зна̀ча - първо лице, единствено число, сегашно време зна̀чиш - второ лице, единствено число, сегашно време зна̀чи - трето лице, единствено число, минало свършено време зна̀чим - първо лице, множествено число, сегашно време зна̀чите - второ лице, множествено число, сегашно време зна̀чат - трето лице, множествено число, сегашно време зна̀чих - първо лице, единствено число, минало свършено време зна̀чихме - първо лице, множествено число, минало свършено време зна̀чихте - второ лице, множествено число, минало свършено време зна̀чиха - трето лице, множествено число, минало свършено време зна̀чех - първо лице, единствено число, минало несвършено време зна̀чеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време зна̀чехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време зна̀чехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време зна̀чеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време значѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение значѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение зна̀чещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зна̀чещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие зна̀чещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие зна̀чеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зна̀чещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие зна̀чещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зна̀чещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие зна̀чещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие зна̀чещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие зна̀чейки - деепричастие зна̀чил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие зна̀чилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие зна̀чилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие зна̀чила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие зна̀чилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие зна̀чило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие зна̀чилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие зна̀чили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие зна̀чилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие зна̀чел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие зна̀чела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие зна̀чело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие зна̀чели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
ЗНА̀ЧА, -иш,
мин. св. -их, несв., прех. 1. Имам смисъл, съдържание, значение; означавам. Ако беят развее от прозореца бялата кърпа, това значеше милост. Й. Йовков, СЛ, 15. – България има цял народ от роби, нека има и няколко мъченици днес, а хъш значи да се мъчиш. Ив. Вазов, Съч. VI, 17. – Като си наш приятел, това не значи, че всичко ти се позволява? К. Петканов, В, 120. – Ще задържите ли лодката? – попита Ирина. – Не – отговори германецът. – Тогава трябва да предупредите моряците. Думите ѝ значеха, че тя бе готова да остане на острова по-дълго, и това го развълнува. Д. Димов, Т, 480. Имам ли аз – / то значи да има за теб, / имаш ли ти – / то значи да има безброя. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 42. – Страхливо вий поглед отпущате / пред близката смърт на човека, / палачи! / Що значи / смъртта на един? Гео Милев, С, 38. Кажете ми що значат среща и разлъка? / И ето аз ви думам: има ад и мъка – / и в мъката любов! П. К. Яворов, Съч. I, 127.See more2. За дума, израз, буква и под. – имам определено значение; означавам. Ахинора е моето име, което значи – „мирис на теменуги“. Н. Райнов, ВДБ, 23. В това време, когато Райко и неговата дружина наближаваха Чуйпетльово, на просторния трем на своята хижа се беше изправил Обрад и говореше с двама селяни, и двамата на име Иван – единият с прякор Коложега, което значеше по тяхному „зима“, а другият – Прах. Ст. Загорчинов, ДП, 74-75. Арон направи Радомира стотник, а той вдигна хоругва на белия брязов прът от стеблото на брезата край извора и на хоругвата изписа едно голямо М. Тъй като буквата М значеше по славянски четиридесет, викаха на стотната му четиридесета. А. Дончев, СВС, 565.
3. Непрех. и прех. Имам някакво значение, стойност, представлявам някаква ценност; важа. Момичето не знаеше нищо, не е слугувало никъде, но това малко значи. Ив. Вазов, Съч. IХ, 12. Никога старият Емин не би разбрал колко много значеше за мен тая негова усмивка! Л. Александрова, ИЕЩ, 31. Историята, мракът, времето, редът / не значеха много в големий ти път. Ив. Вазов, Съч. I, 195. Аз знача много повече в нейните очи. Δ Ти значиш много за мене.
4. За нещо направено, казано и под. – равнява се, равностойно е, все едно е. Но не на Божура можеше да се заповядва. Да ѝ кажеш нещо, значеше да я накараш да си обърне гърба и да прави каквото си ще. Й. Йовков, СЛ, 59. Да си човек значи да живееш с хората. Да си свързан с тях, да им дадеш най-хубавото от себе си. А. Дончев, ВР, 203. Старият не обичаше Латинка и ѝ търсеше цаката. Да защити нея, значеше да се спречка с баща си. Желязко не искаше това, пък и старият мъчно би преглътнал такава дързост. Г. Караславов, СИ, 192. Да я [длъжността] приеме, значеше отново да се заплете в борби и спорове в оня кръг от проблеми и хора, които му бяха изиграли лоша шега. Ем. Манов, БГ, 39-40.
5. Като нареч.-съюз. Само в 3 л. ед. Разг. За въвеждане на изречение, което съдържа заключение, извод от казаното в предходното изречение; следователно, и тъй. На гърдите му имаше китка, значи заминаваше. Й. Йовков, Разк. I, 176. После погледна гвоздея до вратата и като видя закачени бяла баретка и светла дамска чантичка, радостно пое дъх. Значи Диди е тук! Три дена не беше я виждал. М. Грубешлиева, ПП, 6. Ясно чувам гласа на Рандев. Значи жив е! Й. Йовков, Разк. II, 144. Музиката гръмна и сред арената бавно и тежко пристъпи единственият бикоборец в света. – Щом се е предал сам, значи – ясно! Няма да бяга! Тогава защо ще го връзвате? П. Вежинов, НС, 275. – Накъде? – В града! – отговорих аз. – Значи, заедно! – усмихна се той и от това лицето му стана някак по-широко и овално. Др. Асенов, СВ, 90.
6. Като вметната дума. Само в 3 л. ед. Разг. За подчертаване на факт, заключение, което не буди съмнение. – Ти, значи, ме не само окраде, ами и излъга? Ще те науча аз! Н. Райнов, КЧ II, 47. Историята със средновековния доктор Фауст, значи, се повтаря и в нашия век. Св. Минков, ДА, 22. Значи, този беше непобедимият българин, чудото на нашето жилаво племе. Г. Караславов, Избр. съч. II, 34. – Преди време се научих, от Карлово докарали някакъв млад дякон... – разправяше бързо Големия. – Чакай, рекох си, да поразпитам: може и да е Васил Левски! .. Та поразпитах, значи, разбрах. Ст. Дичев, ЗС I, 323. – Тука има откраднато оръжие и това не е пръв случай. Държим, значи, змия в пазвата си. Д. Ангелов, ЖС, 229. И тука започва развръзката, значи. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 40.
7. Като частица. Само в 3 л. ед. Разг. Във въпр. изр. при искане да се уточни нещо. – Ти учиш ли се, бе момко? Ааа! Браво! Значи, в трети клас? Догодина в гимназията, а? Г. Караславов, СИ, 26. Един от четниците промълви: – Значи, тука ще нощуваме. – Тука – отговори Велко. Д. Талев, И, 468. – Аз ще ви чакам на станцията – каза той. – Значи в понеделник? Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 36.