той е по-силен от всички тия, които идат срещу му, заряха цялото лице. Ст. Дичев, ЗС II, 48. заря се страд. от заря във 2 знач. Намусеното му други път лице сега се зареше от широка радостна усмивка. Ст. Дичев, ЗС II, 339.