избъ̀рсвам - първо лице, единствено число, сегашно време избъ̀рсваш - второ лице, единствено число, сегашно време избъ̀рсва - трето лице, единствено число, минало свършено време избъ̀рсваме - първо лице, множествено число, сегашно време избъ̀рсвате - второ лице, множествено число, сегашно време избъ̀рсват - трето лице, множествено число, сегашно време избъ̀рсвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време избъ̀рсвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време избъ̀рсвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време избъ̀рсваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време избъ̀рсваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време избъ̀рсвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение избъ̀рсвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение избъ̀рсващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие избъ̀рсващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие избъ̀рсващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие избъ̀рсваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие избъ̀рсващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие избъ̀рсващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие избъ̀рсващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие избъ̀рсващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие избъ̀рсващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие избъ̀рсвайки - деепричастие избъ̀рсвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие избъ̀рсвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие избъ̀рсвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие избъ̀рсвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие избъ̀рсвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие избъ̀рсвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие избъ̀рсвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие избъ̀рсвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие избъ̀рсвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие избъ̀рсван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие избъ̀рсвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие избъ̀рсваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие избъ̀рсвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие избъ̀рсваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие избъ̀рсвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие избъ̀рсваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие избъ̀рсвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие избъ̀рсваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗБЪ̀РСВАМ, -аш, несв.; избъ̀рша, -еш,
мин. св. избъ̀рсах, св., прех. 1. Бърша всичко или нещо изцяло, напълно, докрай; обърсвам, изтривам. Чирачето избърсваше лъснатите от мазнина маси, а стопанинът на заведението, което бе едновременно и кръчма, и бакалница, и салон за политически събрания, дремеше в тъмния ъгъл зад тезгяха. Ем. Станев, ИК I и II, 6. Той изпи чашата, повърна я на Гроздана и си избърса устните с ръкава на абата си. Й. Йовков, Ж 1945, 20. Изведнъж невястата избърсва сълзите си и става да слага паралията. П. Тодоров, Събр. пр II, 228. Стрина Мита ходи у лелини си Недини да вземе в заем винени чаши и сребърния поднос и като се върна, до късно измива и избърсва прибори, чаши, вилици, лъжици. Чудомир, Избр. пр, 69. Избърсвам праха от мебелите.See more2. Остар. Заличавам, изличавам нещо; изтривам. През дене си пишех на един от най-добрите си приятели, Ж. З., във вид на шега, че естествените науки трябва да избършат думата привлекателност и да я заместят навред и завсякога с любов. Хр. Белчев, Избр. съч., 97. После идват тревожните дни на войната. Нещо сякаш избърсва живота от лицето на града. З. Сребров, Избр. разк., 148. Слова: „кой знай“, „не вярвам“ и „не мога“ / из речника си смело избърши: / ще можеш всичко – само се реши. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 195. Вий дирите свобода – / освободете се от вас си по-напред! / Ще да избърши бог и сетния ви след / и с топлата ви кръв ще напои земята. Π. Π. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 99. избърсвам се, избърша се страд., възвр. и взаим. Преди да се смажат частите на машинката, трябва добре да се избършат със суха и чиста кърпа. Г. Георгиев и др., ФПБ, 148. Сетне дълго и грижливо се бръсна, изми се, избърса се, изглади панталона си, облече най-хубавата си риза и излезе. Г. Караславов, ОХ IV, 370.
◊ Избърсвам / избърша срама <от челото> на някого. Книж. Възстановявам изгубената чест на някого. – Колко искаш за агнето? – Даром ви го давам. От мене – за братята, дето се бият горе на Шипка за освобождението на нашето мило отечество. – Виж го ти... Всичките удари ο земята. Добре, че има такива като него да ни избършат срама от челата. А. Каралийчев, ТР, 195–196. Избърсвам / избърша сълзите на някого. Утешавам, успокоявам някого. Обичаше да разказва весели случки, особено из живота на актьорите. Той се мъчеше да избърше сълзите на ония, които плачеха за роли. А. Каралийчев, С, 233–234. Ти облекчи ли някога мъките / на угнетените? / Избърса ли сълзите / на някой приневолен? Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 25.