ИЗВЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни,
прил. Книж. Който съществува от много отдавна, открай време. Виждаха се въоръжени с ромейско оръжие извечни ромейски врагове – араби, турци и руси. А. Дончев, СВС, 620. – Ако сме успели напълно да прекъснем извечните връзки на волята с нагонната система, да я оставим подчинена само на социалните фактори, трябва да се поздравим. Л. Дилов, МСП, 32. Всеки пътепис интригува с извечното човешко стремление към откривателство. ФН, 1972, кн. 7, 5.See more