пръ̀ст - единствено число, нечленувано пръстта̀ - единствено число, членувано
пръ̀ст - единствено число, нечленувано пръстта̀ - единствено число, членувано
пръ̀ст - единствено число, нечленувано пръ̀ста - бройна форма пръ̀стът - единствено число, членувано - пълен член пръ̀сти - множествено число, нечленувано пръ̀стите - множествено число, членувано
- 1. пръст
- - Без да си вдигна пръста
See more- - Без да си мръдна пръста
- - Без да си повдигна пръста
- - Имам широки пръсти
- - Без да си помръдна пръста
- - Бият през пръстите
- - Божи пръст
- - Броим се на пръсти
- - Броим се на пръстите на едната ръка
- - Бутам (бутвам/бутна) пръст<а> в раната
- - Бъркам (бръквам/бръкна) с пръст в раната
- - Виждам/видя средния пръст
- - Връзвам/вържа го на пръст
- - Вържи си червенко <на пръста>
- - Въртя на пръст
- - Гледам през пръсти
- - Гол като пръст
- - Завивам/завия на пръста си
- - Завирам си/завра си пръста между вратата
- - Завъртявам/завъртя на пръста си
- - Защо <си> идеш захапал пръст
- - Избозавам/избозая из пръста (пръстите) си
- - Изсмуквам/изсмуча из (от) пръстите си
- - Изцицвам/изцицам из пръстите си
- - Имам гумени пръсти
- - Имам пръст
- - Имам редки пръсти
- - Карам през пръсти
- - Като петте си пръста
- - Като пръст
- - Като пръстите на ръката си
- - Кучка с погача ще мине през пръстите му
- - Кърша пръсти
- - Навивам/навия на пръст
- - Намазвам/намажа пръстите
- - На пръсти:1
- - На пръсти:2
- - Не мога да капна вода на малкия пръст
- - Не мога да полея <вода> на малкия пръст
- - Не мога да се меря на (с) малкия пръст
- - Не мога да <се> напия вода на малкия пръст
- - Не се крия зад пръста си
- - Не си вдигам/вдигна пръста, не вдигам/вдигна пръст и не си вдигам/вдигна малкия пръст
- - Не си мърдам (мръдвам/мръдна) пръста, не мърдам (мръдвам/мръдна) пръст и не си мърдам (мръдвам/мръдна) малкия пръст
- - Не си повдигам/повдигна пръста
- - Не си помръдвам/помръдна пръста, не помръдвам/помръдна пръст и не си помръдвам/помръдна малкия пръст
- - Не си шаввам/шавна пръста
- - Не струвам колкото малкия пръст
- - Не съм нито на малкия пръст
- - Нокът на пръсти расте
- - Няма да ми се изяде от пръстите
- - Облизвам си/оближа си пръстите
- - Оставам/остана гол пръст
- - Оставам/остана с пръст в носа
- - Оставам/остана с пръст в уста<та>
- - Оставам//остана със захапан пръст
- - Оставям си/оставя си пръстите
- - Оставям/оставя с пръст в устата
- - Очите ми са на пръстите
- - Петте ми пръста на яката ти
- - Повъртявам/повъртя на пръст
- - Поставям/поставя на малкия си пръст
- - Поставям/поставя пръст на (в) раната
- - Преброяваме се на пръсти
- - През пръсти
- - Прехапвам/прехапя пръст
- - Простри му само пръст, ще те улови за цяла ръка
- - Пръст да ми се покаже
- - Пръстите си да изядеш
- - Пръстите си да оближеш
- - Пъхам си (пъхвам си/пъхна си) пръста там, дето скърца вратата
- - Редки ми са пръстите
- - С два пръста
- - С един пръст искам десет чепа да затикна
- - Слагам/сложа на малкия си пръст
- - Слагам/сложа пръст<а>
- - Слагам/сложа пръсти в огъня
- - Слагам/сложа пръст на (в) раната
- - Слагам си/сложа си пръста
- - След като се ръкува, брои си пръстите
- - Смуча от пръстите си
- - Соча с пръст
- - С пръст не бутвам/бутна:1
- - С пръст не бутвам/бутна:3
- - С пръст не докачам/докача
- - С пръст не докосвам/докосна
- - С пръст не закачам/закача
- - С пръст не пипвам/пипна:1
- - С пръст не пипвам/пипна:2
- - С пръст непобутнат
- - С широки пръсти
- - Със захапан пръст
- - Троша си пръстите
- - Турям/туря (турвам/турна) на малкия си пръст
- - Турям/туря (турвам/турна) пръст<а>
- - Турям/туря (турвам/турна) пръст на (в) раната
- - Удрям/ударя пръста
- - Четем се на пръсти
- - Чупя пръсти
- - Баща ми сега пръст яде
- - Завържи си го на пръста!
- - Играе ми големия пръст
- - Пръст на съдбата
- - Навий си го на пръста!
- 2. пръст
- - Мириша на пръст
See more- - Пръст и плява
- - Пръст ям
- - Яде ми гърба пръст
ПРЪСТ1, пръ̀стът, пръ̀ста, мн. пръ̀сти, след числ. пръ̀ста, м. 1. Всеки от подвижните израстъци, с който завършва ръка, крак на човек или лапа при някои животни. Щом видя парите у децата, Аничка ги хвана, разтвори им пръстите насила, взе парите и ги даде на Илия. Й. Йовков, ЖС 1935, 82. Американският полисмен .. повдига пръста си нагоре, и в един миг всичкият невъобразим хаос от коли като че окаменява на мястото си. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 43. Лицето на калугерката потъмня, очите ѝ гледаха напред, но като че ли не виждаха нищо. — Тоя пръстен .. тоя пръстен, Елено болярко, — почна тя полека и с мъка — баща ти някога на моя пръст наниза. Ст. Загорчинов, ДП, 163. Беше пред самата борова гора .. Мислите бледнееха в главата му, замръзваха като пръстите, които напразно криеше в джобовете си. М. Грубешлиева. ПП, 109-110.
2. Прен. Част на ръкавица с такава форма и размер, предназначена за съответен завършек на човешка ръка. Когато облече оръфания си ямурлук и си тури ръкавиците с продупчени пръсти, готов вече да тръгне, той не се реши да влезе в одаята — мъчно му беше да погледне детето. Й. Йовков, ЖС 1935, 56. Но най-добро средство за изтриване на тялото зимно време служи английския flest-gloves вид на твърди дебели ръкавици без пръсти, оплетени от памучна прежда. Лет., 1876, 112.
3. Разг. Единица мярка (за дължина, височина, ширина), приблизително равна на дебелината на такъв израстък на човешката ръка. Стана от трапезата [отецът игумен] .., като смирено се прекръсти, макар и да не бе хапнал хапка от печеното, а само от виното бе отпил два пръста и хляба бе разчупил. Ст. Загорчинов, ДП, 381. Дигам си очите: един широкоплещ, чернокос, и даже чернокож господин, .., облечен .. в редингот, незакопчан, под жилетката му два-три пръста червен пояс. Ал. Константинов, БГ, 11. Гласът му беше съвсем спокоен, спокойно беше и гладкото му лице с бяла брада, подстригана един пръст високо. А. Дончев, ВР, 31. Жак лежеше на пода сред мрака на тясна килия. Подът бе залян с три пръста вода. Б. Райнов, ДВ, 215.
4. Прен. Обикн. с предл. н а и същ. Намеса, участие (на обозначеното от съществителното). Само десет дни след аудиенцията на Цанков при княза между двете партии бе постигнато съглашение .. В него особено силно личеше пръстът на консерваторите. В. Геновска, СГ, 205. Новото в нейната разработка [на темата] е онова схващане на народа, който вижда пръста на провидението в запустението на къщата, от която е излязла тази нечестивка, поставила своята страст по-горе .. от вяра, народност, обичаи и нрави. Б. Ангелов, ЛС, 251. Съдиите трябваше да се настървят от изгледа ни, а публиката да бъде отвратена от разбойническия ни вид: нашият граждански образ трябваше да бъде заличен. В тази подготовка се чувстваше пръста на полицейските палачи. Ем. Манов, ПЯ, 33-34. Аз се моля, словата неказани / леденеят на мъртви уста, / непомилвани, чужди, белязани / с непосилния пръст на скръбта. Н. Лилиев, Ст, 129.
◊ Малък (малкият) пръст. Обикн. членувано. Последният, най-къс пръст от външната страна на ръката или на крака на човек. От малкия пръст на лявата му ръка течеше кръв: там беше го ударил Апостол с пръта. Й. Йовков, ПГ, 70. Веднъж, на един разгорещен покер у Торосян, .., експертът бе забелязал как италианецът правеше с нокътя на малкия си пръст резки върху гланцирания гръб на картите. Д. Димов, Т, 525. Среден (средният) пръст. Обикн. членувано. Третият пръст от външната или вътрешна страна на ръката или на крака на човек. Човекът с пенснето вдигна ръце, прекара ги по рошавата си глава и размърда показалеца и средния пръст на дясната си ръка, като че ли режеше с ножици. Той каза нещо на френски, което бръснарят не разбра. Д. Спространов, С, 16. Едър златен пръстен с кръгъл печат блесна на средния му пръст. Ст. Загорчинов, ЛСС, 149. При правилно държане на иглата прибутването ѝ става с напръстник, като средният пръст стои добре сгънат. Н. Алфатарлиева и др., ТГДО, 25.
~ Без да си мръдна (помръдна, вдигна, повдигна) пръста за нещо или за някого. Разг. Без да направя каквото и да било, без усилие за нещо или за някого. — А можем просто да изплашим банката и да я принудим към износно споразумение .. По този начин вие спасявате къщата, имотите, името си .. Аз пък поемам доставката .. и на края на годината изсипвам десет процента от печалбата в ръцете ви, без да сте мръднали пръста си. Д. Димов, Т, 129-130. В края на селото .. имаше двор с много кокошки. .. Там ще свърне Лиса, там ще си опита късмета .. и ще я пипнат, без дори и пръста си да помръднат. СбХ, 133. Бият през пръстите. Разг. Наказват. Че за таквоз нещо бият през пръстите, бе! Как тъй! Да спираме масовизацията? А. Гуляшки, ЗР, 233. Божи пръст (пръст божи). Намеса на свръхестествена сила, на провидението. — Слушайте, хора! — извика той [Ахмед]. — Тук Божи пръст има! Бог направи кучето да влезе тук и писарят да ме види! Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 116. Броим се (преброяваме се, четем се) на пръсти<те на едната ръка>. Разг. Много малко сме на брой, в много малко количество сме. Тя [Ирина] беше интелигентна и човек можеше да разговаря с нея за всичко, а жените от тоя вид, които фон Гайер бе срещал в живота си, се брояха на пръсти и не бяха идвали никога в по-тесен допир с живота му. Д. Димов, Т, 348. Броят на издигналите се над общия уровен хора беше толкова незначителен, че те се четяха на пръсти. СбАСЕП, 42. Бъркам (бръквам / бръкна) с пръст в раната. Разг. Засягам най-болезненото, най-чувствителното място на някого. И все пак цялото ви сърце е при онези хора, срещу които работите сега, нали? Манев трепна. Той не очакваше от Чугун такава откровеност — да бръкне с пръст в кървясалата рана. В. Нешков, Н, 360. — Стига вече с тези съболезнования! Попитайте ме нещо! Бръкнете с пръст в раната, не се плашете. Р. Балабанов, ТБК, 51. Виждам / видя средния пръст. Вулг. Излъгвам се в очакванията си, нищо не постигам, не успявам в нищо. Връзвам / вържа го на пръст. Диал. Непрекъснато припомням, не забравям нищо казано или направено. Вържи си червенко (червен конец) <на пръста> (на малкия пръст). Във 2 и 3 л. Помни, че ще си отвърна, ще си отмъстя. — Вържи си червен конец на малкия пръст. Хр. Смирненски, Съч. III, 77. Въртя на пръст<а си>. Разг. 1. Hякого. Постъпвам с някого, както ми е угодно, разигравам го, както желая. Той бе подочул, че Пиронев е завършил вече учението си и че се тъкмял да си отваря адвокатска кантора в града. „Ще успее!“ — думаше си той. „Хората на пръст ще върти.“ Г. Караславов, ОХ IV, 345. В това действие мама нерекъснато е на сцената. Тя се проявява като буйна и ревнива испанка — танцуава с разни блестящи кавалери и ги върти на пръста си. П. Незнакомов, МА, 81. 2. Нещо. Справям се много лесно, с голяма сръчност и лекота с нещо. Приставът беше дясната ръка на околийския началник, а понякога, когато началникът не си разбираше от работата, той въртеше на пръст цялата околия. Г. Караславов, ОХ III, 266. — Обигран човек, той ли няма да подуши вятъра? Толкова време кметуваше, въртеше на пръст селото. Н. Кирилов, ПД, 128. Гледам през пръсти нещо или на нещо. Разг. 1. Не съм прецизен в работата си, върша нещо небрежно, нехайно. Хубаво казваше чорбаджи Христо — заптисайте го тоя хаирсъзин, ама ние — през пръсти гледахме. Ръцете им развързахме бунт да правят. П. Константинов, ПИГ, 171. Повечето от тях имаха богати домове в столицата, .., имения из безкрайните земи на империята, та гледаха през пръсти на задълженията си във войската. А. Дончев, СВС, 570. 2. Отнасям се снизходително, без нужната строгост към някого или нещо. Братиано горещо съчувстваше на българите и гледаше през пръсти на революционната ни деятелност в румънската земя. Ив. Вазов, Съч. XI, 103. Боляринът беше свой човек, .. не притискаше осенчани чак толкова, че да го намразят, а попът гледаше през пръсти на езическите обреди. А. Гуляшки, ЗВ, 910. Гол като пръст. Разг. Пренебр. Съвършено беден, който няма никакъв имот и средства. Влязоха те в новата си къща голи като пръст. Сичкият им имот и покъщнина беше това, дето го бе донесла невястата от дома си и дето го бяха събрали от сватбата. Т. Влайков, Съч. II, 101. Завивам / завия (завъртявам / завъртя) на пръста си някого. Разг. Започвам да постъпвам с някого, както ми е угодно, да го разигравам, както желая. — Аз като нея [Димка] хубава не съм виждал. — За хубост — хубава. — А и инак тя би ни завила на пръста си, но не е имала среда. А. Страшимиров, К, 32. — Първата ми грешка, това е, че допуснах тоя хитрец да влезе в кооператива .. — И какво се случи, ..? Случи се това, че вместо ние него да използваме, той ни завъртя на пръста си. А. Гуляшки, МТС, 260-261. Завирам си / завра си пръста между вратата. Разг. Бъркам се, намесвам се в някоя работа, от която си докарвам неприятности. Защо <си> идеш захапал пръст. Диал. Казва се като укор към стопанина, който се връща в къщи, без да е купил нещо за ядене. Зная (познавам) като петте си пръста някого или нещо; зная (познавам) като пръстите на ръката си някого или нещо. Разг. Зная, познавам много добре, напълно, в най-големи подробности някого или нещо. Дойчин познаваше своя район като петте си пръста, с всичките му пътища и най-малки пътеки, всяко село, всяка колиба, всеки дол и рид. Д. Талев, ГЧ, 122. — Е, Ставре, и ти ли помисли, че съм полудял? — попита го жлъчно усмихнат поп Иван. — Кой? Аз? Що думаш, отче? Да помисля такова нещо? .. Може ли? Та нали те познавам като пръстите на ръката си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 21. Избозавам / избозая (изцицвам / изцицам) из пръста (пръстите) си нещо. Диал. Обикн. с отриц. и в св. Измислям, съчинявам нещо, като твърдя, че е така, без то да е вярно. Не съм си го избозал из пръсти. П. Р. Славейков, БП I, 313. Изсмуквам / изсмуча из (от) пръстите си нещо. Разг. 1. Обикн. с отриц. Измислям, съчинявам нещо, като твърдя, че е така, без то да е вярно. А това, дето ще ви разкажа, да не мислите, че ще го изсмуча из пръстите си — не! М. Георгиев, Избр. разк., 85. Това го има черно на бяло, не го изсмуквам из пръстите си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 116. 2. Създавам, сътворявам нещо несполучливо, което не е съобразено с реалната действителност (обикн. за произведение на изкуството). След като измислил азбуката, нашият „езиковед“ по същия начин изсмукал от пръстите си речниковия фонд. К, 1963, бр. 8, 37. Но творбите на нашите художници не са съчинени, не са изсмукани от пръстите в тишината на ателиетата. Те са подсказани от действителността. Пл, 1969, кн. 5, 68. Имам гумени пръсти. Разг. Несръчен съм, лесно изпускам предметите, които държа или вземам в ръцете си. Имам пръст в нещо. Разг. Замесен съм в нещо, взимам участие в нещо. Като се върнах в Кюстендил, разказва той [Маринов], поисках да изясня за себе си едно съмнение, което ме много мъчеше: има ли Каравелов пръст в преврата? С. Радев, ССБ II, 262. За Димитра аз имам пръст да не бъде избран! — додаде неочаквано Левски. Ст. Дичев, ЗС II, 587. Имам редки (широки) пръсти; редки (широки) ми са пръстите; с редки (широки) пръсти съм. Разг. Не жаля средства, харча много, прекалено щедър, разточителен съм. Кръчмарят опита парите на зъбите си и промърмори: — Новенички! Щом имаш редки пръсти, ще бъде по волята ти! Й. Вълчев, СКН, 37. Бих искал да кажа нещо и за дядо си Христо .. Имал е вкус към изящното и богатото. Бил е с много широки пръсти. Б. Шивачев, Съч. I, 107-108. Карам през пръсти нещо. Разг. Не съм прецизен в работата си, върша нещо небрежно, нехайно. — Не е така! .. Аз си гледам добре работата, докато вие карате през пръсти. В Хамбург знаят това .. Ако вие бяхте трудолюбив, предимството щеше да бъде на ваша страна. Д. Димов, Т, 458. Кучка с погача ще мине през пръстите му. Разг. Много разточителен е. Кърша пръсти. Разг. Отчаян съм, не знам какво да правя, вайкам се за нещо (обикн. като давам външен израз на чувствата със съответния жест). Баба Пинтовка кършеше пръсти, защото знаеше, че мъжът ѝ няма да нареди най-големия си син и го деляха, колкото да го махнат от къщи. Г. Караславов, ОХ II, 11. Булките се мислят овдовели — / гледат Пирин, пръстите си кършат. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 82. Навивам / навия на пръст<а си>1 някого; навивам / навия на двата си пръста някого. Разг. 1. Набеждавам някого в нещо и го одумвам непрекъснато. За еснафите стигаше някой да се отклонява от обикновените закони на човешката мисъл или чувство, за да бъде навит на пръст през целия си живот. Ст. Чилингиров, ХНН, 39. 2. Правя с някого, каквото си искам. — Лошо дрънкаш, председателю. Да не би да искаш ти затуй, че си гласувал, да ме навиеш на двата си пръста? Тъй ли? Н. Хайтов, Т, 1962, кн. 1, 76. Уж е дребен по ум и по ръст, / но мнозина нави той на пръст, / че сдоби се с влиятелен тъст. Кр. Вълков, МОО, 135. Навивам / навия на пръст<а си>2 нещо. Разг. 1. Втълпявам си нещо. Рогев си е навил на пръста една песен и я повтаря във всяка сказка — говори против партиите. Ем. Станев, ИК I и II, 262. — Бати Кунчо, с тях цяла седмица да приказваш, на глава няма да излезеш. Те са си навили на пръста едно и само това плещят. В. Нешков, Н, 381. 2. Постоянно повтарям нещо, което съм си втълпил. Напразно Иван Найденов въстанал във вестника си срещу клеветата — вестниците продължавали да навиват на пръст „най-новата българска конспирация срещу Османската майка-империя“. Хр. Бръзицов, НЦ, 180. Не стигаше, че тези неща не ми даваха мира, а сега Давид ще ги разчепква и ще ги навива на пръст. Ем. Манов, МПЛ, 155. Намазвам / намажа пръстите (ръцете) на някого. Диал. Давам подкуп. Намазвам / намажа пръсти<те си>. Диал. Облагодетелствам се от нещо. На пръсти1. Тихо, безшумно (обикн. като стъпвам само на пръстите на краката си). Като свърши молитвата си, Теодосий открехна вратата към стаята на килийниците — през там се минаваше навън .. Той мина на пръсти, ослушвайки се в сънното дишане на послушника и калугера. Ст. Загорчинов, ДП, 207. Когато след малко госпожата отвори полека вратата и приближи на пръсти до леглото ѝ, тя видя, че детето спи дълбоко. Г. Райчев, ЗК, 140. На пръсти2, з н а я, п о з н а в а м. Много добре, напълно, в най-големи подробности (зная, познавам). Рефик размаха ръце: нека имат вяра, той самият е ходил по тия места с каруцата и ги знае на пръсти! Ст. Дичев, ЗС II, 52. Ботйов, който знаел вече на прсъти тая драма и нейните герои, поискал сам да си избере роля. З. Стоянов, ХБ, 94. Настъпвам / настъпя по пръста (по малкия пръст) някого. Разг. Засягам някого на най-чувствителното му място с думите или постъпките си. Те [жените] са мили и добри, докато си мил и добър с тях. И стават зли като оси, щом ги настъпиш неволно дори и по малкия пръст. П. Вежинов, НБК, 279-280. Не мога да капна вода на малкия пръст на някого; не мога да полея <вода> на малкия пръст на някого; не мога да <се> напия вода на малкия пръст на някого. Диал. Стоя много по-долу, по-ниско от някого по личните си качества и възможности. Не мога да се меря на (с) малкия пръст на някого. Диал. Стоя много по-долу, по-ниско от някого по личните си качества и възможности. Не се крия зад пръста си. Разг. Искрен съм, откровен съм, прям съм. Не <си> вдигам / вдигна (мърдам, мръдвам / мръдна, повдигам / повдигна, помръдвам / помръдна, шаввам / шавна) <малкия си> пръст<а>. Самост. или за нещо, за някого. Разг. Не се погрижвам, не правя абсолютно нищо за някого или за нещо. Той не само се зарича да не пее, но и да не вдига пръст за борба. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 13. Великите сили ще оставят турците да изколят народа ни, да изгорят селата ни и няма да си мръднат и малкия пръст, както не го мръднаха, когато кюрдите, .., изклаха арменците. Д. Спространов, С, 80. — И стана така, че единствен ти, който позволи да бъде извършено злото, имаше власт да го поправиш. Но ти не си помръдна пръста. Д. Фучеджиев, Р, 298. — Който иска да оре и да сее, аз пръста си няма да шавна. К. Петканов, МЗК, 270-271. Не струвам колкото малкия пръст на някого. Разг. Стоя много по-долу, по-ниско от някого по личните си качества и възможности. Според вас да го оставим да загине ли? — А според тебе всички ли да загинем? — Какво ме интересуват всички! .. Всички ние не струваме колкото малкия му пръст. П. Вежинов, ЗНН, 111. Не съм нито за (на) малкия пръст на някого. Диал. Стоя много по-долу, по-ниско от някого по личните си качества и възможности. Нокът на пръст<и> расте. Диал. Употребява се, когато някой се оправдава, че не е виновен за това, което казва, защото то е факт. Няма да ми се изяде от пръстите. Обикн. със следв. или предход. изр. със съюз а к о, к а т о или след повел. изр. Разг. Ирон. Нищо няма да ми стане, няма никак да пострадам (ако извърша действието, означено в следващото или предходното изречение). Облизвам си / оближа си пръстите. Разг. 1. За изразяване на задоволство от много вкусно, добре приготвено ястие. — Абе кой те научи да готвиш тъй сомове — попита наивно Ганча един от воденичарите — то да си оближеш пръстите. Ц. Гинчев, ГК, 78. 2. Получавам облаги от нещо, спечелвам нещо, обикн. по незаконен път. Пък покрай тях [Стрезю и Кендибаша] и Кара Никола, и сирак Дончо, че и Хаджиоолу си облизаха пръстите. Един от общинска мера, други от общинска гора, пък все в джоба. Ц. Церковски, Съч. III, 266. Тия дето бъркаха в меда, си облизаха пръстите и нищо им! А сиромашкия Ицо бутнаха невинен у затвора. Ст. Даскалов, СЛ, 456. Оставам / остана гол пръст. Диал. Оставам без никакви материални средства, имот и под; обеднявам, осиромашавам. Колко хорица [дядо поп] е съблекъл, на колко души греховете е прибрал, и мене, на, виж ме, що е рекъл оня, гол пръст съм останал, па и мене не пожали, тамам двеста и тринайсет гроша .. ми е изял. М. Георгиев, Избр. разк., 150. Останал само гол пръст. П. Р. Славейков, БП II, 14. Оставам / остана с пръст в уста<та> (носа). Разг.; Оставам / остана със захапан пръст. Диал. Бивам излъган, измамен в очакванията си, надеждите си, обикн. да придобия, да получа нещо или да успея в нещо. — На единия готвим такъв номер, че няма да може да мръдне, а другият като получи заповед от Берлин, просто ще козирува. .. И онова парвеню от „Никотиана“ ще остане с пръст в уста. Д. Димов, Т, 117. — Сега да река да им щипна, ще останат с пръст в носа. Всяко кьоше и зид на Видин зная. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 223. — То .. защото много приказвахме и много се организирахме, та останахме със захапан пръст. Г. Караславов, ОХ IV, 290. Оставям / оставя с пръст в уста<та> някого. Разг. Излъгвам, измамвам някого в очакванията, надеждите му да получи, придобие нещо или да успее в нещо. Оставям си / оставя си пръстите. Разг. Пренебр. Извършвам някаква работа много лошо, несръчно, не както трябва. — Не знам колко хиляди разправяха, че струвала вентилацията на тунела. Но инженерът, който я е работил, си оставил пръстите. Повредена е, да е работила само няколко дни. Й. Гешев, ВТ, 99. Очите ми са на пръстите. Диал. Разсеян съм, не съм наблюдателен. Петте ми пръста на яката (ревера) ти. Диал. Като възклицание при изказване на пожелание да не се случи, да не стане нещо. И някакъв глас, несвойствен за него, се понесе над мене. .. Той беше едновременно и плач, и болка, и заклинание: — Петте ми пръста на яката ти — никога да не оставаш последен в живота като баща си. Ст. Чилингиров, СБД, 54. Пипам с меки пръсти. Разг. Постъпвам, действам внимателно, деликатно. — Старият Отчев се оплака, че миналата седмица си чукал сол на главата му: уж пипал с меки пръсти. Д. Вълев, Ж, 84. Повъртявам / повъртя на пръст<а си> някого. Разг. Разигравам някого малко, известно време; поразигравам. — Това трябваше да се очаква — каза Бурназов. — Среднякът сега ще ни повърти на пръст известно време. И. Петров, МВ, 24. Подай (простри) му само пръст, ще те улови за цяла ръка. Диал. За човек, който при най-малко внимание възприема това погрешно и иска да се възползва. Показвам / покажа някому среден пръст. Вулг. Грубо. Правя неприличен жест с ръка към някого, с което показвам, че това, което той иска няма да стане. — Кой юрдек? — втрещи се другарят Стаменов. — Мачо! — отсече Отьо, показа му за всеки случай среден пръст, плю и си отиде. В. Пламенов, ПА, 55. Поставям / поставя пръст на (в) раната. Разг. Засягам най-болното, най-чувствителното място. — Шайшик, какво правиш през зимата? Поставих пръст на раната. Той дигна рамене: — Не знам. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 64. Да, в нея [книгата] той разглеждаше откровено всички недъзи, поставяше пръст в раната, сочеше злото направо, без забикалки! Л. Стоянов, Избр. съч. III, 434. През пръсти. Разг. Неодобр. Небрежно, нехайно, повърхностно. Така си вършите вие работата! През пръсти. К. Калчев, ЖП, 262. Набързо, и като през пръсти, прекарваме учението преди пладне. Т. Влайков, Пр I, 272. Прехапвам (си) / прехапя (си) пръст<а>. Разг. Силно се изненадвам, учудвам или се уплашвам от нещо, което никак не съм очаквал. Изненадата беше поразителна през законодателните избори. Трудовият блок получи половината от всичките гласове на селото .. Кметът прехапа пръст и пощръкля от злоба. Г. Караславов, СИ, 283. Пръст да ми се покаже. Разг. Със следв. главно изр. Щом ми се даде най-малък повод за нещо; имам най-малък повод за нещо. — Знам аз какво е другарско! — избухна Чорни. — Ти няма да ме учиш! — Ето виждаш ли? .. Само чакаш пръст да ти се покаже и веднага лавнеш! П. Вежинов, НС, 238. Майка каза, че на мене и пръст да покаже някой, пак ще се засмея. ВН, 1959, бр. 2438, 4. Пръст<а> на провидението. Разг. Намеса на Бог, на Висшия разум. Новото в нейната [на темата] разработка е онова настроение и наивно схващане на народа, който вижда пръста на провидението в запустението на къщата, от която е излязла тази нечестивица [момата]. Б. Ангелов, ЛС, 251. Пръстите си да изядеш (оближеш). Разг. За изразяване на задоволство от много вкусно, добре приготвено ястие. — Много ти беше сладка питката, не мога да я забравя — прекъсна я Нено. — Питката я меси баба ми. Аз да ти опека — пръстите си ще изядеш. А. Каралийчев, НЗ, 45. — Ти ял ли си печено агне на шиш? Къде ще ядеш! Ама аз да ти го измайсторя, та и пръстите си да оближеш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 164. Пъхам си (пъхвам си / пъхна си) пръста там, дето скърца вратата. Разг. Постъпвам така, че сам си навличам неприятности, сам си докарвам беда. Припомних си думите на Лачката .., че съм пъхал пръста си там, дето скърцала вратата. К. Калчев, ДНГ, 161. С два пръста. Разг. Леко, без ни най-малко усилие, съвсем леко. Когато и даровете бъдат готови и роднините на Беба се извървят да ги гледат, да ги пипат с два пръста, .., идва най-сетне оня ден, в който .. трябва да чуе горчивата истина. Св. Минков, РТК, 110. — Аз тънка ли ви се виждам? .. — Толкова тънка, че ако ви стисна с два пръста, ще ви счупя. М. Грубешлиева, ПП, 52. С един пръст искам десет чепа да затикна. Диал. Старая се да постигна, да свърша нещо значително, без да съм подготвен за това както трябва. Слагам / сложа (бутам, бутвам / бутна, поставам / поставя, турям / туря, турвам / турна) пръст на (в) раната. Разг. Засягам най-болезненото, най-чувствителното място. Не при един случай той беше опитвал слабото място на своите слушатели, затова и сега реши да сложи пръст в раната. В. Нешков, Н, 60. Да изтръгнеш от един поет признанието, че е бил освиркан на литературно четене е по-трудно от това да посочиш кой е убиецът. Реших да сложа пръст в новопоявилата се рана. — И защо ви освиркаха? Й. Попов, БНО, 125. Пред хората се бие в гърдите и се кълне във верноподанство на комунистите, а бутнеш ли пръста си в раната, провесва нос. М. Марчевски, П, 153. Страхът, че ще тури пръст на една рана правеше ме дори да гледам любопитството си като престъпно. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 563. Слагам / сложа (поставям / поставя, турям / туря, турвам / турна) на малкия си пръст някого. Разг. Превъзхождам някого по способности, знания, умения, култура или по постижения. Особено приятно му стана, когато един ден Димитрото рече, че той, Папура, може да сложи на малкия си пръст всички учители, заедно с директора на прогимназията. Г. Караславов, Избр. съч. II, 75-76. Слагам / сложа пръст<а си> в колелото. Разг. Намесвам се в някаква дейност, взаимоотношения, което е свързано с голям риск, неприятни последици и за мен. — Има кой да мисли за Зафиров! — Все пак той не може да остане без работа, нали така? — Не си слагай пръста в колелото. К. Калчев, СР, 98. Слагам / сложа пръсти в огъня. Доброволно се заемам с трудно и опасно дело, с което се излагам на риск. — Преславските боляри не трябва да делят с нас по равно. — Без друго. Заедно сме слагали пръсти в огъня, по равно ще делим и печените гъби. М. Смилова, ДСВ, 99. Слагам / сложа (си) пръста. Разг. 1. За нещо. Сам си попречвам за нещо. 2. На нещо. Обсебвам, присвоявам нещо, ставам негов собственик. — Виж какво, колега, най-добре ще е да не си мешаме шапките .. Юцко е запазен периметър .. — Какъв Юцко? — Юлия, момичето .. Та ти казвам, мой периметър е, не си слагай там пръста. П. Вежинов, ВР, 71. Слагам / сложа (турям, турвам / турна) пръст<а> някому. Вулг. Подигр. Изигравам някого, като му попречвам да осъществи нещо или го измествам отнякъде. След като се ръкува, брои си пръстите. Разг. Употребява се за човек, който е много недоверчив, който няма доверие в никого. Смуча от пръстите си. Разг. Несполучливо създавам, сътворявам нещо, без да се придържам към реалната действителност (обикн. за произведение на изкуството). Затворили сме се в София, смучем сюжети от пръстите си и се чудим защо не се раждат големите картини. П. Незнакомов, СНП, 60. Когато някой редактор ми даде зор, сядам и му написвам нещо. Разбира се, нещо, което предварително съм го обмислил. Никога нищо из пръстите си не смуча. СбАСЕП, 217. Соча с пръст някого. Разг. 1. Укорявам някого за лошите му дела и го давам като лош пример. — Ще ме окепази като Христан. — Лошо му направиха. По-добре като него да те изпъдят, отколкото хората да те сочат с пръст. И. Петров, МВ, 90. Всички деца щяха да ни сочат с пръст и да викат: — Ето ги крадците! О. Василев, УП, 20. 2. Уважавам някого за добрите му дела и го давам като образец. По-рано Тъкачев много често мислеше как ще започне своята обществена дейност. .. Той ще влезе в парламента с име и слава и всички ще го сочат с пръст. Г. Караславов, ОХ I, 184. Два двора ще обзаведа за двамата си сина, та да живеят в доволство и с пръст да ме сочат в селото. Б. Обретенов, С, 50. С пръст не пипвам / пипна (бутвам / бутна)1. Самост. или нещо. Разг. Нищо не върша, нищо не работя. Той, човекът, си криви шапката нагоре-надолу .. С пръст той не е пипнал тази земя. Ние си губим здравето над нея, нека си я разделим овреме. Елин Пелин, Съч. III, 21. Сега Павлин държи кръчмата, направи я хан. Ханджия си е наел, сам с пръст не бутва. Ст. Дичев, ЗС II, 195. С пръст не пипвам / пипна (бутвам / бутна, закачам / закача, докосвам / докосна)2 някого. Разг.; С пръст не докачам / докача някого. Диал. Не правя нищо лошо на някого, не го закачам, запазвам го напълно невредим. Мехмед паша! .. Между най-близките му има мои хора. Как мислиш иначе ферманът попадна в мои ръце? Защо, мислиш, още не ме е пипнал с пръст? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 211. — А ето че и ти, и аз, и много други като нас сме живи и здрави и никой с пръст не ни е бутнал. М. Марчевски, П, 148. — Ще те отведа още сега в Цепино и с пръст няма да те докосна. Както те взех, такава ще те върна. Ст. Загорчинов, ДП, 445. И двамата млади, приветливи хора, чисто облечени, спокойни. По нищо не личеше, че са издънки на някогашната турска рая, която руснаците и с пръст не закачили, когато освободили града. Ст. Станчев, НР, 65. С пръст непобутнат. Разг. Непокътнат, напълно запазен, напълно невредим. — Има ли да кажеш още нещо? — попита Калофер. — Нямам. Ето ти и Бояна, предавам ти я с пръст непобутната. М. Марчевски, П, 67. С редки (широки) пръсти. Разг. За човек — който не жали средства, харчи много, прекалено щедър, разточителен. Като хора с широки пръсти, нашите възпитаници бяха пускали в заключената каса винаги повече пари, като излишъкът правеше коняка на Запрянов безплатен. Й. Попов, БНО, 132. Стъпвам / стъпя на малкия пръст на някого. С отриц. Разг. Превъзхождам някого по способности, знания, умения, култура или по постижения. Ще си живееш като царица с него, стига да знаеш как да го подведеш, да го подхванеш както трябва .. Генка Деспотова харесвал! Та тя не може и на малкия ти пръст да стъпи! В. Райков, ПВ, 29. Със захапан пръст. Диал. Излъган, без да е получил нещо. — Дали са обрали боба? — .. Като си отидем, ще видим. — А като го оберат, ние ще се върнем със захапан пръст. Ст. Даскалов, ЕС, 255. Троша си пръстите. Диал. Отчаян съм, не знам какво да правя, вайкам се за нещо (обикн. като давам външен израз на чувствата си със съответния жест). Удрям / ударя пръст<а>. Остар. 1. На нещо. За неграмотен човек — оставям отпечатък от намастилен пръст, обикн. палец, под документ, заявление и под. вместо подпис. Уставът Magna charta [в Англия] пазяха мъже, които наместо да си подпишат името, удряха си пръста. Й. Груев, СП (превод), 252. Накрай се поднасяше колективното прошение и да видите как всички селяни, един из други, се надпреваряхя да удрят пръста си на кръстчето до името си. СбНУ XVIII, 585. 2. На някого. Вулг. Подигр. Изигравам някого като му попречвам да осъществи нещо, или го измествам, изхвърлям отнякъде. Чупя пръсти<те си>. Разг. Отчаян съм, не знам какво да правя, вайкам се за нещо (обикн. като давам външен израз на чувствата си със съответния жест). Двама войника, с ножове на пушките, мълчаливо вървяха отстрани на вързания. Зад тях слаба женица отчаяно чупеше пръсти и плачеше. Х. Русев, ПС, 8.
ПРЪСТ2, пръстта̀, мн. няма, ж. 1. Повърхностната част, обикн. рохкава, най-често тъмнокафява или сивкавочерна, от най-горния слой на земната кора, която може да се изкопава, изравя с различна цел; земя. Дълбокият днес Искърски пролом .. е имал тогава дъното си на няколко стотин метра по-високо и на тая висота е текъл и Искърът. Той полека-лека е дълбал, .., изяждал пръстта и камъка и давал на водите проход за изтичане. Ив. Вазов, Съч. XVII, 13. Зад нас в редовни интервали от по няколко минути падаха гранати. Много от тях с тъпи удари се забиваха в земята, разхвърляха фонтани от черна пръст, но не се пръскаха. Й. Йовков, Разк. II, 154. Гледа [Доньо] майка си, плаши се. Без нея той не може да си представи небето. Нито пръстта. В. Пламенов, ГШ, 51. Не беше за сядане на влажната пръст. К. Величков, ПССъч. I, 62.
2. Тази повърхностна част с оглед на разновидностите ѝ и виреенето, отглеждането на растения върху нея; почва. Като гледаше где беше седнал вълкът, .., той забеляза, че между едни сухи тръни, из топлата пръст, заедно с младата трева, беше поникнала и една младочка на круша. Й. Йовков, ЖС, 64-65. С равен глас Христо разправяше: — Такава нива досега не съм виждал и работил. Пръстта ѝ е тлъста, лъщи на слънцето. К. Петканов, Х, 53. Минаха и към горния край на нивата, гдето пръстта беше оцедена, суха и пълна с троскот. Й. Йовков, АМГ, 94.
◊ Бяла пръст. Разг. 1. Природно почвено вещество, което се използва за производство на фаянс и порцелан; каолин, бяла глина. 2. Природно почвено вещество, богато на силиций, прилагано в козметиката; хума. Имаше работа и за Божура. Тя правеше питки от бяла пръст и ги сушеше на слънце, събираше вършина. Й. Йовков, СЛ, 68. В Котел и околните нему села .. са правят къщи .., в които само една стая са поправя. Останалите .., така си остават, в които държат сирене, вълна, бяла пръст. З. Стоянов, ЗБВ I, 42. Червена пръст. Разг. Вид глина, съдържаща железни окиси, поради което е с червеникав цвят; казлач. Калуда, циганката, продаваше дребни неща, ..: бяла и червена пръст, хума, сухи дренки, вретена. Й. Йовков, СЛ, 58. А те [отшелниците] — непознати властелини на живота — минаваха вечер един по един в своите корави дрехи от коноп и кожа — да наливат вода в кърчаг от червена пръст. Н. Райнов, ВДБ, 174.
~ Изравнявам / изравня (сравнявам / сравня) с пръстта
пръст ◊Размахвам / размахам пръст. Вж. размахвам.
пси-. Първа съставна част на сложни думи със значение: парапсихологичен, напр.: псизаложби, псиизкуство, псифеномен, псиявление и др.
- Англ. psy-, съкр. от psychic ‘психически’.