ѝда - първо лице, единствено число, сегашно време ѝдеш - второ лице, единствено число, сегашно време ѝде - трето лице, единствено число, минало свършено време ѝдем - първо лице, множествено число, сегашно време ѝдете - второ лице, множествено число, сегашно време ѝдат - трето лице, множествено число, сегашно време ѝдех - първо лице, единствено число, минало несвършено време ѝдехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ѝдехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ѝдеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време ѝдеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време идѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение идѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ѝдещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ѝдещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие ѝдещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие ѝдеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ѝдещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие ѝдещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ѝдещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие ѝдещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие ѝдещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие ѝдейки - деепричастие ѝдел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ѝделия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ѝделият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ѝдела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ѝделата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ѝдело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ѝделото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ѝдели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие ѝделите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
See more
- 1. ида
- - Брада за глава да иде
See more- - В джендема <на дъното> да идеш
- - Да иде <в гората трева> да пасе
- - Да идеш на баня и да си носиш вода
- - Да идеш на Божи гроб по калцуни
- - Да идеш на Божи гроб по месеви
- - Да идеш на Божи гроб по чехли
- - Да идеш на Божи гроб с дървен кон
- - Да идеш с деца на баня да ти изядат сапуна
- - Дай си, мъжо, жената, а ти иди в гората
- - Дай си, мъжо, жената, а ти иди в трънето
- - Да не идеш на Боевци
- - Де<то> иде врана, все (се) посрана
- - Една булка, на мъж ще иде
- - Ида на едно място
- - Ида на голямо
- - Ида (идвам) на крака
- - Ида <направо> от сърцето и ида направо от самото сърце
- - Ида на ребро
- - Ида на смърт
- - Ида на сопор
- - Ида на чапрашък
- - Ида по петите
- - Ида по (за под) себе <си>
- - Идва ми (иде ми) акъла <в главата>
- - Идва ми (иде ми) пипето <в главата>
- - Идва ми (иде ми) ума <в главата>
- - Идвам (ида) на <бял> свят
- - Идвам (ида) на тоя свят
- - Иде ми (идва ми) възбръдно
- - Иде ми (идва ми) възбръдо
- - Иде ми (идва ми) на акъла
- - Иде ми (идва ми) нагоре
- - Иде ми (идва ми) нагорно
- - Иде ми (идва ми) на езика
- - Иде ми (идва ми) нанагорно
- - Иде ми (идва ми) на пипето
- - Иде ми (идва ми) напрез ръка (ръки)
- - Иде ми на път
- - Иде ми на сметка <та>
- - Иде ми (идва ми) на ум<а>
- - Иде ми (идва ми) на устата
- - Иде ми (идва ми) отръки
- - Иде ми (идва ми) отръце (отръка)
- - Иде ми (идва ми) сръки
- - Иди <в> безтрага
- - Иди в джендема
- - Иди гледай хората в очите
- - <Иди> да си вземеш парите от даскала, <който те с учил>
- - Иди-дойди и иди-доди
- - Иди-ела
- - Иди ми, дойди ми <пет пари>
- - Иди на майната си
- - Иди на по-горната порта
- - Иди по дяволите
- - Иди се измий на шовръданете
- - Къде да иде в льосака
- - Къде да иде в тиклата
- - Къде ида, топ хвърлям
- - Къде ще ида
- - Къде (де) ще му иде края
- - Не иде у ред
- - Не ми иде на гайдата
- - Не ми иде на калъпа
- - Ти дето отиваш, аз оттам ида
- - Трай, коньо, скоро пролет иде
- - Що да иде с мишки на оран
- - Ще ида в джоба
- - Ще ида в Орландовци
- - Ще ида до крива пътека
- - Ще ида по дяволите
- - ида
- - На четвърти километър, ще ида
- - ида си
- - Защо <си> идеш захапал пръст
- - Ида си от този (тоя ) свят
ЍДА1, -еш,
мин. св. няма, несв., непрех. 1. Движа се обикн. към мястото, където е лицето, което говори; идвам, приближавам се. Противоп. отивам. Срещу нас, пеши и възседнали на магарета и коне, идеха старци и жени. Й. Йовков, Разк. II, 100. Той идеше полека и предпазливо насам. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 9. Понеже по пътя от селото вече идеха хора, Еньо се качи на коня и рече да обиколи гората си. Елин Пелин, Съч. III, 155. Дочка се изправи, погледна пътя, забеляза човек да иде към тях и прибави: – Кино, човек иде насам! К. Петканов, МЗК, 158. Но ето че нейде из мъглите се зададоха тичешком двама непознати пътника. – Дали не иде инспекторът? Елин Пелин, Съч. I, 208. Идат вече, идат, идат, / скоро ще са тук / нашите пернати гости / от далечен юг! Елин Пелин, ПБ, 18.See more2. Пристигам някъде, на мястото, където е лицето, което говори; идвам, дохождам. Скоро пекваше слънце и сега поляните светваха още по-зелени. И друга зеленина се виждаше зад тях – нивите. Селяните, които от разни пътища идеха в хана, носеха тоя цвят и тая ширина в очите си. Й. Йовков, ΒΑΧ, 87–88. – Никола се уплаши от просители. Па все при мене идат най-напред. Ив. Вазов, Съч. XIX, 7. Долу на двора играят децата му. Идат при него, качват се на коленете му. М. Кремен, СС, 19. – Снощи е пристигнал, пое Македонски, от Турция, и макар да не иде от балканските усои, както ние, а от магазията на баща си, той е славен хъш. Ив. Вазов, Съч. VI, 22. // С предл. з а, със следв. изр. със съюза да или с предл. с и същ. с някакво определение – пристигам с определена цел, с цел да извърша нещо там, където е лицето, което говори; идвам, дохождам. Аз помислих, че иде за мене и се скрих зад прозореца. Ст. Чилингиров, ХНН, 23. – Момчетата кроят някоя, не идат току-тъй само за приказки и смях! – викаше си старецът. – Жалко ще е, ако ги угадят. Г. Караславов, Избр. съч. I, 120. – Ако ще идете да ме убеждавате да се произнеса против княза, хич се не трудете да дохождате. С. Радев, ССБ II, 155. Той сега идеше да краде! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 56. Те влязоха бавно и тежко. От пръв поглед се виждаше, че идат с важна мисия. Елин Пелин, Съч. II, 115.
3. С предл. οт. Връщам се от някъде, където съм бил известно време; идвам си, ида си. Изглеждаше, че тоя път войната наистина ще се свърши. Ония, които идеха от фронта, разказваха чудеса: при Кара-Су свирели музики и наши и турски войници играели наедно хоро. Й. Йовков, Разк. I, 93–94. Πендо: – Ха да поприседнем / на тая столица, / да се поотморим / и поразговорим. Πижо: – Ти от градо идеш, / знаеш, то се вика, / разправи ми малко / тънка политика. Елин Пелин, Съч. V, 140. Не е юнак, който иде от Влашко, най е юнак, който има сърце юнашко. Π. Ρ. Славейков, БП I, 302. // Прен. Връщам се отнякъде като носител на някакви качества, идеи, приети от там, където съм бил; идвам. „Ако ти, млади човече, идеш от фронта с някаква болшевишка зараза – казваше той, – ако ти не вървиш в правия християнски път, аз ще те нахокам.“ Г. Караславов, Избр. съч. IV, 125. Лекарското изкуство не е на първо място техника и рутина. Затова, млади приятелю, ако идеш от реално училище, ти трябва да придобиеш колкото се може по-скоро необходимите познания не само по латински, но и по гръцки. Р, 1927, бр. 236, 2. Той иде от чужбина с добра подготовка.
4. Посещавам някое място или някого, ходя често или понякога някъде, при някого; идвам. Той не отговори, а прошепна на ухото ѝ: – Еленко иде ли у вас? – Понякога. – отвърна Марина. П. Стъпов, ЖСН, 256. – Не може така! Ако ни напуснете – няма театър. Без вас сме нищо. – Какво съм? Да не би заради мене да иде публиката? Г. Стаматов, Разк. II, 88. – Как намираш жени в оная планинска пустиня? – Някои сами идат. Елин Пелин, Съч. IV, 43. – Братче Еньо, ти взе да идеш у дома като гостенин – от Великден на Великден – кореше го по свойски и малко сърдита снаха му Ана. Елин Пелин, Съч. III, 100.
5. За писмо, известие, пратка и под. – пристигам, получавам се, доставям се там, където е лицето, което говори. Поддаскалът беше човек мълчалив и пазеше много тайна, затова учител Гатьо само нему поверяваше бунтовните писма и вестници, които му идеха от Букурещ. Ив. Вазов, Съч. VIII, 61. В тия няколко бедни хижи вестник не идеше, защото никой не четеше. Ив. Вазов, Съч. X, 101. – Ами частни поръчки не идеха ли, както по-напред? – запита след късо мълчание Калинов? Т. Влайков, Съч. II, 183.
6. С предл. οт. За река, път и под. – водя началото си, излизам от определено място и се насочвам към мястото, откъдето се възприема посоката; идвам. Тоя водопад ти се струва, че не иде от върха на Витоша, а нейде от небесните висини. Ив. Вазов, Съч. XVII, 10. От корените на един стар осен извира синя вода. Моравата вода иде от незнайно дълбине. К. Петканов, СВ, 58. Само един път, към полунощ, по шосето, което идеше от града, над сгушените къщи прозвуча буйна песен. Г. Караславов, ОХ, 466. Главната улица идеше от градската градина. К. Константинов, ППГ, 13. Никакъв път от никъде не идел и за никъде не водел. О. Василев, ЖБ, 6.
7. Прен. С предл. οт. Водя началото си, дължа появата си на нещо; произхождам, произлизам, произтичам, идвам. Но половината му лице беше обраснало с едра червеникава брада. От тази именно брада идеше и прякорът му – Червенобрадия. Ст. Мокрев, ДБ, 365. От това изложение върху цел, задачи и организация на българската книжовна община в Цариград ние разбираме, че главният подтик за създаването на общината е идел от Драган Цанков. М. Арнаудов, БКД, 27. Народностният характер на творчеството на Вазов и Елин Пелин иде от това, че те рисуват живота на народа. Г. Цанев, СИБЛ, 47. Това ѝ желание идеше от нейната набожност и от туй, дето много се увличаше от житиета на свети мъченици. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 212. Различните редакции на тая дълбоко лирична поезия, окрилена с думи, които идат направо от сърцето, говорят преди всичко за строгата сериозност, с която младият поет се е отнасял към своята нова революционна поезия. Н. Лилиев, Съч. III, 83.
8. За печалба, пари – придобивам се, получавам се; идвам. Щом жена му се научава отдека идат тия пари, дохожда в ужас. Ив. Вазов, Съч. IX, 92–93. Тя [мама] пък видимо се съгласяваше с него [тате], макар в себе си да знаеше, че има хора, които като че са родени да бъдат без ръце и за които печалбата на ръката нямаше никакво значение, защото тази печалба им идеше от кесията направо. Ст. Чилингиров, ХНН, 200. – Добре им е на тях, на богатите – каза Велко, – на тях пари им идат отвсякъде. Й. Йовков, ЧКГ, 44. На кмета левчетата му идеха лесно – рушвети колкото искаш. Б. Болгар, Б, 14. // Обикн. с лич. местоим. в дат. или с предл. н а и същ. При игра на карти – получавам се, падам се подходящ, за да осигуря успех за някого; идвам. – Чакай, тия дяволски книги не идат, де сега да имах една деветорка! Ив. Вазов, Съч. VIII, 36. Когато не идат карти, е много лошо. Св. Иванчев, ПШ (превод) [еа].
9. За звук, шум, топлина, светлина, миризма и под. – разпространявам се, разнасям се от някъде, от нещо, като стигам до мястото, където е лицето, което говори; достигам, идвам. Сега селото бе безлюдно и тихо. Само сънни детски гласове и тропот от кола идеха от някъде. Елин Пелин, Съч. III, 36. Далечни викове идеха до самите градски врати заедно с виенето на кучетата срещу месечината. Ст. Загорчинов, ЛСС, 145. От високоговорителя, окачен на телеграфния стълб, идеше хубава музика. Л. Александрова, ИЕЩ, 139. Слаба светлина идеше от единственото прозорче и меланхолично осветляваше покойното буре. Елин Пелин, Съч. I, 193. Идеше светлина само от мъждеещите кандила и свещи. Й. Йовков, Разк. ІІ, 126. Въздухът в стаята се затопли и от топлината, която идеше на вълни от печката, бузите на Райка добиха лек загар. Д. Ангелов, ЖС, 234–235. През отворения прозорец идеше миризма на влажна пръст, благоухание на треви и песни на славеи. Д. Димов, Т, 693. Идеше дъх от полски цветя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 61.
10. За вест, мълва, слух и под. – разпространявам се, водя началото си от някъде и стигам до някого или до някъде; идвам. Не се знаеше, отде идат тия слухове, но те дълго и упорито се мълвяха. Елин Пелин, Съч. III, 20. Ние гълтахме всяка новина, която идеше от Босна и Херцеговина. К. Величков, ПССъч. I, 15. Заловили турски пленници и скоро щели да ги докарат. Всяка минута идеха за това нови подробности. Й. Йовков, Разк. ІІ, 109. Приказваха за войната, предаваха едни на други тия слухове, които по разни пътища идеха до тях. Й. Йовков, Разк. I, 111–112.
11. За природно явление, стихия – наближавам, очаква се да се появя; идвам. Идеше дъжд или буря. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 94. – Клатушкането се засилва. Май че иде буря – забеляза Дамян, като даде ухо към стената. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 83. – Иде силен ураган, сър – заговори капитанът загрижено. М. Марчевски, ОТ, 33. Горите пазеха зеленината си, в полетата имаше още цветя, южният вятър идеше на страстни и огнедишащи пориви. Й. Йовков, Разк. III, 101. Тоя сняг, гдето падна толко рано и затрупа селото, много хора загрижи, защото със снега иде и студът, а откъм дръвца тая година хората хич ги няма. Елин Пелин, Съч. IV, 240.
12. За време, сезон, някакво обстоятелство и др. – настъпвам, наближавам, идвам, дохождам. Настъпваше есента. Идеше зимата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 216. Там над баира небето багревееше. Идеше утрото. Д. Немиров, Б, 93. Ето слънце пак огрява и сред зеленината на високите жита светват тук-таме жълтеникави петна: сигурен белег, че жътва иде. Й. Йовков, ΒΑΧ, 179. – Е, че и нивата трябва да се тори, па и от дома купището трябва да се треби: нали иде вече време за вършитба. Т. Влайков, Съч. II, 74. От мъничка тя е мечтала с трепет за тоя ден и ето той иде. Елин Пелин, Съч. II, 113. – Пък да ти кажа ли, отче мой – продължаваше калугерът, – лоши, лоши времена идат! Ст. Загорчинов, ДП, 233. Какво е време? / Великден иде. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 39.
13. Заемам място непосредствено след нещо, следвам (при сравняване, съпоставяне по ред, качество, важност и под.); идвам. Най-големият беше Божан, по него идеше Петър и най-малкият – Павел. Елин Пелин, Съч. III, 10. Вълчан сам поведе хорото. След него идеха гостите с черните си граждански дрехи. Й. Йовков, Ж 1945, 119–120. Най-напред беше руският химн, а после идеха останалите. Нашата „Шуми Марица“ стоеше по средата им. Ив. Вазов, Съч. XI, 61. След смъртта на милиони немски мъже по фронтовете идеше смъртта на милиони немски жени и деца в разрушените градове. Д. Димов, Т, 512.
14. Книж. Със съюз да и следв. гл. Служа за доказателство на нещо, допринасям за изясняването или утвърждаването на нещо, изразено с втория глагол; идвам. Някои особености в накита ѝ също идеха да подкрепят това предположение. Ив. Вазов, Съч. XII, 101. Над зъберите на Балдуиновата кула изгря месецът цял червен и макар и късно, сякаш идеше да придаде особено значение на Панчовите думи за християнската кръв, която щяла да се лее на юг. Ст. Загорчинов, ДП, 263. Очевидно това обстоятелство иде да потвърди на свой ред голямата самостоятелност, която бъдещият апостол проявява още в самото начало на своята дейност. Ив. Унджиев, ВЛ, 42.
15. Разг. Обикн. с предл. до. Стигам до определен предел, размер, степен или определено количество; идвам, достигам. Най-първо моят баща ме носеше на гръб, че снегът ми идеше до раменете. Л. Александрова, ИЕЩ, 23. // Разг. С предл. до. Стигам до някакво състояние, до някакъв край (обикн. неприятен) като разрешение на някакви отношения и под. Разправията иде до бой. // Разг. С предл. на. Развивам се в някаква насока. Помислих си, че работата не иде на добре, останах самичък. Т. Крайчов, ДДС, 139.
16. Разг. Само безл. иде. Обикн. с отриц. не или във въпросит. изр. и обикн. в състав. сказ. със съюз да и следв. гл. Подходящо е, приемливо е, редно е; върви, идва, подхожда. Мъже бяха, не идеше да плачат, но не им беше добре, стесняваха се един от друг, гледаха се с овлажнели очи. Й. Йовков, АМГ, 219. – Довечера ще се видя с тях – продума си поп Деян. – С майката и бащата се не познавам, па и не иде... Ив. Вазов, Съч. XXVII, 62. – Ще се пукне човек от горещина. С какво удоволствие бих изпил една бира. – Ча да се отбием за малко някъде, после ще настигнем шествието. – Не иде, не иде – каза Поклоников, – неудобно е. Елин Пелин, Съч. IV, 153–154.
17. Диал. За дъжд – валя. Силен дъжд много не иде. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 113.
18. Остар. и диал. С предл. на или с лич. местоим. в дат. За дрехи, цвят и под. – подхождам, стоя добре, отивам на някого или нещо. – Ти заключаваш от траурните дрехи? – подзе пак Тачев. – Това е една преструвка – не любов и скръб. Па може да е и кокетство, защото черното ѝ иде. Ив. Вазов, Съч. X, 84.
ЍДА СИ несв., непрех. Връщам се у дома или там, където пребивавам постоянно; дохождам си, идвам си. Наближи Коледа и войниците зеха да си идат в отпуск. Ив. Вазов, Съч. VI, 128. Той си идеше пеш. Й. Йовков, Ж 1945, 253. Лошото е, че си иде по никое време. На заседания била. Г. Караславов, Избр. съч. X, 102.
ЍДЕ МИ несв., непрех. 1. Само ед. Със следв. изреч. със съюз да. Иска ми се, чувствам нужда, имам желание да направя нещо; идва ми, дохожда ми. Кардашев едвам можа да победи отвращението си от тая гледка: идеше му да се махне веднага оттука. Ив. Вазов, Съч. X, 52. Нà, той [Пинтата] познава всяка промяна на хоризонта, всяко петно по далечната морава планина. И защо някога той не е разбирал, че те са толкова близки, родни, скъпи? Идеше му да хлъцне от възторг. Г. Караславов, ОХ II, 8. Ян Бибиян се носеше в самолета спокоен и весел. Той летеше над живописни места и му идеше да извика от радост. Елин Пелин, ЯБЛ, 24. Дохождат дни, такива мръсни дни, / че иде ти да виеш от ненавист. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 158.
2. Разг. С отвл. същ. Изпадам в състоянието, обхваща ме усещането, чувството, мисълта, означени от съществителното; идва ми, дохожда ми. Тинка нямаше какво да стори. Срам ѝ иде малко, стеснява се, ала усеща, че и сама си е крива. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 206. – Аз съм толкова неприлично щастлива, щото ми иде страх да ме не накаже съдбата за толкова благополучие. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 46. Взеха да ѝ идат сега мисли за някаква случка из пътя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 88. Сън не ми идеше, обръщах се ту на една, ту на друга страна. Й. Йовков, Ж 1945, 142.
3. Разг. Обикн. в съчет. с не или във въпросит. изр. и със следв. изр. със съюз да. Подхожда ми, подобава ми. – Знам го аз много добре, како Стрезовице, ама не ми иде да го приказвам. Т. Влайков, Съч. I, 1925.
ЍДЕ МИ СЕ несв., непрех. Имам желание, искам да пристигна, да бъда някъде или с някого; идва ми се. – Сигурна съм, че е вкъщи, но... като че не му се иде. Броя до десет и ако не дойде, аз тръгвам. П. Проданов, С, 7.
◊ Защо <си> идеш захапал пръст. Диал. Казва се като укор към стопанина, който се връща вкъщи, без да е купил нещо за ядене. Ида на <бял (тоя)> свят. Разг. Раждам се. Ида на власт. Поемам държавното управление; започвам да управлявам. – О, здравей, партийо народна! – Идем ли, идем ли? Искаше да каже: идем ли на власт? Й. Йовков, ПГ, 108. Ида на крака<та> някому. Разг. Лично, сам дохождам при някого, обикн. за да изразя уважението си към него или да му помогна в нещо, да извърша нещо за него. Ревизорът още повече се смая, когато видя същия мирови съдия, че му иде на крака и с такова уважение. Ив. Вазов, Съч. VII, 27. – Защо си се женила, като не щеш деца? – Господ ви дал всичко, каквото помислите, на краката ви иде, че сте взели да бягате от деца. Ц. Гинчев, ГК, 133. Ида <направо> от сърцето; ида от самото сърце на някого. За думи, чувства, прояви – отличавам се с много голяма искреност и топлота, сърдечност; искрен съм, сърдечен съм. Николай чувствуваше, че повтаря чужди думи, които не идеха от сърцето му. Той ги повтори, за да скрие една от лошите си постъпки, а с това извърши нова, по-лоша. П. Проданов, С, 21. Ида по петите на някого. Преследвам, гоня някого съвсем отблизо. Климе видя с радост, че влазя в някакво село... Кое е, помашко ли е, християнско ли е – той не мисли, защото глутницата го погна и там. Тя иде по петите му. Ив. Вазов, Съч. VI, 110. Иде ми акълът (умът, пипето) <в главата>. Разг. Вразумявам се. – Нека не му се прави никакво снизхождение, въпреки истината, че на българинът умът му иде късно. Елин Пелин, Съч. IV, 16. Старият издърпа сина си навън и започна да го мъмри: – Мълчи бре, сине! Ще погубиш невястата. Що ти трябва да гълчиш такива приказки... Брее, бре! Остаря, а още умът ти не иде... Г. Караславов, Т, 53. Иде ми до (на) главата. Разг. Случва ми се, сполетява ме нещо неприятно, някаква трудност. Щото не чакаш, то ти иде до глава. Π. Ρ. Славейков, БП II, 224. Иде ми на акъла (ум<а>, пипето). Разг. 1. Сещам се за нещо, помислям си нещо, съобразявам нещо. Отдавна всред българите в Цариград бяха заглъхнали дрязгите между унията и православни. Никому не идеше вече на ум да ги съживи. Ст. Дичев, ЗС II, 268. – Три аршина мустаци си пуснал и пак не ти иде на ума, че тая пуста служба не е за теб. Елин Пелин, Съч. III, 43. 2. Спомням си, припомням си нещо, някого, досещам се за нещо или за някого. Чуеше ли да скимти и да нарежда някоя несретница, веднага му идеше на ум гробището. А. Гуляшки, ЗР, 42. – И аз – нямах нужда, ама нà – дигнах пушката и дан! – убих ги и двете. Две деца ми умряха. И все ми идеше на ум за тези гургуричета. Не трябваше да ги убивам. Й. Йовков, ПГ, 47–48. Иде ми нагоре (нагорно, нанагорно). Разг. Трудно ми е, мъчно ми е (да се справя с нещо), чувствам се затруднен. Мислено повежда със своята Зорка оня разговор, който все не смее гласно да започне, все му иде много нанагорно. Бл. Димитрова, Лав., 50. Иде ми на езика (устата). Разг. Готов съм да кажа нещо, без да съм го обмислил, механично, неволно или по навик. – Взе да се доспива и на сватята Андрон... (поправя се) хъм, сватята Димовица. Научила съм се, все Андроница ми иде на езика. П. Тодоров, Събр. пр II, 216. На устата ми неволно иде името на Толстой. Изпитах същите ония чувства, под които се намирах, когато четох за първи път „Ана Каренина“. К. Величков, ПССъч. VIII, 166. Иде ми напрез ръка (ръки). Диал. Не ми е удобно, не ми е лесно да хващам, да вземам нещо. Иде ми на път. Диал. Удобно ми е да мина отнякъде. Иде ми на сметка<та>. Разг. В мой интерес е, изгодно ми е, изнася ми. Ще пиша, кай, на правителството, пък то да прави, каквото ще, от мен не зависи нищо. Не зависи ли, твърде добре зависи, ама на, така му иде на сметка. Ст. Чилингиров, ХНН, 85. Иде ми отръки. Разг.; Иде ми отръце (отръка, сръки). Остар. и диал. Умея да върша нещо, лесно се справям с нещо. А той беше сръчен и пъргав, всичко му идеше отръки, всичко вършеше хубаво и чисто. Й. Йовков, ΒΑΧ, 20. Не беше склопил още ни седемнайсета година, а в ковачницата отменяваше бае Крачуна във всичко. И шина на точило да изкове и да я набие, и секира или сатър да наблизни – всичко му идеше отръка. М. Георгиев, Избр. разк., 232. „Аларма“ трябва тук да вдигнеш цяла – / но всекиму това не иде сръка. Ем. Попдимитров, СР, 58. Не ми иде на гайдата (калъпа). Диал. Не е по волята ми, не е според желанието ми. Ти дето отиваш, аз оттам ида. Разг. По-възрастен и по-опитен съм от тебе и вече съм изпитал това, което на тебе ти предстои или те блазни. Трай, коньо, скоро пролет иде. Диал. Казва се обикн. в отговор като съвет към някого да изтърпи някакво лошо положение с надежда за по-добри дни.
ЍДА2, -еш, мин. св. (диал.) идòх, св., непрех. 1. Отида. – Ганка ми каза, че на първия или на втория ден на Великден щяла да иде в града, пък аз да съм седял при Фроса. Й. Йовков, ПГ, 147. – Тая вечер на мен не ми се ходи там. Няма да ида. Елин Пелин, Съч. II, 70. Иречек е живял в България, обича българите, ще иде бай Ганьо у него. Ал. Константинов, БГ, 39. Тогава видях, че друма, който върви хоризонтално по източните плещи на Ветриловата воденица, за да иде в село Лакатник, не далеко от мене се раздвоява. Ив. Вазов, Съч. XVII, 30. Бай Ганьо не е само отрицателен тип. У него има много положителни качества. Ние ще идем много по-далеч. Ще ги наречем добродетели. Б. Шивачев, Съч. I, 75. Богатите госпожи приготвяха премените си, а сиромахкините продаваха на пазара преждата си и тозчас си купуваха билет, за да не би парите да идат за сол или сапун. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 100. Иди сам. Δ Ще ида да видя.
2. Разг. Само в пов. 2 л. и в състав. сказ. със съюз и, че, та и др. и следв. гл. в пов. За изразяване на съмнение във възможността, в смисъла за извършване на действието, означавано със следващ глагол; върви. – Истина ли е, че Вълчан спечелил делото? – Истина е. Спечели го. Е, иди кажи сега, че има правдина на тоз свят. Й. Йовков, Ж 1945, 205–206. – Пратете другиго – повторил Цончо и тръгнал към дружината си. – Иди после това и работи с подобни хора! – казал Стоян и тупнал крака си ο земята. – Началникът му говори едно, а той прави друго. Л. Каравелов, Съч. V, 143. – На дяда ти Нистора парлива ракията, като циганска целувка, па иди та служи вечерня. Ив. Вазов, Съч. VIII, 64. – Вятър работа е часовникът... Той може да спре и да те излъже. А тренът, няма да спре и ще си замине. И ти иди го гони сетне. Г. Караславов, Т, 43. С момците се Грозда надиграва, облог бие и често надвива. Па ако се хване и Герчо до нея, иди та ги гони! Не мож разбра, хоро ли е, вихър ли е. Елин Пелин, Съч. V, 9. // В състав. сказ. със съюз ч е и отриц. н е и следв. гл. За емоционално потвърждаване, че не може да не се извърши действието, означавано със следв. глагол; върви. Солунската митница! Калифорния, да я земе мътната! И иди, че не бъди патриот, иди после това, че не съчувствувай на македонците. Ал. Константинов, Съч., 211. иде се безл. от иде (в 1 знач.). – Може ли да се иде по тия пътища до границата? Ив. Вазов, Съч. ХII, 110. – Че то и у черква искаше да се иде, Пеньо – каза тя тихо, едва чуто. – И трябва да се иде! Не може тъй! – повъртя глава дядо Пеньо. Ц. Церковски, Съч. III, 106. „У батеви останала е майка, / ще трябва да се иде, че навън / я чуй каква е хала разбесняла.“ Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 95.
ЍДА СИ св., непрех. 1. Върна се вкъщи или където живея от мястото, където съм; отида си. – Дойде ни Димитър на гости, нали е сега ваканция? – Та и той да помага. После, нека си иде пак в София. Ив. Вазов, Съч. XVII, 45. След половин час дядо Вельо поемаше пътя към Сеново. – Мож ли оправи пътя? – извика му Кутмака. – Как не, ще го оправя! Както съм дошел, тъй ще си ида. Й. Йовков, ЧКГ, 174. Запретнали ръкави ония ми ти майстори, дигнали чукове, помъкнали дървета и камъни. Правили, стрували, за три години издигнали стената. Той [царят] им отмерил по едно кринче жълтици и ги проводил да си идат със здраве. А. Каралийчев, ПС III, 147. – Виждам, че си благочестив и набожен човек и затова дойдох да ти се помоля да заповядаш да ми дадат дрехите назад и да ме пуснат да си ида, защото съм божий служител. Христом. ВВ I, 55. – Я остави ти и правдата, и кривдата, ами ела да си идем в село. Елин Пелин, Съч. II, 162. Учителката се зе с момата, по която бяха закачките на Желяза, и прекосиха училищния двор да си идат. А. Страшимиров, К, 10. – Та и ти вече си тръгваш, Колчо, а? Ех, иди си, сбогом и много здраве на вашите. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 187.
2. Махна се; отида си. – Махай се! – Пребий ме, няма да си ида. Ив. Вазов, Съч. IX, 81. Тоя път, разбира се, кризата не можеше да се отстрани: или събранието трябваше да се разтури, или министрите да си идат. С. Радев, ССБ I, 183. – Да си иде – каза той сухо на учителката, – извикайте друга. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 68. – Човече, бягай оттука, иди си..., иди си. Й. Йовков, СЛ, 53. Думи мои, прави думи, / думи нажалени, / махнете се, идете си, / бягайте от мене. Ц. Церковски, Съч. I, 147.
3. Разг. Умра. Куна, голямата ми дъщеря, тъй щеше да си иде, ако не бяхме довели доктор от града. Г. Караславов, Избр. съч. II, 235. Когато втори път комисията дойде да ги масовизира, Гана се хвана пък за свекъра: – Хич не влизайте, че и сега си бие главата оземи! Почакайте да си иде старецът, па тогава! Ст. Даскалов, СЛ, 31. – На сичките мисли за добро, та и на детенцето: да си идело то на хубавкото, сега, дорде е невинно като ангелче. Т. Влайков, Съч. II, 65.
◊ Брада за глава да иде. Диал. Употребява се при съветване да се жертва по-маловажното, по-малко ценното. В джендема <на дъното> да идеш; иди в джендема (праждомата). Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Грубо. Да се махнеш оттук, да отидеш много далеч и да не се върнеш вече. Само поп Раю ни прогони. – Махнете се, идете в праждомата! А. Каралийчев, СР, 13. Да иде <в гората трева> да пасе. Разг. Пренебр. Да прави каквото иска, не заслужава човек да се занимава с него (употребява се, за да се изрази неодобрение или несъгласие с постъпката, поведението, схващането на някого). Да идеш на баня и да си носиш вода. Разг. Подигр. Употребява се, когато някой се престарава в нещо и излишно си усложнява работата (обикн. когато без нужда взема или се снабдява с нещо). Да идеш на Божи гроб по калцуни (чехли, с дървен кон). Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да умреш. Да идеш с деца на баня да ти изядат сапуна. Разг. Подигр. Употребява се, когато някой сам си е утежнил положението, като е взел някого със себе си или се е заангажирал с човек съвсем неподходящ за извършването на нещо, който вместо да му помага, му пречи, прави пакости. Дай си, мъжо, жената, а ти иди в гората (трънето). Диал. Употребява се, когато някой дава нещо ценно, потребно (хляб, пари и под.), а той остава да тегли, да се мъчи без него. – Децата са отишле да навадят краставиците, а пък аз: дай си, мъжо, жената, а ти иди в трънето! Ив. Вазов, Съч. VIII, 9. Де<то> иде врана, все (сѐ) посрана. Диал. Ирон. За човек, който при всички условия и обстоятелства се проявява с отрицателните си качества. – Де да иде наша врана се... – не успял баща ми да каже тая обидна за мене пословица. Ил. Блъсков, СУЖ [еа]. Ида на голямо. Диал. Надувам се, големея се. Ида на (до) едно<то> място; ида по нужда. Разг.; Ида во (за, под) себе <си>. Диал. Евфем. Отдалечавам се да извърша естествена физиологична нужда. Негов спътник беше един млад полицай, новак, който не сваляше очи от Швейк и много се безпокоеше да не би Швейк да избяга. През целия път той се мъчеше да намери разрешение на трудната проблема: „Ами ако бъда принуден сега да ида по малка или по голяма нужда, какво ще направя?“. Св. Иванчев, ПШ (превод) [еа]. Трябва да ида до едното място. Ида на смърт. Заемам се с нещо, което ще ми донесе гибел, ще ми струва живота. От народа бе издънка Петър Осоговец и сам обичаше с народа да върви – и за народно добро бе готов на смърт да иде. Н. Райнов, КЦ, 94. Ида на чапрашък. Диал. Гордея се. Ида по дяволите. 1. Разг. Пропадна, опропастя се, претърпя неуспех. – Бре! Толкова декара лозе ще иде по дяволите! – повайка се Жегата. Ст. Даскалов, ЕС, 191. – Какво би станало, ако всички постъпваха като тебе? Всичко, което строим, ще иде по дяволите. М. Марчевски, П, 237. 2. Разг. Загина. Изкуството да чакаш. Проста работа, но ако не я владееш, може да идеш по дяволите. Б. Райнов, НН, 237. 3. В пов. във 2 и 3 л. Грубо. Махай се, върви си, не ме интересуваш! – Не, не, Фют, иди си! Всичко е свършено между мене и тебе. Иди по дяволите, не си ми потребен! – извика ядосан Ян Бибиян. Елин Пелин, ЯБЛ, 48. И туй го достигна: с една уж жертва – да изхвърля Радославова, Тончева и Пешева. Чунким много са ми притрябвали! Нека идат по дяволите! Ал. Константинов, Съч., 10. Иди да си вземеш парите от даскала, <който те е учил>. Разг. Не знаеш, грешиш, твърдиш неверни неща, макар да мислиш, че много знаеш. – Грешиш, синко, грешиш! Иди си земи парите от даскала, който те е учил. Ив. Вазов, Съч. VIII, 65. Иди-дойди (иди-доди). Разг.; Иди-ела. Диал. 1. Както и да е, може да се примири човек. – Няма какво да се караме. Аз те предупредих, ти не ме послуша. – И сега... ще ме уволняваш... – То да е до мене, иди-дойди. Но нали знаеш – каквото реши съветът. П. Здравков, НД, 57. – Сега да беше някой нов човек, иди-доди, хората ще се питат, кой е, що е. А то Големанов, кой го не знае, кой не му е виждал портрета във вестниците и неведнъж и дваж? Ст. Л. Костов, Г, 42. 2. Средно, не много добре. Аз говоря български добре, руски – иди-доди, френски – през куп за грош. Ив. Вазов, Съч. XVI, 174. Иди ми, дойди ми <пет пари>. Разг. 1. Употребява се, за да означи, че някаква работа се протака, че само се създава впечатление, че се прави нещо. 2. Употребява се, за да се означи, че някой непрекъснато отива някъде, досажда на някого с непрекъснати искания и молби. А когато и калугерите от манастира „Света Троица“ взеха да връщат икономите, които, иди ми, дойди ми, се бяха научили да искат – ту орехи за шарлаган, ту восъчни пити за свещи, владиката не изтрая и сам раздвижи старите си кокали нагоре към войводницата. Д. Рачев, СС, 27. Иди на по-горна порта. Диал. Казва се на онзи, който иска да го черпят. Ида си (да си иде) на майната. Във 2 и 3 л. Разг. Грубо. Махай се (да се махне), не ме интересуваш (интересува). – Море тоя щурчо Боньо Дървото трябва да го махнем! Да си иде на майната, и това е! Ст. Даскалов, СЛ, 400. Ида си от този (тоя) свят. Умра. Старият Калинков мислеше и за друго. Отживяха си те живота, вижда се, и може скоро да си идат от този свят. Г. Караславов, Избр. съч. I, 375. Къде (де) ще му иде краят. Разг. Какво ще стане, как ще свърши нещо (обикн. при изразяване на възмущение или опасение, че нещо ще свърши зле). Къде ида, топ хвърлям. Диал. Винаги и навсякъде върша пакости, правя скандали, чува се лошо за мене. Къде ще ида. Разг. Ща не ща, ще отстъпя, ще се съглася да направя нещо. – А баща ти плати като поп, къде ще иде, а? Колко сиромашки момичета са изгорили такива хубостници като тебе. В. Нешков, Н, 337. Златан реши да не остави на мира нито едно началство, но да издействува назначение на Марена. Важното беше да им напипаш слабото място и да натиснеш. Къде ще идат! Т. Монов, СН, 148–149. Ще ида в джоба на някого; ще ида в нечий джоб. Разг. За нещо – ще донеса материална облага някому, ще го облагодетелствам материално, ще го обогатя. Ще ида в Орландовци. Разг. Ще умра. Ще ида до крива пътека. Диал. 1. Не ще успея да стигна дотам, докъдето възнамерявах и ще се върна от пътя. 2. Не ще успея да завърша нещо докрай. 3. За нещо – ще остане незавършено или без резултат. Аз зная, че твоето вричане е сега от страх, а не от се сърце, и то ще иде до крива пътека. Ил. Блъсков, РК, 25.