мнѐние - единствено число, нечленувано мнѐнието - единствено число, членувано мнѐния - множествено число, нечленувано мнѐнията - множествено число, членувано
- 1. мнение
- - Няма две мнения
МНЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Собствено тълкуване, разбиране за събитие, явление, проблем и под.; становище, виждане, схващане, гледище. Всеки човек може да има свое мнение, но не всеки има убеждение. Д. Благоев, ЛКС, 67. Тя [Мария] се движеше в обществото като сив, безшумен призрак, който оставяше зад себе си респект и малко досада. Никой не я беше забелязвал да поддържа крайни мнения или да дава предпочитане на някого. Д. Димов, Т, 56. У тях имаше формирани мнения, верни погледи, почти всички говореха с интелигентност. Ив. Вазов, Съч. XXV, 158. Когато ся сенаторите събирали в съвет, народните трибуни седяли пред вратата на сената и слушали техните мнения. Г. Йошев, КВИ, 98-99. Днес в образованата част на человечеството преобладава убеждението, че свободата на мненията, свободата на съвестта са едни от най-благотворните условия за человеческия напредък и за человеческото благополучие изобщо. ПСп, 1876, кн. 11-12, 37-38. Споделям мнението на оратора. Δ Изказвам мнение. Δ Нямам мнение. Δ Сходство на мненията.
2. Само ед. Отношение, оценка, преценка за някого или нещо. Чорбаджи Юрдан имаше слабост към Стефчова и не криеше доброто си мнение и разположение към него. Ив. Вазов, Съч. XXII, 51. Отиде при новия началник — искаше по-скоро да го види, да си състави мнение за него. М. Марчевски, П, 166. За Радева винаги съм имал високо мнение, получено от прекрасните му статии из вестниците, но най-вече от съчиненията му — „Строителите на съвременна България“. М. Кремен, РЯ, 299. — Ако искаш да не си разваля мнението за тебе, трябва да спреш веднага. Хубава работа: та може ли юнак без рана? К. Георгиев, ВБ, 113.
◊ На мнение съм. Книж. Смятам, мисля. Докторът не беше на мнение, че аз не страдам от нищо. Ив. Вазов, Съч. XI, 110. Аз съм на мнение, че те [народните песни] трябва да бъдат по възможности свободни от тези изключителни бележки. Лет., 1876, 147. На особено мнение, съм; С особено мнение. Юрид. При подписване на протокол или друг документ — изразяване на несъгласие по някой пункт или с целия документ, изписано чрез съкращение (о. м.). И ще подпиша протокола с особено мнение, защото утре мене ще ме начетат! Ст. Даскалов, СЛ, 344. Няма две мнения по, за нещо. Безспорно е, несъмнено е, така е. — Аз няма да оспоря, че щом сме осъдили Димитра от Дяково на смърт, наше право и наш дълг е да наложим същата присъда и на неговия главатар. По това две мнения не може да има. Ст. Дичев, ЗС II, 782. Обществено мнение. Преобладаваща в даден момент позиция на обществото по определен въпрос. Всяка война започва много време преди да загърмят оръдията. Тя се води между пропагандния апарат на двата враждуващи лагера за спечелване на общественото мнение. М. Марчевски, ОТ, 418.