идѐя - единствено число, нечленувано идѐята - единствено число, членувано идѐи - множествено число, нечленувано идѐите - множествено число, членувано
1 идея - хрумване - инвенция (книж.)2 виждане - идея - позиция (прен.) - идеал - гледище - становище - схващане - мнение - разбиране - възглед - убеждение - представа - визия (книж.) - концепция (книж.) - теза (книж.)3 идея - мисъл - размишление - разсъждение - съждение (книж.)See more
- 1. идея
- - Нямам идея
ИДЀЯ ж. 1. Общо понятие, представа, мисъл за даден предмет или явление.
Хлапакът разбираше красотата като нравствена идея. И за него нищо друго нямаше значение освен личните му залисии и природата. Ем. Станев, ИК III и IV, 354. То [римското общество] представлява едно блато от пороци, в което изчезва съзнанието на всеки дълг, на всяка человеколюбива идея. К. Величков, ПССъч. III, 24. Освен Черна гора ни в една от гореказаните малки държави идиотическият консерватизъм на правителството не е още отстъпил място на идеята за братския и за свободния южнославянски съюз. Хр. Ботев, Съч. 1929, 149. Науката, както и истината, която тя проповядва, трябва да бъде проста, ясна. Ето какви са нашите идеи за българската литература. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 148. // Само ед. Книж. Обща представа за нещо, мислен образ на нещо. Надъхан от жестоката идея за доброто, той не знаеше що е милост. Елин Пелин, Съч. IV, 73. Няколко портрета от Рембранд, ако и не от най-хубавите му, дават все пак една вярна идея за решителния стил и вълшебния колорит, които са присъщи на чудния му гений. К. Величков, ПССъч. III, 203. Едничкият фотографически портрет, който имаме от Васил Левски, по злочестие, не дава ни най-малка идея за един человек, надарен с такава силна воля и характер. Ив. Вазов, Съч. VI, 70.See more2. Обикн. ед. Основно, определящо положение, принцип в система от възгледи; убеждение. Стефан не бе видял тия хора нито веднъж да отпадат духом, да се разкайват или покажат апатия към идеята, за която се бореха. Д. Димов, Т, 320. Тя е отзивчива, с чувство е за хумор, добра другарка е и веднъж щом прегърне една идея, може да ѝ служи вярно. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 15. Всички, що се познаваха малко или много с Бойча, стояха на тръне, а другарите му по идея чакаха издайство или друга фаталност да ги предаде на турците в ръцете. Ив. Вазов, СбНУ ІІ, 1–2. Нима тълпата фарисеи – / слепци с угаснали очи, / убиха светлата идея. Хр. Смирненски, Съч. I, 123.
3. Творчески замисъл, план за извършване, осъществяване на нещо. Най-после една идея го [Огнянов] огря. Той реши да се опита да предума ханджията да прати за Бяла черква някого от синовете си. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 142. Сега какво ни оставаше друго освен Художествена академия. Ама да не мислите, че идеята за основаването на Художествена академия е само така – идея? Съвсем не. Работата е вече опечена. Ал. Константинов, Съч., 105–106. Той [Никола] се върна с планове, идеи. Но пък кой знае. От писмото му не може да се предполага нищо. А. Страшимиров, Съч. I, 73. – Какво мислиш, мили? Особен си тази вечер. – Преследва ме една идея, не мога да я оформя. Г. Стаматов, Разк. II, 23. Идеите са само планове за къщи, но те не са къщи, нито материал за къщи, те са само един план. Й. Йовков, ПГ, 211. Човекът дохожда до велики идеи само в такъв случай, ако той гледа на сичко просто, без фантазии, без увлечения и без страх. Л. Каравелов, Съч. VIII, 114.
4. Основна, главна мисъл, породила и определяща съдържанието на нещо, обикн. на художествено или научно произведение. Гръцката драма създаде произведения, които с право се смятат за шедьоври по мощта на общочовешките идеи, които ги движат и които добиват живот посредством третираните дълбоко и с проникновение образи. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 8. Двайсет години вече уча тайните на голямото изкуство: идея, тема, сюжет, композиция, език, стил. О. Василев, ЖБ, 223. Основната идея, прокарана в мемоара, е да се постави българският въпрос пред дипломацията на великите държави. Ив. Унджиев, ВЛ, 71.
5. Филос. Мисловна форма (общо понятие, представа, включващи смисъла, същността) за даден обект от действителността.
◊ Абсолютна идея. Филос. В идеалистическата философия – вечна, неизменна същност на нещата извън времето и пространството; абсолют, световна воля, универсален дух. Идея фикс. Книж. Натрапчива идея, която завладява изцяло мисълта. Братовчедка ѝ наистина имаше една-единствена гледна точка за живота. Изгодният брак беше станал за нея същинска идея фикс и за каквото и да станеше дума, тя неизбежно се завърташе около тази идея като нощна пеперуда около пламъка на лампата. Ем. Манов, ДСР, 361. Поради ирационалното си съществуване, което водят [хората], те са изложени на големи бури и сътресения и често, под давлението на някаква идея фикс, могат да отидат до крайност: да станат самоубийци. Р, 1925, бр. 197, 2.
~ Една идея. В известна степен, малко. Французинът го беше настанил в леглото на Командира, което бе с една идея по-комфортно от другите. Р. Младенов, КВ [еа]. Всеки следващ ред седалки е една идея по-висок от предния. Имам идея. Разг. Зная, представям си нещо, обикн. не съвсем точно, категорично. – Имате ли идея защо той е дошъл в Атина? – Не – излъга Антонио. – Може би организира тук българската емиграция. Ст. Дичев, ЗС I, 304. <Колкото, само> за идеята. Разг. 1. Символично, без пълно, цялостно реализиране на нещо. Останало е съвсем малко вино в бутилката. Нека пийнем, колкото за идеята. 2. Без материална изгода. – Добре бе, Братане, не му щем надниците. Ще въртим сондата даром, за идеята! – съгласиха се Събчо и Кунето и увлякоха младежите. Ст. Даскалов, ЗС, 146. Нямам идея; идея си нямам. Разг. 1. Не зная, съвсем не ми е известно. А защо се забърках с този завършен идиот ли?! Не знам! Идея си нямам. Вл. Стоев и др., НБСБ [еа]. – Какво е времето навън? – Нямам идея, днес не съм излизал. 2. Само 2 л. Не можеш да си представиш. – Нямаш идея как свири и как рисува Бешков: знаменито! – говореше Пенчо. За него всички хубави неща бяха знаменити. А. Каралийчев, С, 271. Идея си нямаш какво стана после.
– От гр. ίδέα ‘представа’.
идѐя ∆ Синя идея. Вж. син. ◊ Една идея. Вж. един.