звъ̀нвам - първо лице, единствено число, сегашно време звъ̀нваш - второ лице, единствено число, сегашно време звъ̀нва - трето лице, единствено число, минало свършено време звъ̀нваме - първо лице, множествено число, сегашно време звъ̀нвате - второ лице, множествено число, сегашно време звъ̀нват - трето лице, множествено число, сегашно време звъ̀нвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време звъ̀нвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време звъ̀нвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време звъ̀нваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време звъ̀нваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време звъ̀нвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение звъ̀нвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение звъ̀нващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие звъ̀нващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие звъ̀нващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие звъ̀нваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие звъ̀нващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие звъ̀нващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие звъ̀нващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие звъ̀нващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие звъ̀нващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие звъ̀нвайки - деепричастие звъ̀нвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие звъ̀нвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие звъ̀нвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие звъ̀нвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие звъ̀нвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие звъ̀нвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие звъ̀нвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие звъ̀нвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие звъ̀нвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 обаждам се - набирам - въртя (разг.) - телефонирам - звъня - звънвам - позвънявам - избирам 2 звъня - звънвам - позвънявам
ЗВЪ̀НВАМ1, -аш, несв.; звъ̀нна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. 1. Обикн. за метални предмети или звънец – издавам звън изведнъж един или няколко пъти. Първият чук звънна, наковалнята отекна. Й. Радичков, СР, 137. Вятърът с двойна сила зафуча навън. Черковното клепало пак звънна в нощта. Елин Пелин, Съч. I, 59. Двете златни монети блеснаха във въздуха и звъннаха на масата. Д. Талев, ГЧ, 37. В салона зашумя глъчка, звъннаха чаши. К. Константинов, СЧЗ, 60. Славинов нищо не каза, а се залови добре да намести цигулката в кутията. Случайно докосна струните и те звъннаха. К. Петканов, В, 49. Бавно отеква се звонът черковен – звънне и спре. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 265. Телефонът звънна. Δ Звънецът звънна.See more2. Прен. За глас, смях, песен – изведнъж се чувам ясно, силно. Петето припна навън и гласчето му звънна в студеното спокойно утро. Г. Караславов, Тат., 224. Катя улови Евстати за лакътя и го обърна към себе си. – Какъв си възмъжал! – каза тя. После изведнъж се разсмя и смехът ѝ звънна в неподвижния въздух. А. Гуляшки, МТС, 350. Крайна чу на пейката вън гръден мъжки смях. Тутакси до него звънна Тинкиното гласче – ясно, тънко, сякаш чуруликаше лястовичка. Н. Нинов, ЕШО, 30. Звъннаха в сънната улица / песни на скрита тъга. Хр. Смирненски, Съч. I, 57. ● Обр. Тихият пролетен дъжд / звънна над моята стряха, / с тихия пролетен дъжд / колко надежди изгряха. Н. Лилиев, Ст 1932, 10.
ЗВЪ̀НВАМ2, -аш, несв.; звъ̀нна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Правя някакъв предмет, обикн. звънец или механизъм, устройство да звънне изведнъж, един или няколко пъти. Той и сега се посмути, дори се обиди малко, но за да не се издаде, поклони се с прекалена любезност, звънна с шпорите си и каза: – Довиждане. Й. Йовков, ЧКГ, 23. Капитан Стотелов изкачи с два скока стъпалата и звънна на тежката дъбова врата. Д. Добревски, БКН, 151. Не можехме изпълни тази задача без другаря Тунков, затова се отправихме колективно към апартамента му. Като звъннахме, най-напред се показа жената на другаря Тунков, а зад нея и самият той. Ст, 1968, бр. 1187, 2. Когато изтичах по стълбите до първия етаж и звъннах на вратата с табелка „Даниел Вандор – издател“, аз още не знаех какво точно да кажа. П. Славински, ПЩ, 37.
2. Разг. Обаждам се по телефона на някого; телефонирам. Макар да знаеше, че по това време си почива, тя си позволи да му звънне вкъщи. Обади се женски глас. Другарят Вълнаров, ако може да се обади! Ст. Даскалов, СЛ, 502. – Ще се прибера навреме за обед. Ако не се случи съвет или нещо друго, разбира се. – В такъв случай ми звънни. – Да, ще ти звънна. Б. Болгар, Б, 106. – Сава – поръчваше тя усмихната, – като се свържеш с болницата, обади ми се по телефона. – Добре, добре, ще ти звънна. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. – Веднага тръгни към нас. – Багажът ми е много. – Тогава да звънна на татко да изпрати колата. Сл. Македонски, ЕЗС, 126. звънва се, звънне се безл. Когато след минута се звънна два пъти, хазайката чу как квартирантът бързо премина през коридора. М. Грубешлиева, ПП, 127.