отѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време отѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време отѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време отѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време отѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време отѝват - трето лице, множествено число, сегашно време отѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отѝвайки - деепричастие отѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 вървя (разг.) - отивам - приличам - прилягам - подхождам - пасвам (разг.)2 отивам (бавно) - завличам се (пренебр.) - замъквам се (пренебр.) - затътрям се
- 1. отивам
- - Кога варил триеницата, тогаз отива да купи лъжица
See more- - Когато ти отиваше, аз се връщах
- - Къде (де) ще му отиде края и къде (де) му отива края
- - Накъде отива приказката
- - Отивам на добре
- - Отивам на зле
- - Отивам на изуй-гащи
- - Отивам на кино
- - Отивам по себе <си>
- - Ти дето отиваш, аз оттам ида
- - Ти дето отиваш, аз оттам се връщам
- - В безтрага, отивам
- - За бяла бога, отивам
- - На четвърти километър, отивам
- - По бесните врани, отива
- - По дяволите:2,отивам
- - По небесните врани, отива
- - С голяма кошница, отивам
ОТЍВАМ, -аш, несв.; отѝда, -еш, мин. св. отѝдох, прич. мин. св. деят. отѝшъ̀л и (диал.) отѝшел, отѝшла̀, отѝшло̀, мн. отѝшлѝ, св., непрех. 1. Обикн. с предл. к ъ м, д о, в, н а. Движа се, вървя към или до определено място, обикн. отдалечавайки се от мястото, където е говорещото лице. Противоп. идвам. На няколко пъти той отиваше до малкото прозорче и чукаше тихо. Елин Пелин, Съч. I, 93. И всеки попръскан си казваше името, мястото отдето идва, и мястото, където отива. Ив. Вазов, Съч. ХII, 90. Но четири или пет пъти вече, той [кандидатът] беше ставал, отиваше до прозореца. Й. Йовков, Разк. II, 61. Белчо отиваше до реката, пиеше вода и пак спокойно, без да погледне настрана, се връщаше на мястото си под сайванта. Елин Пелин, Съч. II, 28. // За птици, насекоми — движа се (летя, хвърча) в определена посока или до някакво място. Чучулигата трепти във въздуха, присвила криле и пак се дига,.. Гледай я как пее... и все нагоре отива. Й. Йовков, ПГ, 54. Пчелите жужаха наоколо, идваха, отиваха припряно под топлото слънце, което бе минало вече пладнешката си стоянка. Ст. Загорчинов, ДП, 201. Всякога [лястовичката] е господарка на хвърчението, колко бърже и да отива, на всяка минута променува си пътя. Д. Попов, СбРС (превод), 107. // За река, вода и под. — тека, движа се в някаква посока, минавам през някакво място; вървя. Между двата хълма на селото минава малка рекичка.. Но никой не знае точно къде отива, из кои долища и върбалаци се губи. Ал. Гетман и др., СБ, 227. Отстрани на тая странна река те бяха направили малки и чисти вадички, по които гъстата течност отиваше в дълги, широки и съвсем плитки изкопи. Елин Пелин, ЯБЛ, 82.
2. За превозно средство — движа се в определена посока, за да достигна до определено място. Само по наклона на мачтите и с бинокъл можеше да се познае посоката на движението му.. — Отива към Тасос — каза Адамов. Й. Йовков, Разк. II, 22. Щях да закъснея, защото трябваше да сменям трамвая: взел бях неверен номер, който не отивал за „Хххауптбанхффф“, а на друга посока. М. Кремен, РЯ, 78. Вапорът, дето отива на Яфа, заминува през Родос. М 1857, 44.
3. Отправям се отнякъде, потеглям в определена посока, към определен обект; тръгвам. Телефонирах в десет и половина — никой! „Отивам — рекох на годеницата си. — Този тип е забъркал някоя каша!“ Др. Асенов, СВ, 45. // Обикн. в пов. За подканване — тръгвам. — Хайде, отивай, че господин поручикът бърза. Г. Караславов, Избр. съч. I, 395.
4. Обикн. с предл. н а или следв. изр. със съюз д а. Движа се, придвижвам се, отправям се някъде с цел да върша нещо, с определена задача. Всичките хора се кискат, той отива да пали свещ. Ив. Вазов, Съч. VII, 14. За него почнаха да говорят, че дори когато отивал да оре в полето, не забравял да тури в торбата си,.., и някоя книжка или вестник. Й. Йовков, Ж 1945, 53. Работниците, които отиваха на работа, вървяха покрай зидовете. Д. Добревски, БКН, 98. Когато в неделя семейството се качваше на файтона и отиваше на разходка, всички изглеждаха радостни и добри. Вл. Полянов, ПП, 8. Съвсем неочаквано Драгомир престана да отива в читалищната библиотека в градчето. Сп. Кралевски, ВО, 110. // Отпътувам, заминавам някъде обикн. с определена цел. — Марине, да се качваме и ние! Аз довечера трябва да си бъда при пилците! Казах ти, че Радка отива на курсове! О. Василев, Л, 90. — Аз минувах само оттука и се отбих да ви видя, а отивам за Варна. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 49. Санка скочи. — Ух, аз забравих, че Тошо ще отива в града — каза тя. Й. Йовков, ЧКГ, 149. Нейните очи се примрежили и тя попитала: — Къде отиваме? — Далеч, далеч в една земя, която била поробена, а сега е свободна. Д. Габе, Н, 9. // Простонар. В съчет. със същ., които означават професия, занятие и под. Отправям се, заминавам някъде, за да изпълнявам някаква задача, служба, да бъда някакъв; вървя. Някой път радостта надвие. Тя е смесена и с гордост, че Колчо отива чиновник. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 298. А Драгота, граматикът на поп Лукана, отиде калугер в „Клепалото“. Й. Йовков, СЛ, 40. Михалаки Алфрангата бе отишъл мирови съдия в родопските дълбочини, в Чепеларито. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 6. Наскоро Лепо отиде войник. Елин Пелин, Съч. I, 94.
5. С обст. поясн. за място или начин. За път, граница и др. — имам определена посока, простирам се, минавам през определено място; водя, вървя. Сега вече пътят отива все надолу. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 51. Но тоя хълм отива още на северозапад, става все по-тъмен, стръмен и висок. Й. Йовков, Разк. II, 173. Улиците, които отиват към града, са засадени с гъсти редици разклонени дървета. Н. Фурнаджиев, МП, 46.
6. За време — като астрономическа единица или част, период от време (час, ден, година, сезон и под.) — продължавам, трая. Стана дума за берекетя, за времето, за вършитбата, която, ако отива времето все тъй сухо, скоро щеше да се свърши. Й. Йовков, ВАХ, 143. Сега не бива да се харчат излишни пари... То отначало няма нужда от толкова пари. Но Венко каза, че такова дело ще отиде две години. После съдебна делба... Защото Горан ще обжалва, ще протака. В. Бончева, АП, 135.
7. За определен период във времето, сезони, част от живота на човека и под., свързани с някаква дейност — протичам, преминавам, изминавам. И всички бяха весели, защото из целия път очите им нищо друго не бяха гледали освен злака на житата. Добре отиваше годината. Й. Йовков, ВАХ, 82. Добро ли е времето, то сичко отива през гроздобер и лесно, и весело. Ил. Блъсков, СК, 60. Но мина зима снеговита / отиде пролет дъждовита / и знойно лято позлати / довчера златни широти. П. К. Яворов, Съч. I, 44. Всеки ми казваше: / „Ха добър ден!“ / с весели поздрави бях награден... / Вчера с поклони ме срещнаха те. / Днеска — повярвай ми — / никой не ще. / .. / Отиде денят. / Смеят се те. / И от мене странят. Цв. Ангелов, НП, 108-109. Многото отиде, малкото остана. Погов. Цяла седмица отиде, докато се приготвим за морето. Δ Време е за сън — отива към полунощ. // За период от време — отминавам напусто, напразно, без да съм постигнал, извършил нещо съществено. Да сваля това дърво [кедъра] не беше малка работа, защото двадесет дена отидоха само да клюцам с брадвата наоколо, догде го отсека в дънера. П. Р. Славейков, РО (превод), 76. Пет-шест часа ми отидоха за нищо и никаква работа вкъщи.
8. За положение, състояние и др. — следвам, продължавам по някакъв начин, без промяна; вървя. Що кметът нареди и него ден — / това ще бъда. И така отиде / три седмици и края се не види. К. Христов, ЧБ, 55. ● Безл. Тревата беше посърнала, пожълтяла, по пътищата се дигаше прах и Манолаки си помисли, че ако отива все тъй, ще изгори всичко. Й. Йовков, ЧКГ, 67.
9. Наближавам, приближавам определена възраст, определен брой години. Той сега отиваше към шейсетте. Ив. Вазов, Съч.
VIII, 62. Как плакала Алина,.., когато почнали да я гиздят за сватбата. Не че била малка на години, щом отива към седемнайсет, значи време ѝ е. Л. Александрова, ИЕЩ, 278. Нейните години отиваха къде 20, ней трябаше един мъж. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 20.
10. Остар. Обикн. с обст. поясн. за начин. Обикн. за растение — раста, развивам се; вървя. Картофите, наторени с шосейния прах, отиват много добре, но стават много на петна. Гр, 1906, бр. 21-22, 349. Често се намирт в големите гори, на по-празните места, насадени овощни дървета, които много рядко отиват добре. Гр, 1906, бр. 18, 278.
11. Обикн. с обст. поясн. за начин. За явление, събитие, работа и пр. — протичам, развивам се, намирам се в процес на осъществяване; вървя. Когато ми се падне някой български вестник, най-напред гледам как отива театърът. Ст. Грудев, АБ, 27. Скоро царят изпрати пак един от най-честните си съветници, за да разбере как отива работата и скоро ли ще бъда готов планът. Св. Минков, СЦ (превод), 78. — Драго ми е да се запозная с вас, господин околийски началник — .. — Как отиват административните дела във вашата хубава околия? Ем. Станев, ИК I и II, 250. Помози бог, жътварки. / Как жътвата отива? Ив. Вазов, Съч. III, 87. Всякой искренен и просветен родолюбец добре разбира някои от причините, защо нашите работи не отиват както трябва. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 7.
12. За някакво действие, работа — насочвам се, развивам се към някакъв резултат, предел, завършек. Ястребов демонстративно обърна гръб. Гергин отвори уста да отговори, но се отказа — от уважение към по-стария партиен другар и от неприятното чувство, че работата отива към кавга. Ем. Манов, ДСР, 66. Жътвата отиваше към своя край.
13. Разг. С предл. п р о т и в, с р е щ у. Действам, обявявам се против някого, нещо; вървя. — Цвето, сестрице, прощавай, миличка. Аз ти направих голямо зло.. — Голяма грешка направих, Цвето. Против тебе отидох. Елин Пелин, Съч. III, 140. Той имаше основни начала — да не отива против законната власт и да отрича бунтовниците и революционерите. Г. Караславов, Избр. съч. II, 205. Защо тези умни, окати момчета отиваха срещу интересите си, председателят на тричленката не можеше да проумее. Г. Караславов, ОХ IV, 256. Отивам против природата си.
14. Прен. Достигам до краен предел в делата и постъпките си. Но дотам ли трябваше да отиде той, дотам ли? Да убие човека! Елин Пелин, Съч. I, 157. Така тя [Жечка] отиваше чак дотам, че често се подуваше от плач при смъртта на някой съвсем чужд човек. Д. Немиров, Б, 30. // Прен. Стигам до някакъв размер, до определен предел; достигам. Радиоактивността е самоволно разпадане на атомни ядра. Това разпадане не отива обаче до основните градивни частици на ядрото.., а води до образуване и излъчване на хелиеви ядра.., които са извънредно устойчиви. Хим. VII кл, 1950, 34. Динята отива към пет килограма.
15. Разг. Пропадам, загивам, умирам. — Да мълчиш [на Милка] ѝ рече дядо Добри, като се огледа наоколо, че няма хаир от тебе. .. — Няма, няма вече да продумвам, дядо, прости ме: аз само тебе казвам, що съм патила... — Ни мене, ни никому — ти казах, че отиваме и ти, и аз, и кръстникът ти. Ц. Гинчев, ГК, 290-291. — Нейчо, детето ни отива, Нейчо. Я стани да видиш какъв огън има, изгоря горкичкото. Й. Йовков, ЖС, 56. Войниците с вахмистъра притиснаха селяните с конете и ги заблъскаха към угарта. Глух рев се изтръгна от тълпата. Някой извика: — Отиваме, братя, сбогом! Изядоха ни, мале! Ем. Станев, ИК III и IV, 496. Тази есен от замърсената вода се появи тежка болест. .. Голям народ отиде. А. Каралийчев, СР, 37.
16. Разг. За пари, стока и под. — бивам изразходван, употребен за някаква цел. Четири хиляди и осемстотин лева взе от камион — до стотинка отидоха за данъци. Г. Караславов, Избр. съч. I, 328. От кравите се издояваше по два чебъра мляко, подквасваше се или се правеше на сирене и отвара и отиваше за работниците. Й. Йовков, ЧКГ, 74. Всичките пари отиваха за книги или помощи. Ст. Даскалов, СЛ, 283. — Контрола си, Тодоре, око и ухо си ни. Защо не видиш къде отиват парите от зарзавата? Много зарзават изкарваме,.., пък парите му къде отиват, хич не знам. Ст. Марков, ДБ, 55.
17. Разг. За пари, богатство — бивам разпилян, прахосан за кратко време; пропадам. Отидоха ми парите и туй то! Какво съм бил крив аз, да изгубя осем хиляди лева, децата ми с каква мъка са ги печелили. Й. Йовков, ОЧ, 106. — Друго какво? — Ха, сети се — доби му [на Гюлчето] се дете. — Че то ли пък ще му свърши житото? — Не то, ама нали и за него са потрошени поне сто гроша: за баба било, за кръщене било, за бабина вода -отиват парите. Ц. Церковски, Съч. III, 228. — Тъй загазихме — няма връщане. Спестеното отиде, взех на заем. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 382. Богатството, спечелено по лош и неправеден начин пропада, а с него често отива и спечеленото по почтен начин богатство. А. Начев, ПЖЧ (превод), 15. // За работа, действия, усилия и под. — оставам без резултат, бивам пропилян; пропадам. Тя с ужас видя, че цялата градина беше изпотъпкана. Толкова работа отиде напразно.
18. С предл. н а. Разг. Подхождам на нещо друго, в хармония съм с някого или нещо; вървя. Жълти завеси ще отиват на детската стая. Δ На свинско печено отива червено вино. Δ Този зелен цвят много отива на пъстрите ти очи.
19. Обикн. с отрицание. Разг. Подходящо е, приемливо е, редно е; върви, иде, подхожда. Мъже бяха, не отиваше да плачат.
20. Разг. Със съюз ч е, т а и следващ глагол. Служи за подчертаване действието на втория глагол и за изразяване на известно учудване, недоумение. Ти трябваше да вземеш Станка гърбавата.. Пък ти отиде, че се бухна като слепец в най-сиромашката къща, да храниш чужда челяд. Елин Пелин, Съч. III, 132.
21. Остар. и диал. Вървя (в 1 знач.), ходя, движа се. По земята тюленът отива с мъка, но плава превъзходно. С. Бобчев, ПОС (превод), 305. Той не отиваше освен воден от дъщерите си. Ч, 1875, бр. 9, 401. отива се, отиде се. Безл. от отивам в 1, 2, 3, 4 и 13 знач. Оттук, през една врата,.., се отиваше направо в библиотеката. А. Гуляшки, ЗВ, 108. Мама отвори предпазливо вратата на собичката и излезе в хашевото — зимната кухня, през която се отиваше вън на пруста. К. Калчев, ПИЖ, 16. Тихото идилично кътче, в което се отива през девет планини,.. — това е малката столица на един непознат, събуждащ се свят! Н. Стефанова, РП, 126.
ОТЍВА МИ несв., непрех. Подхождам, стоя, съответствам добре на някого или на нещо. С политика нека се занимава господин Конов — той е обществен човек, отива му. А. Гуляшки, Л, 167. След две-три нощи друг и се открива: — Дали до днес си мислиш, че на мен теглича дядов само ми отива? — Позна го — Йото... Колко променен! Бл. Димитрова, Л, 168. Ти любиш горещо земята, тъй както / я люби единствен селякът, / и как ти отива да бъдеш на трактор, / запретнала блуза до лакът! Ив. Бурин, ПТ, 128. — Барем да си мълчи! — въздъхна кака Линка. — Не ѝ отива на положението да вири нос! А. Гуляшки, СВ, 247.- Я да видим.., каква хубава блузичка... Миче, майка ти много ще те нагизди. .. Чудесно, чудесно ти отива. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 359.
ОТЍВАМ СИ несв.; отѝда си св., непрех. 1. Напускам мястото, където се намирам; тръгвам си. — Махни се, ти казвам,.. От онези дни трима съм гонил, че стоят тук и нито вода купуват, нито си отиват. Н. Каралиева, ЗБ, 44. — Господа, смятам, че въпросите, които ни интресуваха, са изчерпани. Можем да си отиваме. Х. Русев, ПС, 44. Дохождаха момите, наливаха си котлите, отиваха си. Ив. Вазов, Р, 3. Цвета ставаше, излизаше тихо, на пръсти и си отиваше, като искаше да остави в покой приятелката си. Елин Пелин, Съч. III, 128. Когато чуждите си отидеха и останеха само най-близките приятели, Лина предлагаше да викат духове. М. Грубешлиева, ПП, 224. Наместникът каза: — Дойдох, за да станем приятели. — Люде като вас ни стават приятели не когато идват, а когато си отиват. Д. Талев, ЖС, 273.
2. Прибирам се там, където живея (вкъщи), там, откъдето съм. Аз нито пия, нито пуша, нито комар играя — от работа право вкъщи си отивам. Св. Минков, РТК, 99. Еньо цяла седмица не си отива вкъщи и снаха му, като му пращаше храна по момчето, все поръчваше да му каже да дойде. Елин Пелин, Съч. III, 106. Вечер, ако Нонка не беше дежурна, пак двамата си отиваха на село. И. Петров, НЛ, 226. Е, синко, дойде си, а... — То птичката, Йордане, дето се е мътила, там ще си отиде. Елин Пелин, Съч. III, 31.
3. За време или за период от време (ден, месец, година, сезон и под.) — тека, протичам, като наближавам своя край, свършвам; отминавам, преминавам. На два пъти сяда да си почива той до обед, и времето си отиде без да изкара и една леха дори. Г. Караславов, С, 154. Упъти се към Зеления хълм.. Откъм беломорските далечини, тук най-рано пристигаше пролетта и най-късно си отиваше лятото. Д. Вълев, Ж, 10. Денят си отиваше бледен, уплашен, нощта пристъпваше безсънна, отмъстителна. К. Петканов, МЗК, 260. Кръстовден дойде и си отиде. Т. Влайков, Пр I, 292. Нощта си отива.., небето е все още гъсто, бархетносиньо,.., но долу, около очертанията на къщите, зората вече разлива багрите си. Др. Асенов, ТКНП, 5. Аз съм вече стар. Годините на младост и на зрялата възраст си отидоха. З. Сребров, Избр. разк., 166. О, хубаво дете, дете безгрешно, / виж, май си веч отива навсегда. Д. Дебелянов, С 1936, 22. // За работа, процес, дейност и под., които текат, протичат във времето — наближавам своя край, свършвам; отминавам, преминавам. Изведнъж образът на Елена изплава отнякъде дълбоко,.. В същото време в сърцето му [на Момчил] замърда тъпа болка и колкото образът ставаше по-ясен, толкова и болката растеше и с нея си отиваше сладостната истома. Ст. Загорчинов, ДП, 488. Опасната болест си отиде и от нея остана само един спомен като от страшен сън. Й. Йовков, АМГ, 196. // За човешки живот, период от човешки живот, възраст и под. — отминавам, преминавам, свършвам. Любовта и цвят и плод премина; / отиде си младостта ми, загина. П. Р. Славейков, Ост, 1879, бр. 7, 1.
4. Прен. Умирам. Аз бях в болницата при леглото му, като си отиваше. А. Гуляшки, Л, 64. Тя беше си мислила за много неща, а сега си мислеше как беше се поминал едно време свекър ѝ.. — Булка, кай, аз си отивам, ела да се простим. Й. Йовков, ВАХ, 179. Тук [в замъка] някога е имало цветущ живот. Живели са много хора, идвали са и са си отивали поколения. Ив. Мартинов, ДТ, 20. — Мама казва, че Стоян няма да го бъде — промълви на раздяла Панчо.. Заедно ходехме с овцете, а ето че си отива клетият! П. Здравков, НД, 138.
◊ Бъкел отишъл, кратуна дошъл (се върнал).