прилѝчам - първо лице, единствено число, сегашно време прилѝчаш - второ лице, единствено число, сегашно време прилѝча - трето лице, единствено число, минало свършено време прилѝчаме - първо лице, множествено число, сегашно време прилѝчате - второ лице, множествено число, сегашно време прилѝчат - трето лице, множествено число, сегашно време прилѝчах - първо лице, единствено число, минало несвършено време прилѝчахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време прилѝчахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време прилѝчаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време прилѝчаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време прилѝчай - второ лице, единствено число, повелително наклонение прилѝчайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение прилѝчащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прилѝчащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие прилѝчащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие прилѝчаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прилѝчащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие прилѝчащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прилѝчащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие прилѝчащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие прилѝчащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие прилѝчайки - деепричастие прилѝчал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие прилѝчалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие прилѝчалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие прилѝчала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие прилѝчалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие прилѝчало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие прилѝчалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие прилѝчали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие прилѝчалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. приличам
- - Приличам на изсран глистей
See more- - Като вити гривни на шугави ръце, прилича ми
- - Като две капки вода, приличаме си
- - Като на дъртел кован гердан, прилича ми
- - Като на камила копринарство, прилича ми
- - Като на камила свинарство, прилича ми
- - Като на кочина катанец, прилича ми
- - Като на магаре седло, прилича ми
- - Като на свиня ботуши, прилича ми
- - Като на свиня звънец, прилича ми
- - Като на свиня обица, прилича ми
- - Като на свиня седло, прилича ми
- - Като на спукани пети жълти чехли, прилича ми
- - Като на тиква обръч, прилича ми
- - Като на циганин дивит, прилича ми
- - Прилича ми като на бивол камбана
- - Прилича ми като на гол тулум пищов
- - Прилича ми като на свинче звънче
- - Прилича ми като на тиква обръч
ПРИЛЍЧАМ, -аш, несв., непрех. 1. Обикн. с предл. н а. Подобен съм на някого или на нещо, приблизително като него съм; наподобявам, напомням, припомням.
Ти приличаш на майка ни. И тя беше една такава добре сложена, пълничка и хубава. П. Михайлов, МП, 28. Тая икона прилича повече на картина, като че е рисувана от художник. Й. Йовков, Ж 1945, 214. По план и строеж тази [южната] порта прилича на северната. Ст. Михайлов, БС, 62. Къщата приличаше на черква — светла, украсена. Вл. Полянов, ПП, 113. Градът приличаше на Балчик, но по-голям от него, с плоски хълмове, по които са накацали къщите. Д. Добревски, БКН, 38. Майка ѝ на младини беше същата присмехулка .. Зина и по фигура, и по душа ѝ прилича. А. Гуляшки, МТС, 84.See more2. Само З л. Обикн. в съчет. с крат. лич. местоим. в дат. За дреха, накит и др. — съответствам, подхождам, съчетавам се добре с вида на някого; отивам, отива ми, стои ми, приляга ми. — Много си напременена днес, Найдо. Пък ти прилича новата рокля. А. Каменова, ХГ, 59. — Чакай, сега ще дода — каза тя, после се обърна към Галчева: — приличат ли ми? Тия дрехи са на мама. Стоят ли ми хубаво? Й. Йовков, ЧКГ, 61. Панайотка се беше облякла с дрехи, които я правеха още по-хубава. Тя знаеше какви цветове ѝ приличат и бързаше в тях да се покаже. Д. Немиров, Б, 112. И тя молеше дружките си да обличат новите ѝ руби и на която приличаха, даряваше им ги. На третия ден умря. А. Дончев, ВР, 232. Надя пак ще си шие нова рокля. Това сега е най-приятната ѝ тревога: какъв модел да избере, кой цвят ще прилича на мургавото ѝ лице. Л. Александрова, ИЕЩ, 121. Не ща да тъча, мале, / .. / Че Рагьо оре, мале, / .. / И му прилича, мале, / бело калпаче, / бело калпаче, мамо, / на грапави бузи. Нар. пес., СбВСтТ, 184.
3. Безл. прилича. Разг. Обикн. с предл. н а. Съответства, подобава, редно е, естествено е, приемливо е; отива, подхожда. Вълчан с по-старите селяни влезе вкъщи, а Жела, засмяна и зарадвана, както прилича на всяка стопанка, тръгна из двора да почерпи с ракия. Й. Йовков, Ж 1945, 132. — Другари камендолци — провикна се Богданлията, — тази вечер ние се събрахме да посрещнем Нова година заедно, както прилича на хора, които задружно се трудят. А. Каралийчев, НЗ, 122. На старата мома най-прилича да стои у дома, до прозореца и нищо да не работи. М. Кремен, СС, 135. — Много здраве, казва, и прошка искам. Да ми дадат дозволение да им ида в къщата, дар да ги даря, както прилича на майстори, че при тях занаят съм взел, учили са ме. Р. Стоянов, М, 13. — Господа, не позволявам да подмятате Добревичевото семейство: не прилича на почтени хора. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 19. На жена не прилича да ся отдаде съвършено на публиката и на науките. Ч, 1871, бр. 18, 565.
4. Само З л. Със следв. изр. със съюз д а, ч е. Означава вероятност, предположение относно действието в подчиненото подложно изречение; изглежда, вероятно е. Като се връщаше от града, Татар-Христо забеляза, че отпред на пътя се белее нещо. Приличаше да е бохча, изгубена от някого. Й. Йовков, ЖС, 160. Той беше седнал на леглото .. Не гледаше Фатма, приличаше, че мисли. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 441. Срещу тях стоеше един по-възрастен черноок и черновежд господин, който не приличаше да е студент по своята осанка. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 157. От колата слезе още един човек, облечен с дълго вълнено джубе, прилично на расо .. Да беше калугерин — не беше, а не приличаше и да е човек като всички хора. Г. Караславов, СИ, 5. Да е слугиня, не прилича. Да е пък гостенка — и гостенка не ще да е. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 6. Ето какво бележи той в един от пътнишките си очерки, което прилича да е лична изповед. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 10. В къщата на бае Ивана се зачу женски плач, който не приличаше да е вследствие на радост. З. Стоянов, ЗБВ II, 17. приличам си взаим. от приличам в 1 знач. Подковачът докарал в подковачницата своето магаре и с него подменил дърварското. Дърварят нищо не разбрал, защото магаретата много си приличат. А. Каралийчев, ТР, 108. Двете кучета си приличаха едно на друго, и двете бяха сиви и големи като вълци. Й. Йовков, ЧКГ, 183. Моят баща е висок, снажен и хубав. Баба казва, че бил красавец. И добре, че и мама е като него, та си приличат. Н. Каралиева, ЯЧ, 8. Един на друг приличат си, кажи що казуват: един за другиго родени. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 187.
ПРИЛЍЧА МИ несв., непрех. Разг. Обикн. с отриц. и със следв. изр. със съюз д а. За означаване, че нещо, обикн. посочено от подчиненото изречение, е подходящо за мене; подхожда ми, съответства ми, отива ми. — Найдене! .. Не ти прилича с момците да се биеш! .. Найдене, послушай ме! К. Петканов, ОБ, 202. — Тебе, Лено, не ти прилича да дразниш бай Захари. Той е два пъти по-възрастен от нас. Сл. Трънски, Н, 238. З л а т и л: — Имам вяра в тебе. Ти можеш, прилича ти. Вземи, раздели им ги [парите]. По равно им [на синовете] ги раздели. В ъ л ч а н: — Добре! И тъй съм дошел, да свърша една работа, да ви помиря. Елате да отидем горе. Й. Йовков, Б, 142. И всеки потегляше към дома си .. И, разбира се, не с приетото сбогом, а тъй — както би им приличало: — Кондо с покорно темане, а ходжата със слабо мръдване на ръката. Д. Немиров, Б, 90. — Калинке, мома хубава, / не ти Калинке прялича, / раняна коня да йездиш. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 78. — Не прилича ти, Невено, / по планин сено да береш, / по войводину ливаду. Нар. пес., СбВСтТ, 325.
◊ На какво прилича това (туй); на нищо не прилича <това (туй)>. Разг. Неодобр. За изразяване на недоволство, че нещо (някаква проява, събитие, нечие поведение) излиза извън нормата, минава всяка граница на приличие и мярка. Като видяло това, джуджето се развикало: — На какво прилича това, жаби недни, да ми посрамите лицето! А. Разцветников, Сн (превод), 39. — А бе, че сляп ли си, бе челяк, та не видиш! Туй на какво прилича? / И му сочи сюртука на Мирча. Т. Шишков, ГМ, 16. Главният асистент беше излязъл за малко и студентите, използвайки отсъствието му, почнаха да играят баскетбол .. — Виж!... — каза Ирина. — Това вече на нищо не прилича... Д. Димов, Т, 91-92. — Какво да направя? — Ще наредиш да започнат поне строежа на утайника. Това на нищо не прилича! Д. Фучеджиев, Р, 83. Приличаме си като две капки вода. Разг. Извънредно много, напълно си приличаме. Бебетата се развиваха много добре .. Те си приличаха като две капки вода, както се казва. Г. Караславов, Избр. съч. II, 208. Неговите [на К. Кисимов] представления на една и съща пиеса си приличат като две капки вода. Н. Лилиев, Съч. III, 395. Прилича ми като на дъртел кован гердан. Диал. Ирон. Никак, съвсем не ми прилича (обикн. за неподходящо облекло или накит). Прилича ми като на камила копринарство (свинарство). Диал. Ирон. Никак, съвсем не ми прилича (обикн. за неподходяща работа, занимание). Прилича ми като на магаре (свиня) седло. Разг. Ирон. Никак, съвсем не ми прилича (обикн. за неподходящо облекло или накит). Прилича ми като на свинче звънче; прилича ми като на свиня звънец (ботуши, обица). Разг. Ирон. Никак не ми прилича (обикн. за неподходящо облекло или накит). Ще става и той гражданин. Прилича ти като на свиня звънец. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 27. Прилича ми като на тиква обръч. Диал. Ирон. Никак, съвсем не ми прилича (обикн. за неподходящо облекло или накит).