означа̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време означа̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време означа̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време означа̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време означа̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време означа̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време означа̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време означа̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време означа̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време означа̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време означа̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време означа̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение означа̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение означа̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие означа̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие означа̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие означа̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие означа̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие означа̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие означа̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие означа̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие означа̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие означа̀вайки - деепричастие означа̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие означа̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие означа̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие означа̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие означа̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие означа̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие означа̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие означа̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие означа̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие означа̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие означа̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие означа̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие означа̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие означа̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие означа̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие означа̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие означа̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие означа̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 знача - означавам 2 знача - означавам - представлявам (нещо за някого)3 отбелязвам - означавам - маркирам - нанасям
ОЗНАЧА̀ВАМ, -аш, несв.; означа̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. Прех. 1. Специално отбелязвам нещо; очертавам, определям. Селянчето го погледна със сивите си очи, над които един рус мъх едвам означаваше веждите. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 114. Не само защото е военна тайна, но струва ми се, излишно е да означавам по-точно къде се намирам сега. Й. Йовков, Разк. III, 188. Природата не е щела с нищо да означи лошия човек, по който знак би могъл да ся разпознава. Кр. Пишурка, К, 125. Той не направил в тази [география] дирнята никакво друго изменение, освен че означавал по-важните места и прибавлял някои измерения. БКн, 1859, кн. II, 300.
2. Назовавам, именувам, представям нещо с ново, друго име или знак. Новите софийски гробища са землището на село Орландовци. Софиянци, кога се шегуват, само с това име ги означават. Ив. Вазов, Съч. IХ, 48. И капризите му нерядко имат характер, какъвто ние означаваме с турската дума „дженабетлик“. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 196. Исканото число левове означаваме с х. К. Кърджиев, А, 244.
3. Прех. Имам значение, стойност; изразявам, знача. Някак особено казахте: „към България!“ Ако знаете какво означава то за мене... Ст. Дичев, ЗС I, 306. Личните и притежателни местоимения означават и граматично лице. Когато местоимението означава лицето, което само говори за себе си, имаме първо лице: аз, ние, мой, наши. Л. Андрейчин и др. БГ, 112. Заключителните изречения означават действия, от които второто се явява като последица. Л. Андрейчин и др., БГ, 273.
4. Прех. Само в