предвѐчен - единствено число, мъжки род, нечленувано предвѐчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член предвѐчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член предвѐчна - единствено число, женски род, нечленувано предвѐчната - единствено число, женски род, членувано предвѐчно - единствено число, среден род, нечленувано предвѐчното - единствено число, среден род, членувано предвѐчни - множествено число, нечленувано предвѐчните - множествено число, членувано
ПРЕДВЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който съществува от много отдавна, открай време, от самото начало, много стар; извечен, изначален. Морето галеше брега с леките си вълни, сякаш водата и сушата си споделяха някакви предвечни тайни. Д. Спространов, С, 364. Докато падаше дъждът, .. слушах симфонията на дъжда .. Предвечни шумове. А. Каралийчев, С, 23. От тия няколко разказа, .., лъхаше някаква предвечна горест, която се сгъстява до безнадеждност. К. Константинов, П, 57. Михайловски започва като поет на песимизма, за когото животът е безсмислен поради обречеността на човека на смърт, а злото в света е предвечно и неизкоренимо. ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Така се създаде, в противовес на вярванията на алхимиците, възгледът за непревратимостта на елементите, т. е. на атомите. Атомите са предвечни и вечни. ПН, 1932, кн. 3, 36. // Рeл. За християнския бог — който съществува преди всичко друго във всeлeната и е безначален и безкраен. Подир седем епохи Божият син ще слезе да съди човечеството. Праведните ще се върнат и ще се слеят със своя предвечен отец, а грешните ще бъдат предадени на вечна мъка. А. Каралийчев, В, 127. Празник .. под име Собор пресвятия Богородици, .. бива на 26 декемврия, втори ден на Рождеството Христово, затова, че като прославим новороденийт и предвечнийт младенец в първийт ден, в другийт (вторийт) — да прославим Богородица. З. Петров и др., ЧБ (превод), 234.
2. Като същ. Предвечният