земя̀ - единствено число, нечленувано земя̀та - единствено число, членувано земѝ - множествено число, нечленувано земѝте - множествено число, членувано
- 1. земя
- - Вдън земя<та>
See more- - Връщам/върна на земята
- - Да го обесят, ще му опрат краката о земята
- - Да го обесят, ще опре о земята
- - Дера земята
- - Дръж се за (о) земята
- - Закопавам/закопая вдън земя
- - Заличавам/залича от лицето на земята
- - Земята е на решето
- - Земята твърда, небето високо
- - Измервам/измеря земята
- - Изниквам/изникна като (сякаш) из (от, изпод) земята
- - Изравнявам/изравня със земята
- - Изтривам/изтрия от лицето на земята
- - Изчезвам/изчезна от лицето на земята
- - Като (като че, сякаш) изпод земята
- - Като кърт под земята
- - Като че (сякаш) израствам/израсна из (от) земята
- - Като че <ли> извират из (от) земята
- - Кланям се до земята
- - Кланям се до суровата земя
- - Кога ходи, земята плаче под него
- - Колкото от земята до небето и колкото от небето до земята
- - Кол ли ще побия на земята
- - Лягам/легна в земята
- - Махнала те земята
- - Мириша на земя
- - Навеждам/наведа очи <към (в) земята>
- - На земя <та> не стъпвам
- - Направям/направя със земята барабар
- - Направям/направя със земята равен
- - Натъпквам/натъпча в земята
- - Не зная на земя<та> ли съм, на небе<то> ли съм
- - Не лъжи царската земя
- - Не ми пада гърба на земята
- - Не съм ни на небето, ни на земята
- - Не ще забия кол <на тази земя>
- - Не ще побия кол <на земята>
- - <Ни> побит кол <в земята>
- - Обетована земя
- - От (между) два стола, та на земята
- - От дън земя
- - Под земя ровя
- - Под земята рових
- - Потапям/потопя очи <в земята>
- - Потъвам/потъна в земята и потъвам/потъна вдън земя<та>
- - Правя равен със земята
- - Превеждам/преведа през девет земи
- - У дън земи
- - Предавам/предам на черната земя
- - През девет земи в десета
- - През девет <земи и> морета
- - Провалям се/проваля се вдън земя
- - Продирам/продера земята
- - Продънвам се/продъня се в земята
- - Прокарвам/прокарам през девет земи
- - Солта на земята
- - Сравнявам/сравня със земята
- - Сривам/срина със земята
- - Удрям/ударя в (о, у) земята
- - Цар на земята, бог на небето
- - Целувам/целуна земята
- - Аз го търся под земята, той бил връз земята
- - Ако е тревата покосена, не е земята отнесена
- - Ако ще земята наопаки да се обърне
- - Две педи от земята
- - Търся и под земята
- - Потъвам/потъна в земята от срам
- - Тогава господ ходеше по земята
- - Не знам/не зная къде е пукната земята
- - Лягам/легна на земята от смях
ЗЕМЯ̀ ж. 1. Само
ед. Астрон. Планета от Слънчевата система, трета по отдалеченост от Слънцето, която се върти около своята ос и около Слънцето; земно кълбо. Земята е планета, която според някои учени е откъсната някога, преди милиони, милиони години, от Слънцето. Г. Томалевски, АН, 214. Нашата Земя не е изключително и единствено небесно тяло, а една обикновена планета, каквито съществуват неизброимо много в безкрайната Вселена. Астр. ХI кл, 1964, 4. Изворът на светлината е слънцето, което, ако и да е толкоз далеч от Земята, .. светлината от него стига до Земята в осем минути. Пч, 1871, кн. 5, 70. Спътници на Земята.See more2. Тази планета като източник на природни богатства и живот, както и място, където протича човешкият живот, дейност; земно кълбо. Погледът му бавно преминава към полето, то блещи, зелено, свежо и хубаво, обилно и щедро закърмено от плодоносните недра на земята. Й. Йовков, Разк. I, 66. Земята крие в своята пазуха големи богатства, които ние можеме да употребляваме за удовлетворението на нуждите си. Знан., 1875, бр. 19, 304. Всеки зинал като ламя и прибира, мъкне, крие, като че ще векува на земята. Елин Пелин, Съч. III, 39. Ми рядовно не можем да знаем за историята на всички народи, които са живели и днес живеят на земята. Й. Груев, КВИ (превод), I-II. Човешкият живот / ще бъде един безконечен възход / – нагоре, нагоре! / Земята ще бъде рай – / ще бъде! Гео Милев, С, 47. ● Обр. И ако слънцето угасне в боевете – / то моето сърце кат слънце ще им свети / през бурната тъма, / а пламъка на младите души им стига, / за да разбият и последната верига / на майката земя! Хр. Смирненски, Съч. I, 71. И спри се да видиш, / когато сред блясъци нови / земята ще ври, ще гори / в огньове, огньове, огньове / и дъжд от искри! Хр. Смирненски, Съч. I, 142. Може би съм грешна и коварна, / може би сред път ще се сломя – / аз съм само щерка твоя вярна, / моя кръвна майчице земя. Е. Багряна, ВС, 40. // Мястото, където според религиозните представи човекът временно съществува при противопоставяне с небето като въображаем свят на бога и на задгробния живот. И през дните на глада [попът] бе намразил архиерейския наместник, патриарха, Христос, небето, земята и целия свят. Д. Димов, Т, 639. Щом влезе в рая, дядо Матейко се сети за бабата си, която бе оставила греховната земя много време преди него. Елин Пелин, Съч. I, 33. Едно време, като бил господ по земята, отишел у една бедна жена. Нар. прик., СбНУ ХХVII, 323. Разсърди са вишни господ, / че прооди архангела, / архангела Михаила / да си слезе на земята. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 136.
3. Само ед. Горният пласт на земната кора; земна повърхност. Тихо е, не е много студено, по земята се белее слана. Й. Йовков, АМГ, 8. Едри капки дъжд закапаха рядко и тупаха като куршуми в земята. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 18. Малката манастирска черковица, почти равно със земята, са намираше сред двора. З. Стоянов, ЗБВ I, 370. Ние бяхме научени да търпиме, да спиме на гола земя, да гладуваме и да са храниме и с жълъд. П. Хитов, МП, 49. И по сивата земя, / топлена от ласки южни, / трепкат плахи и ненужни / с кръв напръскани писма. Д. Дебелянов, С 1946, 125.
4. Само ед. Голяма част от земната повърхност, оградена с вода; суша. Историкът се зарадва не по-малко от Колумб, който, след като плавал с трите си кораба тридесет и три дни по безкрайните води на Атлантическия океан, най-после открил желаната земя. М. Марчевски, ТС, 112. Тя [омарата] постепенно се превърна в сивокафява линия, която се надигаше от океана и от него изскочи гола скалиста земя. Г. Белев, КВА, 340. Лицето на земното кълбо представлява едно широко пространство от суха земя и едно широко пространство от вода. Й. Груев, УЗ, 4.
5. Обикн. със съгл. и несъгл. опред. Пространство, територия, която се населява и владее от даден народ. Някъде зад плета пееше проста селянка, която с нескопосани извивки на гласа изразяваше любовта и тъгата си към заминалия в незнайни земи мъж. Х. Русев, ПС, 154. Обичам та, мое мило отечество!.. Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие. Л. Каравелов, Съч. II, 28. Марко стегна коня Шареяна, / разигра го по влашката земя, / та погази три иляди войска. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 31. Тога велит Марко Кралевике: / – А, е гиди мой верни дружини! / Ал идете сега да одиме, / да одиме во немечка земя, / д,исечеме църнине арапи. Нар. пес., СбБрМ, 182. Берлинският конгрес от 1878 г. разпокъса земята на българите. // Част от територията на дадена страна, държава; област, район. То не е като на целинните земи да ореш и да сееш, ни дърво има, ни пън има. Друга работа е на Север. Й. Радичков, НД, 66. Антон Страшимиров е роден през 1872 година в град Варна. Неговите родители са емигрирали от Македония, класическата земя на бунта. Б. Шивачев, Съч. I, 70. Крайдунавската земя наедно с Видин остана под властта на Страшимира. Р. Каролев, УБЧИ, 48.
6. Повърхностен рохкав слой на земната кора, в който виреят растенията и който обикн. се обработва; почва. Боне Крайненецът впрегна пак Сивушка и Белчо и тръгна след ралото .. Земята изпръхнала и се рони като захар. Елин Пелин, Съч. I, 149. Зимата тук е топла, сняг не пада никога и още с първите пролетни горещини из влажната земя бликва буйна растителност. Й. Йовков, Разк. II, 32. Изпращяло железното рало, почнало да цепи коравата земя. А. Каралийчев, МО, 8. В Копривщица няма плодовита земя – само камъне, пясък и глина. Л. Каравелов, Съч. II, 25. Чая иска земя сипкава, песъчлива, но не камениста. Т. Икономов, ЧПГ, 74. Горният и по-темният пласт [на земята] е собствено орна земя или почва, а онзи, който са намира под него, са нарича подпочва. Ступ., 1875, бр. 3, 20.
7. Само ед. Рохкаво, най-често тъмнокафяво вещество, влизащо в състава на земната кора, което може да се изкопава, изравя за различни цели; пръст. Някой сякаш бе разровил запарена земя и нейният дъх облъхваше Минтана. К. Петканов, ДЧ, 464-465. Друг работник гребеше изхвърлената на брега мокра земя и я мяташе на насипа. Х. Русев, ПЗ, 67. Моята землянка – изплетена от пръти и измазана със земя барака – и прилепена до стъблото на огромен вековен явор. Г. Райчев, Избр. съч. I, 9. В Караибския залив отдавна вече съществувало предание, че съществуват такива хора, които ядат земя. Знан., 1875, бр. 11, 166-167. Дойде едно дете, фърли една грудка земя да къца ореси. Нар. прик., СбНУ ХI, 141. От земя сме и пак земя ще станем. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 23. Черната земя да го прибере! Клетва.
8. Обработваема площ (ниви, градини, лозя и др.), която се използва за селскостопански нужди. Земята принадлежи на тези, които я обработват. Конст., 5. Тя беше дошла от едно полско село и донесла на своя жених двеста декара скъпа работна земя и един килограм злато в нанизи. Кр. Велков, СБ, 33. Полакомил се е за имот и земя и за нищо друго не мисли. Елин Пелин, Съч. III, 141. Винаги съм казвал, че земята на чокоите трябва да се отнеме и да се даде на селяните. Й. Йовков, ЧКГ, 177. Държавна земя. Машинно обработване на земята. Земята пустее.
9. Разг. Долна хоризонтална част на помещение, по която се ходи и на която се поставят мебели; под. Тя го завари в горната стая, че се превиваше и тръшкаше на земята от неизразими страдания. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 24. Тогаз погледнах и видях: пред тезгяха на земята лежи Калмука. Й. Йовков, ВАХ, 107-108. Стрина Вутевица излезе в пруста да меси, а нане Вуте, седнал със свити крака на земята, пак залепи очи на малкото стъкло. Елин Пелин, Съч. IV, 242. А в това време Панчо пъшкаше и тежко въздишаше в собата, изтегнат на голата земя. Т. Влайков, Съч. II, 133. – Слезни, слезни, чорбаджике Донке, / от диван на земя, / хакот да ми платиш, / дома ке си идам. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 46.
◊ Зелена земя. Природна боя със зелен цвят; малахит. Освен жълти, червени, кафяви и черни природни бои са употребявали още: зелена земя .. – един от най-старите зелени пигменти, описан от Плиний. Н. Преславски и др., НПБ, 6. Мъртви земи. Остар. Книж. Ненаселени земи, които не се използват от никого. Мъртви земи са думат ненаселените земи, които не са под владението на никого и които не са оставени за потребата на населението. ДЗОИ II (превод), 9. Ничия земя. Воен. Пространство, територия, която се намира между предните позиции на две воюващи войски, сили и под. Виждах русото момче с излъсканата пушка, виждах го там – на ничията земя, между враговете и приятелите. П. Вежинов, НС, 20. Като единствен достъп до влака с цистерните оставаше перонът на гарата, ала последният още през първите минути на боя се беше превърнал в „ничия земя“, тъй като се обстрелваше едновременно от хората на Шишко и от немците. Д. Димов, Т, 584. Ракета въздух-земя. Воен. Вид бойна ракета, която се изстрелва от въздуха, за да порази противников обект върху земната повърхност. На най-новите реактивни ракетоносачи за далечни разстояния вместо бомби има ракети „въздух-земя“. ВН, 1961, бр. 3067, 1. Ракета земя-въздух. Воен. Вид бойна ракета, която се изстрелва от земята, за да порази противников обект във въздушното пространство. Ракета земя-земя. Воен. Вид бойна ракета, която се изстрелва от земята, за да порази противников обект върху земната повърхност. Сред присъстващите на парада предизвикаха интерес вертолети, от които на летището бяха разтоварени бойни ракети тип „земя-земя“. ВН, 1961, бр. 3067, 1. Редки земи. Хим. Редки земни елементи като цезий, тантал, лантан и др. Редките земи се използуват в атомната техника при направата на полупроводникови приемници. ВН, 1961, бр. 3155, 4. Нараства ценността на редките земи, те намират все по-широко приложение в химията, физиката, радиотехниката. Б. Ангелов, ЗМ, 39.
~ Аз го търся под земята, той бил връз земята; аз го търся по небето, той бил по земята. Диал. Употребява се при някаква бъркотия, неразбория. Ако ще земята наопаки да се обърне. Разг. Каквото ще и да става, при всички обстоятелства. На война е тръгнал той и ще стигне до фронта, та ако ще земята наопаки да се обърне. П. Вежинов, ЗЧР, 31. Вдън земя<та>. Разг. 1. Пренебр. В съчет. с ида, потъна, пръждосам се и под. в пов. накл. За изразяване на пожелание някой да не се явява повече пред лицето, което говори, да изчезне безследно. – Разбойници в къщата си не искам. Пръждосвай се в джендема, вдън земя! М. Грубешлиева, ПП, 233. – Ударници, а? Гръм да ви удари, вдън земя да се пръждосате. Г. Караславов, Избр. съч. II, 418. 2. В съчет. със скрия, крия, търся и под. За посочване на краен предел, който достига дадено действие. – И вдън земя да се скриеш, нашите ще те намерят! И ще те смажат като червей!... П. Вежинов, НС, 172. – Видиш ли? – въртеше глава Кольо. – Хората вдън земя крият житото си, пък ний стоим със скръстени ръце. Чакаме да ни го изгребат. Ст. Марков, ДБ, 372. 3. Много дълбоко. Корени му [на дървото] бяха / вдън земята, / клоне му бяха / в влашката земя. Нар. пес., СбВСт, 159. Връщам / върна на земята някого. Принуждавам някого да се опомни, да се освободи от илюзиите си. Говорех грубо, но бях решил да разтърся най-сетне туй същество, да го изтръгна от високомерното му безразличие, да го върна на земята и нямах никакво настроение да подбирам думите си. Б. Райнов, ДВ, 62. Гори ми земята под краката. Книж. Намирам се в много тежко, несигурно, критично положение. Земята гори под краката ми, той седнал да ме занимава с дреболии. Горна земя1. В приказките – земята, на която живеем по отношение на въображаем свят, който се намира под земята. – Тук живее лоша хала. А сега е много разярена. Всяка година ходеше на горната земя и донасяше по една златна ябълка. Ран Босилек, Р, 111-112. Минало се, що се минало, момъкът все мислел за горната земя. Ран Босилек, Р, 115. Горна земя2. Диал. Област, район, разположен в планина по отношение на жителите от равнина или низина. Навървила си е мома загоренка, / отишла си е на горна земя. Нар. пес., СбНУ IV, 63. Изяздило лудо-младо, / изяздило добра коня, / та да иде горна земя, / горна земя да се жени. Нар. пес., СбНУ V, 9. Да го обесят, ще му опрат краката о земята; да го обесят, ще опре о земята; да го обесят, ще се повлекат краката му. Диал. Много, прекалено (е) висок. Дера (продирам / продера) земята за нещо или някого. Разг. На всяка цена се стремя да получа, да добия нещо. Няма и маслобойна и в цялата околия хората дерат земята за такова нещо, защото ходят за едно кило олио чак в Джулюница. Ем. Станев, ИК I и II, 196-197. Ние, начеващите писатели, земята деряхме, за да ни поръчат от някоя редакция разказче или стихотворение. А. Каралийчев, С, 224-225. До земя. Нар.-поет. Обилно, много (за сълзи). Стефан се назад повърна, / порони сълзи до земя. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 332. До земя<та>. Разг. За дреха – който е много дълъг и покрива изцяло краката на човек. Дали се чуло, видело, / мома булюкбаш да бидит / со сто и петдесет сеймени, / со тристамина делии, / с кадифе фустан до земя. Нар. пес., СбБрМ, 339. Калинка в пътя вървеше, / спуснала поли до земя, / подплатен сукман до пети. Нар. пес., СбНУ ХХV, 118. Долна земя1. 1. В приказките – въображаем свят, който се намира под земята. Той слязъл в долната земя – друга земя имало долу – и видял три девойки, като плачат. Христом. КМ II, 183. – Откъде е черното дяволче? – От долната земя. – Къде е тая долна земя? – Под нас. А. Каралийчев, ПС I, 23. 2. В религиозните представи на народа – земният, реалният, материалният свят по отношение на небето; долния свят. Господ ангели думаше: / „Ангели, архангели, / идете на долна земя, / на Янка душа земете.“ Нар. пес., СбНУ ХХVII, 303. Долна земя2. Диал. Област, район, разположен в равнина или низина по отношение на жителите на планина. Забегнал чобан Нено / во долна земя, що не знае, / и чужди луди, що не познава. Нар. пес., Ст. Веркович, НПБМ, 301. Дръж се за (о) земята. Разг. Шег. Казва се някому на смях, когато падне. Забивам / забия (забождам / забода, навеждам / наведа, потапям / потопя, опирам / опра) очи (поглед) в (към) земя<та>. Разг. Гледам съсредоточено надолу, обикн. поради неудобство, засрамване и под. Еньо, забил поглед в земята, слуша като в просъница. Елин Пелин, Съч. III, 165. – Цвето, сестрице, прощавай, миличка. Аз ти направих голямо зло – каза задавено тя и като наведе очи към земята, промълви с въздишка – затова и господ ме наказа. Елин Пелин, Съч. III, 140. И когато старците стигнаха пред тежките порти на Хаджи-Драгановата къща и дядо Нейко почука на мандалото, всички други сложиха ръце на патериците си и потопиха очи в земята. Й. Йовков, СЛ, 167. Забивам / забия (побивам / побия) кол на земя<та>. Разг. Създавам си дом, установявам се за дълго време да живея някъде. – Хей, вярвайте бога, момчета, това момиче ще ме накара и аз кол на земя да побия – за дом да замисля. Ц. Церковски, ТЗ, 175. Забождам / забода нос в земята. Разг. 1. Заглеждам се съсредоточено надолу. Тръгне той из улицата, погледне насам – некролог, погледне нататък – некролог. И като няма накъде да гледа, забоде нос в земята и стъпва като уловен крадец. Г. Караславов, Избр. съч. II, 392. 2. Падам по очи. Детето се спъна и забоде нос в земята. Земята е на решето. Диал. Употребява се, когато гостите си отивали посред нощ и се страхували от самодиви. Земята наопаки ще обърна. Разг. Всичко ще направя (за да постигна нещо). – Но ако много ти се пие ракия, аз ще ти намеря, па ако ще и земята да обърна наопаки!... К. Петканов, ЗлЗ, 260. Земята твърда, небето високо. Диал. Употребява се за подчертаване, че няма кой да помогне някому, който е изпаднал в тежко положение. Земята ще ти стане (ще ти се види) тясна. Разг. Употребява се като заплаха, предупреждение за разправа. – Давам ти цял месец да си помислиш. Ако се съгласиш, нищо няма да ти се случи. Откажеш ли ми, земята ще ти стане тясна! К. Петканов, ЗлЗ, 60. – И да помниш, момче! Опиташ ли се нещо такова... Тясна ще ти се види земята! Дисциплина и труд искам аз. Й. Гешев, ВТ, 51. Изравнявам / изравня (сравнявам / сравня) със земята нещо. Разг. Напълно унищожавам, сривам, събарям (селище, здание и под.). Тук, посред Румелия, където турците преди векове са сравнили със земята всяка твърдина и зид .. – каква беше тази стена .., опасала цял Сливен откъм полето? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 515. Сталинград се превърна на стоманен орех, който строши зъбите на хищника. Индустриалният град беше пометен, сравнен със земята. Тук-таме само стърчаха скелети на изгорели къщи. А. Каралийчев, ПД, 214-215. Изтривам / изтрия (заличавам / залича, затривам / затрия) от лицето на земята някого или нещо. Книж. Унищожавам, премахвам напълно някого или нещо (обикн. град, държава, народ и под.). Тероризмът трябва да бъде заличен от лицето на земята. Изчезвам / изчезна от лицето на земята. Книж. Преставам да съществувам. Добитъците както мамут и много други са изчезнали докрай от лицето на земята. Ив. Богоров, КГ, 67. По време на Втората световна война много селища изчезнаха от лицето на земята. И под земята, търся. Остар. Навсякъде, упорито (търся). Тримата апостоли, които правителството търсело и под земята, готвели са да посрящнат сякоя опасност със запрегнате револвери в ръката. З. Стоянов, ЗБВ I, 150-151. Като (като че, сякаш) изпод (из) земята. Разг. 1. За глас, говор, песен и под. – сподавено, глухо. – Цончо – обади се Станка като изпод земята и наведе черни очи надолу. – Обичаш ли ме още, Станке? – промълви развълнувано Цончо. Ц. Церковски, Съч. III, 262. И до слуха му се донесе сподавено, като че ли изпод земята .. троплива моминска песен. Елин Пелин, Съч. III, 111. 2. Внезапно, неочаквано, изведнъж. Партизаните блокираха селото. Те се явиха като изпод земята. Г. Караславов, Избр. съч. I, 383. Не бяха изминали два часа от излизането на Морозов, и като из земята изскочи цяла глутница полицаи, които блокираха къщата. К. Ламбрев, СП, 15. Отнякъде, изведнъж, като че излязъл изпод земята, се появи нисичък и пълен подпоручик. Ив. Мартинов, ДТ, 249. <Като> от дън земя. Разг. Сподавено, глухо. Гласът се чуваше като от дън земя. Като че <ли> извират из (от) земя<та>. Разг. Обикн. за хора, тълпа и под. – явяват се изведнъж един след друг в голямо количество, не престават да прииждат. Народ – като че из земя извира. К. Христов, ЧБ, 105. Кланям се до суровата земя. Диал. Моля се извънредно много на някого. Кланям се (покланям се / поклоня се) до земята някому. 1. Засвидетелствам голяма почит, уважение на някого. – Тю брее! Да му правя аз толкова икрам, да го моля, да му се покланям до земята. Бре човек, ела! Ела, наяж се и махай се тогава... М. Кремен, СС, 52. 2. Изразявам голяма благодарност към някого. – Царицата ти праща много здраве. – Кланям се до земята на царицата. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 32. Кога ходи, земята плаче (пищи) под него. Диал. Голям юнак е, много е силен, енергичен. – Че като препаса на другия ден пистолета на кръста си оная ми ти Марена Алтънова! Малей, земята пищи под нея! Ил. Волен, МДС, 144. Колкото от земята до небето; колкото от небето до земята. Разг. 1. За разлика, несъответствие – много голяма (голямо). 2. В съчет. с далече – много далече. Лягам / легна в земята. Загивам, умирам. Мириша на земя. Разг. Много съм стар или немощен, болен и скоро ще умра. На земя<та> не стъпвам. 1. Диал. Възгордял съм се, държа се надменно, надувам се. 2. Много съм радостен, много съм доволен от нещо. Като взе и последния изпит, момичето бързаше за вкъщи, на земята не стъпваше. Направям / направя със земята равен някого. Разг.; Направям / направя със земята барабар някого. Простонар. Обикн. в св. Скарвам се много остро на някого, нахоквам го жестоко и го сразявам с думите си. Натъпквам / натъпча в земята някого. Разг. 1. Поставям някого в затруднено, безизходно или унизително положение. 2. Нахоквам, наругавам жестоко някого. Не зная на земя<та> ли съм, на небе<то> ли съм; <не съм> ни на небето, ни на земята. Разг. Много съм щастлив, много се радвам; много съм развълнуван от радостни преживявания. – А много са те, техните завистници, много са и много бъбрят. – Нека, те ще млъкнат, щом като Цончо стане даскал, а Станка – даскалица. Не знае Станка на земя ли е, на небе ли е. Момиче – радва се. Ц. Церковски, Съч. III, 258. След първото клонче падна второ, трето, най-после – и един трендафил. Джевдет не се знаеше сега на небето ли е, или на земята; сърцето затрептя в гърдите му, като че искаше да изскочи и да мине през кафеза. Ц. Гинчев, ГК, 241. И взе лудетината, че ме чукна по носа с пръста си, та чак свитки ми излязоха! И таман да я перна, наведе се, че ме целуна по челото, ама тъй, уж на подигравка... Засмя се и ме остави... А пък аз ни на небето, ни на земята! К. Калчев, СТ, 140. Бръчков не беше ни на небето, ни на земята. Ив. Вазов, Съч. VI, 29. Не лъжи царската земя. Диал. Казва се на някого, който, както е клекнал, го дръпнат и той падне на земята. Не ми пада гърбът по земята. Диал. Никога не признавам, че съм сгрешил, че не съм прав. Не ще побия (забия) кол на земята; кол ли ще побия (забия) на земята. Разг. Няма да живея вечно, ще умра. Обетована земя. Книж. Страна, към която някой силно се стреми, за която мечтае като за място на благополучие. Бенковски бълнуваше само за Румъния, обетованата земя за хъшовете. Л. Стоянов, Б, 170. Той беше живял няколко години в Америка и сега с охота запознаваше новите емигранти с чудесата на обетованата земя. Ал. Бабек, МЕ, 12. От (между) два стола, та на земята. Разг. Употребява се, когато някой остане излъган в стремежа си да спечели облаги от различни страни. От небето до земята. 1. Извънредно много. Детето все повтаряше, че обича майка си от небето до земята. 2. В съчет. с разлика. Извънредно голяма. Разликата между двамата братя е от небето до земята. Под земята рових (ще преровя). Диал. Положих (ще положа) много големи усилия, за да постигна нещо. Под земя ровя. Диал. Тайно клеветя някого или правя зло. Потъвам / потъна в (вдън) земя<та>. Разг. 1. Извънредно много се засрамвам. Нима той е против реда и дисциплината? Нима не потъна в земята, когато помощник-министърът му три сол на главата? М. Марчевски, П, 184. – Но щом този ръкопис е твой, ти си вече голям писател – казах на Йовкова и го раздрусах малко. Йовков се изчерви до кръв и потъна вдън земя. СбАСЕП, 347. 2. Изчезвам, загубвам се безследно. Доста се удиви, когато и в другата ниша не намери Петко. Хм!... В земята ли потъна тоя дебелак? Й. Гешев, ВТ, 80. Той смяташе, че всички, които поддържаха тая касапница и доведоха България до катастрофа, ще си свият опашките и ще потънат вдън земята. Г. Караславов, ОХ II, 461. Правя равен със земята някого; сравнявам / сравня със земята някого. Разг. Критикувам много остро някого, карам му се, хокам го. – Само да ми го видят очите, със земята равен ще го направя. За баща ли ме има той, или за безумен. К. Петканов, СВ, 149. Грабна телефонната слушалка, набра номера на известния певец Захариев и го сравни със земята. – Слушай, другарю Захариев, ти забрави ли, че майка ти лежи в болницата? Защо не дойдеш да я видиш? Не те ли е срам? Н. Каралиева, Н, 6. Превеждам / преведа през девет земи някого. Разг.; Прокарвам / прокарам през девет земи някого. Диал. Изкусно, майсторски излъгвам, измамвам някого. Предавам / предам на черната земя някого. Обикн. в св. Диал. Погребвам някого. Ти знаеш, може би ти, че преди три години предадох на черната земя дъщеря на 18 години... СбЦГМГ, 65. През девет земи <в десета>; през девет земи и морета. Разг. Много далече. Като знаеше кой е баща му и как той оная година го откъсна и препрати през девет земи в десета, за нея бе съвсем естествено, че го е оженил за богата мома. Г. Караславов, ОХ IV, 40. – Защо неговият Крумчо, вече доктор, вместо да си дойде и да си гледа живота, се е запилял в чужда държава през девет земи и морета да се бие? Г. Караславов, Избр. съч. I, 379. Забил [юнакът] по горите и там намерил друг юнак, който познавал кога има бой дори през девет земи. Христом. КМ II, 181. Продънвам се / продъня се в земята. Разг. Изчезвам, загубвам се безследно. Да ти кажа, свато, всичките в затвора трябва да ги изпратят! До един! Семето им да се не види. В земята да се продънят – те и проклетите им кооперации! Г. Караславов, Избр. съч. II, 180. Работя като кърт под земята. Разг. Работя тайно, прикрито. Слизам / сляза на земята. Разг. Преставам да живея с илюзии, да фантазирам; опомням се. – Сякаш не си живо същество, а излязла от роман. Слез на земята, мила! Вл. Полянов, БВП, 45. Солта на земята. Книж. Най-ценната, активна и творческа част на обществото. Казваш, че ние с тебе не сме солта на земята, че светът нито започва, нито ще свърши с нас. Ем. Манов, ПС, 31. А инквизиторите? Тези дребни души мислеха, че са солта на земята. Сл. Боянов, СК, 316. Студен като земя. Диал. Много студен. Тежко като земя. Диал. Много тежко. Удрям / ударя о (в) земята някого. Разг. Надминавам, превъзхождам някого със своите успехи, постижения, способности. – Всички ни ще удари о земята, такъв стрелец ще се извъди! – казваше засмян Мирчо. Ем. Коралов, ДП, 135. – А така, Ангелчо! Бре, ами ти ще удариш о земята краварите бе – хвалеше го бригадирът. Ст. Даскалов, БП, 143. Целувам / целуна (измервам / измеря) земята. Обикн. в св. Разг. Шег. Падам, просвам се на земята.
– Други (остар. и диал.) форми: земля̀, земня̀ и дземя̀.