нана̀сям - първо лице, единствено число, сегашно време нана̀сяш - второ лице, единствено число, сегашно време нана̀ся - трето лице, единствено число, минало свършено време нана̀сяме - първо лице, множествено число, сегашно време нана̀сяте - второ лице, множествено число, сегашно време нана̀сят - трето лице, множествено число, сегашно време нана̀сях - първо лице, единствено число, минало несвършено време нана̀сяхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време нана̀сяхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време нана̀сяха - трето лице, множествено число, минало несвършено време нана̀сяше - трето лице, единствено число, минало несвършено време нана̀сяй - второ лице, единствено число, повелително наклонение нана̀сяйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение нана̀сящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нана̀сящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие нана̀сящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие нана̀сяща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нана̀сящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие нана̀сящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие нана̀сящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие нана̀сящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие нана̀сящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие нана̀сяйки - деепричастие нана̀сял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие нана̀сялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие нана̀сялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие нана̀сяла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие нана̀сялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие нана̀сяло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие нана̀сялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие нана̀сяли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие нана̀сялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие нана̀сян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие нана̀сяния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие нана̀сяният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие нана̀сяна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие нана̀сяната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие нана̀сяно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие нана̀сяното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие нана̀сяни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие нана̀сяните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАНА̀СЯМ1, -яш, несв.; нанеса̀, -èш, мин. св. нанèсох, прич. мин. св. деят. нанèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. 1. Вкарвам, внасям някъде много неща или голямо количество от нещо. Там преведохме конете, разтоварихме багажа и го нанесохме под сушината. Н. Попфилипов, РЛ, 36-37. Къщата беше съвсем празна и отдавна необитаема .. Иванка помете и почисти навсякъде, а след това нанесоха покъщнината. П. Здравков, НД, 123. Събере след туй челядта, овършеят господарските купни, сденат сламата и нанесат житото в хамбара. Кр. Григоров, Н, 78. А къщата сякаш току-що е измазана и изрисувана с блажни бои,.. и още никой не е минал през тържествената двукрила стълба, за да нанесе кал по лъскавия, покрит със стогодишен линолеум под. Н. Стефанова, РП, 70.
2. За вятър, вода и др. — донасям и натрупвам някъде голямо количество от нещо (листа, пясък, тиня и др.); навличам. Вятърът нанесе изново сухи листа в нартиката. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 100. Тогаз вълните захващат да нанасят върху им [подмолите] пясък и различни остатки от растения и животни. С. Бобчев, ПОС (превод), 317.
3. Слагам, поставям тънък слой от нещо (боя и др.) върху някаква повърхност с четка и под. За повишаване на добива се извършва допълнително изкуствено опрашване ..
Когато се появят от кочаните близалцата, минават надлъж покрай редовете и нанасят с мека четка смес от прашеца върху близалцата. Бтн V и VI кл (превод), 78. Нанасям втори пласт боя на тавана.
4. Отбелязвам, вписвам данни, сведения и др. в документ, карта, таблица и под. Дивизионният командир унесено нанасяше на картата достигнатите позиции. П. Вежинов, ВР, 124. Обикновено, докато товарят, аз седях в кабинката и нанасях маршрута в книгата за движението. К. Калчев, ДГН, 86. Същата вечер бригадирът нанася трудодните на кооператорите в общи ведомости и в техните книжки. ОП, 125. Той нанесе отсъствията в дневника, подаде го на дежурния ученик. Т. Харманджиев, КВ, 322.
5. Мат. Начертавам отсечка върху лъч или друга отсечка, като спазвам определени изисквания. За да получим такива триъгълници, нанасяме върху съответните рамене на ъглите отсечките ОА О'А' и ОВ О'В' и съединяваме с отсечки точката А с В и А' с В'. Стереом. V кл, 1950, 9. Дробта З/4 изобразяваме с точка, като разделим единицата дължина на четири равни части и три от тях нанесем отдясно на точката О. Аритм. V кл, 79.
6. В съчет. с отгл. или отвл. същ. за някакво действие или резултат от действие. Осъществявам, извършвам или причинявам действието, изразено или свързано със съществителното: Н а н а с я м з а г у б а (в р е д а, щ е т и, п о р а ж е н и я и под.) — предизвиквам, причинявам загуба, вреда, щети, поражения и под. Вредите, които лисицата нанася на птицевъдното ни стопанство, както и на дребния ловен дивеч, са известни. К. Тулешков, ХЖ II, 9. Болестите и неприятелите по растенията също нанесоха големи поражения и тази година. Н а н а с я м о с к ъ р б л е н и е (о б и д а, (остар.) г о р ч и в и н а) — оскърбявам, обиждам1, огорчавам. Едничката обида, едничкото оскърбление, което нанасяше Хаджи Ахил на чувствителната си съпруга, беше думата повторѝя. Ив. Вазов, Съч. VI, 177. За обидата, която му нанесох, по-късно съжалявах и му се извиних. К. Гълъбов, СбЦГМГ, 380. — Та да не си изпуснала и ти някоя дума за това пред нея, че ще ѝ нанесеш най-голяма горчивина. Т. Влайков, Съч. II, 254. Н а н а с я м п е т н о. Остар. Опетнявам. Това беше прочутият по онова време у нас Ахмед ага .. Въстанието беше нанесло петно на името му. К. Величков, ПСп, 1889, кн. 1, 28. Аз не възприех да искам предплата, както направиха някои фалшиви книгоиздатели, книгопродавци, които нанесоха петно на това ни народополезно занятие. Ил. Блъсков, ДБ, 101. Н а н а с я м п л е с н и ц а — пляскам, удрям, зашлевявам. Пред погледа му се издигаше като страшилище злият даскал, който нанасяше тежки плесници по главата на Ацето. Цв. Минков, МЗ, 22. Кондо тъй се сви, като че някой му нанесе плесница. Д. Немиров, Б, 172. Н а н а с я м п о б е д а — побеждавам. Колкото повече победи нанася отрядът, толкова повече ятаци се явяват, толкова по-грижливи и внимателни стават те. Е. Каранфилов, Б III, 309. Най-сетне гърците нападнаха на българите, та ся отвори страшен бой, в който българските войводи нанесоха славна победа над гърците. Д. Войников, КБИ, 93. Н а н а с я м п о б о й — бия, набивам жестоко. Никой не дойде да разговаря с арестуваните. Само им нанесоха побой. В. Геновска, СГ, 503. По едно време дори очакваше да го арестуват, боеше се, че могат да го дадат в съд за разните злоупотреби,.. и за побоищата, които беше нанесъл на много хора. Г. Караславов, ОХ II, 579. Н а н а с я м п о п р а в к и (к о р е к ц и и) — поправям, коригирам. Прочете няколко пъти речта, която трябваше да произнесе на утрешния митинг, и все нанасяше някакви малки поправки. Г. Караславов, ОХ III, 100. Обходи четирите страни на дърворезачката, провери дали е добре нивелирана. На два пъти нанесе корекции, като издърпваше дървените чивии под колелетата. Й. Радичков, СР, 211. Н а н а с я м п о р а ж е н и е — поразявам, побеждавам. През тази епоха Русия воювала с Турция, Швеция и Прусия. Тя взела участие в Седемгодишната война (1756-1763) срещу Прусия и нанесла няколко поражения на прусите. Ист. VIII кл, 36. Н а н а с я м р а з о р е н и е — разорявам. Ямбол ся е избавил от разорението, което Шевкет паша е имал намерение да му нанесе. П. Димитров, УК (превод), 31. Н а н а с я м р а н а — ранявам. Завладяването на женската става с много големи и кървави борби между мъжките съперници. Те си нанасят тежки и дори смъртоносни рани. П. Петков, СП, 41. А и от двете войски раниха ся и убиха ся по няколко, между първите беше и същий Вартоломей, когото стрела беше ударила в гърдите, но без да му нанесе смъртна рана. П. Кисимов, ОА I (превод), 151. Смърт ни на ум ти не иде; / мислиш ти само за мщение... / Рана ли враг ти нанесе? П. Р. Славейков, Ч, 1883, кн. 11, 1041. Н а н а с я м у д а р. Обикн. на някого, нещо или върху нещо. а) Удрям. Ян Бибиян хвана Лю-лю, хвърли го на земята, стъпи на него и почна да му нанася силни удари с опашката. Елин Пелин, ЯБ, 122. Докато субектът пали цигарата си,.., дигам със светкавична бързина тежката желязна пепелница и му нанасям няколко жестоки удара по муцуната. Св. Минков, Избр. пр, 457-458. б) Нападам. Най-после дойде нощта и щабът реши да нанесе удара незабавно, преди още жандармеристите да са нападнали в тъмнината лагера. П. Вежинов, НС, 162. в) Причинявам сериозни щети, поражения върху нещо, обикн. чрез организирано нападение или вмешателство. Ала нашествието на кърджалиите в града нанесло тежък удар върху неговото благосъстояние. Й. Радичков и др., ГСП, 84. Загубите, които бяхме претърпели от продажбата на някои стоки,.., нанесоха значителен удар на кредита ни. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 836. г) Причинявам тежка душевна болка. Лазар се готвеше да ѝ нанесе тежък удар, да застане срещу нея както никога досега. Той се готвеше да ѝ каже да дадат бащината ѝ къща за женско училище. Д. Талев, ПК, 215. — Ако ме напуснеш в тая минута, ти ще ми нанесеш страшен удар. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 101.
7. Остар. и диал. Докарвам, донасям някъде нещо. Палиси пак затвориха и го дръжаха пят години в Бастилия,.., и така биде награден изобретателят на смалтосаний фаянс, който въздвигна и възкрепи французката промишленост и нанесе в отечеството му потоци злато! Й. Груев, СП (превод), 76. Там унските и други всадници,.., нападнаха тъй силно на осадителите готи, що си отвориха път и влязоха в града с храната наедно, с която му нанесоха доволно изобилие. Г. Кръстевич, ИБ, 250. // Остар. и диал. Довеждам някого някъде. Ала късмет! Една вечер, като беше в село, Бог без нищо му я [момата] нанесе. Срещна я в уличката. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 5.
8. Остар. В съчет. със същ. за неприятни, отрицателни чувства, преживявания или състояния — причинявам, пораждам, донасям, докарвам. Той стигнал до самата Византия и нанесъл страх и трепет на великата римска столица. Т. Шишков, ИБН, 103. — Ти тряба да ми заплатиш за скръбта, която си нанесъл мене и на моите сподвижници! Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 85. Аз нанесох нещастие на всички, до които допрях, на всички, които са ме обичали. К. Величков, Н, 1884, кн. 8, 661. Те са твърде признателни за благодеяния, които им ся правят, а доста отмъстителни към онези, които им нанасят зло. ИЗ 1874-1881, 202. нанасям се, нанеса се страд. Преди подвеждане на шейната под кораба върху спусковите пътеки се нанася специална смазка за намаляване триенето между шейната и пътеките. Й. Прашинков, ТК, 276. Резултатите от измерването се представят графически, като се нанесат по абсцисната ос дължините на вълните, които отговарят на отделните ивици на спектъра, а по ординатната — измерените в тия ивици количества енергия. Физ. Х кл, 181. На хаджията се струваше неизлечима раната, която му се нанесе от оня ученик пред всичките ученици и, очевидно, с одобрението на самия учител. Ив. Вазов, Съч. VII, 140. нанасям си, нанеса си възвр. и взаим. от нанасям1 в 1, 4, 6 и 7 знач. Докторовият череп, раздробен на късове от ножовете (най-първия удар — от куршум — сам докторът си беше нанесъл), не можеше да послужи за трофей. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 224. — Аз та виждам, че ти скоро кипваш, пази се от гнева си да не си нанесеш зло. ВЦ, 1888, кн. 20, 16. Двамата врази си нанасяха по главите страшни удари с яките човки и се шибаха в тревата като две еластични топки. Елин Пелин, Съч. II, 136.
НАНА̀СЯМ СЕ несв.; нанеса̀ се св., непрех. Вкарвам си вещите, покъщнината в жилище или помещение, което започвам да обитавам. — Таз нощ ще изкараме как да е, а утре ще се нанесем в Дончовата къща. И. Петров, МВ, 73. В тази величествена и красива сграда,.., се помещават и редакциите на много вестници и списания .., след довършването на още някои работи, тук ще се нанесе и Министерството на културата. Г. Белев, КР, 43. Преди известно време се нанесох в моята нова квартира. П. Незнакомов, БЧ, 60.
◊ Нанесè ме път. Диал. Случи ми се да мина, имам път някъде. Ако нещо ви се случи да ви нанесе път накъде селото Щърковци, а вие само питайте за къщата на дедо Дичовата задруга. М. Георгиев, Избр. разк., 41. Бачище... Та това е най-плодородната местност в землището им... Как поглеждаха изкриво те, кога ги нанесеше път покрай чуждите ниви. Кр. Григоров, Н, 40. През 1867 год. на 31-ий от августа нанесе мя път в село. Хр. Данов, Лет., 1869, 143.
НАНА̀СЯМ2, -яш, несв.; нанеса̀, -èш,