извѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време извѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време извѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време извѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време извѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време извѝват - трето лице, множествено число, сегашно време извѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време извѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време извѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време извѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време извѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време извѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение извѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение извѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие извѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие извѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие извѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие извѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие извѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие извѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие извѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие извѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие извѝвайки - деепричастие извѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие извѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие извѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие извѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие извѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие извѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие извѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие извѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие извѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие извѝван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие извѝвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие извѝваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие извѝвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие извѝваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие извѝвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие извѝваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие извѝвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие извѝваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 кърша (тяло) - вия - извивам 2 извивам - вия се (за път или пътека) - криволича - лъкатуша 3 извивам - огъвамSee more
ИЗВЍВАМ1, -аш, несв.; извѝя, -ѝеш,
мин. св. извѝх, прич. мин. страд. извѝт, св., прех. 1. Огъвам, свивам нещо, за да добие форма на дъга или кръг, като приближавам или допирам краищата му; вия1. Всичко можеше младият атлет – разчупваше подкови, извиваше копия. П. Константинов, ПИГ, 7. – Всичката ми сила е в ръцете: аз мога, ако поискам, да извивам железа около ръцете си. Г. Райчев, Избр. съч. II, 31. – И в нашия занаят има майстори. И те, като тебе, дълбаят, режат, извиват изкусно бакъра. Д. Талев, ЖС, 256. Като гледаше унесен как изкусният майстор извиваше и заплиташе лъскави сребърни нишки с още по-мънички чукчета, клещи и щипци, Стоян Глаушев погледна ръцете си. Д. Талев, ЖС, 24. Аз не знам още как се правят те [бумерангите], но баща ми и другите мъже ги издялват от твърдо дърво и след това ги извиват на огън. К, 1963, кн. 8, 11.See more2. Обръщам нещо в посока различна от първоначалната или от нормалното му положение; извъртам. И Боримечката изви голямата ножица и я раздвои на две части. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 128. Трима души хванаха ръцете му [на Казака] и се помъчиха да ги извият назад. Но той не се даде. С едно кратко, но силно опъване на мишците, той ги отхвърли настрана. Г. Караславов, СИ, 170. Хващаше бивола за рогата, заваляше го, извиваше шията му и го заколваше като яре. Й. Йовков, ПК, 34. Той приближава и най-напред хваща Лазара за ухото, извива го немилостиво. Л. Стоянов, X, 37. Кукушанинът бързо хвана ръката на турчина над китката, така силно я стисна и изви, че похитителят простена от болка и изпусна ножа – той тупна на земята. Д. Спространов, С, 95. // Разш. В съчет. с глава, очи, поглед – обръщам настрана или в определена посока; извъртам. Двамата обаче продължаваха да мълчат, поглеждаха се един друг и бързо извиваха глави, щом погледите се срещнеха. Никой не смееше да започне пръв, да заговори за това, което дълбаеше като свредел умовете и на двамата. П. Проданов, С, 66. Христина размаха с кърпата, изви като лебед шийка и леко се понесе във вихъра на веселата свирня. Елин Пелин, Съч. I, 178–179. Облакътен върху борда на кораба, един офицер често извиваше глава и наблюдаваше брадатите пленници. А. Каралийчев, НЧ, 79. Тя беше много хубава и не приличаше на нито една от жените, които минаваха тук от години. Не се смути никак пред тримата мъже, а и тя изви към тях своите големи, тъмни очи. Д. Талев, СК, 18–19. – За какво мислите? – За това, което говорихте у графиня Настя, господине. – Нима то ви интересува! – Много! – отвърна тя и изви към него своето обляно от лунната светлина лице. Ст. Дичев. ЗС I, 306.
3. Усуквам, завъртам нещо около самото него или около нещо друго. Тя [баба Първа] излезна на брега, хвана в ръцете си предната пола на мокрия сукман, изви го, изцеди го и после захвана да изцежда опраното. М. Георгиев, Избр. разк., 169. Деветгодишна, тя вече помагаше на бабата, переше парцаливите си дрехи сама. Със сухи и жилести ръчички извиваше изтънелите чаршафи, които непрестанно цедяха вода. М. Грубешлиева, ПП, 97.
4. Кръстосвам и свързвам стъбла на цветя, сламки и под.; изплитам, вия1. Една до друга тя [овчарката] реди шипките, върже ги с трева и кошута, докато изви венец, сложи го на глава, па припна към брега. П. Тодоров, И I, 10. Орленце жално пищеше, / майка си люто кълнеше: / – Майко ле, да се провалиш, / толкова лято голямо – / шест гнезда да си извила, / шест пъти да си мътила. Ц. Церковски, Съч. II, 196. l Обр. Лете планините ти извиват / от елхи и борове венец, / а прохладните води наливат / нивите и късния цветец. / Туй прочуто Чепинско корито / Велино ще бъде за напред. Ив. Бурин, ПТ, 135.
5. Огъвам, кърша тялото, ръцете си и др. на една или на друга страна; вия1. Той виждаше кръг от млади жени, които пееха старите, хубавите някогашни песни, а сред тях – полугола играчка извиваше младото си тяло в страстна и опияняваща игра. Й. Йовков, ПК, 154. Седеше, извила гръб, обхванала с ръце коленете си. Очите ѝ отразяваха синевата на залива. Ем. Манов, БГ, 78–79. Той стоеше като омагьосан от близостта на тая напета снага, която тъй свойски и доверчиво извиваше пълните си и в същото време леки, стройни форми пред захласнатия му поглед. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 18. И в душата сънна сън где вейнал, / разлюляват чуден танц полуден. / Стан извиват дивни самодиви. В. Марковски, ПЗ, 59.
6. С кръгов замах удрям с някакво оръжие, предмет и др. някого или нещо. Богор изви из въздуха със страшна сила ятагана си, той блясна и румската глава на Смилеца отфръкна от врата. Трупът се повали. Ив. Вазов, Съч. XIV, 131. В това време първият поляк, окопитен от внезапното тласване, изви тоягата си върху гърба на Телчарова. Т. Влайков, Съч. III, 124. Чук извива юначина, / бий метала разкалени. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 7. Да стана зарана, да ошетам в двора, / па да литна в къра – и да ми е тесен, / сърпа да извия, и да викна песен, / та да потрепери равното Загоре. Е. Багряна, ВС, 30.
7. Като управлявам при движение превозно средство или животно, правя да промени посоката си и да завие. Мина след тях клисарят, взе си една [ряпа] за мезе без пари, мина попът и той мушна две в джобовете си и отиде да ги опитва в кръчмата, че като кипнах, че като извих каруцата, та я закарах в Джанков вир, тръснах всичката ряпа в най-дълбокото. Чудомир, Избр. пр, 165. Еньо беше го отминал доста. Но отведнъж изви кончето, повърна се и пресрещна Илчо. Елин Пелин, Съч. III, 112. Но Мидхат изви белия си кон и го подкара към началото на строените войници, натам, де се вееше знамето с полумесеца. Ст. Дичев, ЗС I, 397.
8. В съчет. с хоро, танц и под. Въртя, водя или играя кръгово, като дъга или с извивки; вия1. Гайдарите свириха трапезни песни, а младите извиха тракийско хоро. А. Каралийчев, ПД, 125. Двете красавици с шалварите на сини кръгове, като паунови петна, плясват ръце и извиват кючек. Хр. Смирненски, Съч. III, 82. – Не искаш ли с мене да дойдеш, дете? / При моите щерки ще бъдеш – и те / хорото си прязнощ кога извият, / сами ще те люлкат и с песни приспят! Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 27. Свършим ли работа – ние извиваме / около него [топчето] хоро. К. Христов, ПП I, 64. Вий, извива – стъпка бавна / води ме към кът засмян. Ц. Церковски, Съч. I, 268.
9. Непрех. При движение – рязко променям посоката си, обикн. движейки се по криволичещ път със завои; завивам1. Тръгвам по най-пряката улица. Ето, извивам и край последния ъгъл. Д. Калфов, Избр. разк., 337. Няколко крачки надясно блестеше с бисерен блясък голямо пространство неподвижна вода. Каруцата изви право към нея. Елин Пелин, Съч. I, 49. Насреща му излиза друго момче и го подгонва. А против него излиза пък трето. Тогава първото извива и се връща. Т. Влайков, Пр I, 258. Колата вървеше равномерно и навяваше дрямка. Извиваше от улица в улица, пресече една трамвайна линия, после още една. М. Грубешлиева, ПП, 161. Между нас и брега стърчеха из водата сини камънаци, измежду които извиваше ладията. Ив. Вазов, Съч. XVI, 181.
10. Непрех. За река, път, пътека, следа и под. – правя завои; вия1, вия се, криволича, извивам се. Реката извива пред нас и се губи между върби и тръстики. Л. Стоянов, X, 30. Завиваме на изток и сме вече много ниско над земята. Виждат се синорите на малки ниви, между които извиват канали и тесни пътища. Н. Фурнаджиев, МП, 111. Щом пътят отмина края на лозята, изви между двете старовремски могили и заслиза надолу, пред очите на Палазова се откри цялото Антимово. Й. Йовков, ΒΑΧ, 39. С умерен тръс кабриолетът се понесе по шосето, а аз след като изминах стотина метра, свих вляво и хванах пешата пътека, която извива по стръмния склон на ръта. Н. Попфилипов, РЛ, 133. Вълчите следи извиваха край Тихата долина и се губеха по шосето, малко по-долу от кантона. Ем. Станев, ПЕГ, 24.
11. Непрех. Поет. За дим, пара, пламък и под. – издигам се нагоре с извивки, на кръгове или на кълба; вия се, извивам се. Пролетното слънце отвесно пращаше лъчите си и парата сутрин извиваше из въздуха като книжни лентички. П. Михайлов, ПЗ, 29. И черен се дим пак в небето извива, / и слънце се пак замъгли. К. Христов, ВС, 46. Под копитата извива прах на облачета сиви / и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт. Хр. Смирненски, Съч. I, 79.
12. Прех. и непрех. Викам, пея или свиря ту високо, ту ниско, с извивки. – Прошение давам да го съдите – заговори на песен Нена, като извиваше продължително края на всяка дума. Елин Пелин, Съч. II, 148–149. Далеч отнякъде гласовита жетварка изви, по нея подеха и други и проточената песен се отекна над полето. П. Тодоров, И I, 97. – Как сладко пееш, мили петльо! – А пък ти, кукувичке, така хубаво извиваш и такива високи тонове вземаш, че според мен няма по-добра певица в цялата гора. Челкаш, СбСт, 70. Венецов се увлече в четенето си, извиваше глас, натъртваше на някои думи, махаше нашироко с десница. Г. Караславов. Избр. съч. II, 48. Там гнездо на клонче малко / като люлка висне; / славей глас извие сладко, / кос изсвири, писне. Ем. Попдимитров, ПМ, 27.
13. Непрех. За буря, вихрушка и под. – появявам се и се разразявам със сила; извивам се. По Димитровден над Рила изви снежна буря, а три дни по-късно, когато небето се изясни и жълтото слънце пак огря планината, по нея имаше много дебел сняг. А. Христофоров, П, 11. – Да не минат оттук? – пак попита Ванко, но вятърът, който внезапно изви, отнесе думите му. М. Грубешлиева, ПИУ, 109. В булеварда злобно вихърът извива / и насипва бял кристален сняг. Хр. Смирненски, Съч. III, 165.
14. Поет. Извисявам, издигам. Гъстият лес ги обикаляше отвсякъде, закриваше небето над главите им, извиваше правите си стволове. Ст. Загорчинов, ДП, 386. Не беше като тия села, през които бяха минали – белееха се хубави къщи, имаше градини, една черква извиваше кубето си. Й. Йовков, СЛ, 120. Тополите снага извили стройно / като наметнати жени в нощта. Т. Харманджиев, П, 52. Ствол извило, миловидно / на поляна, / цветенцето нежно, свидно / цъфна рано. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 14. извивам се, извия се страд. от извивам в 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 8 знач. За да прилепнат плътно към цилиндричното тяло, пластинките се извиват дъговидно. К, 1963, кн. 1, 46. Чуй: гневът като гръм вулканичен / от затворите мрачни кънти. / Погледни как извива се бичът / по работническите плещи. Хр. Радевски, П, 46.
ИЗВЍВАМ СЕ несв.; извѝя се св., непрех. 1. Огъвам се на една или друга страна, приемам дъговидна форма; вия се, превивам се, кърша се. Под техните удари, ловки и уверени, металът се извиваше и придобиваше най-различни форми. Д. Спространов, ОП, 329. Борис започни да прави гимнастически упражнения. Той с часове клякаше ту на един, ту на друг крак, махаше ритмично с ръце, извиваше се назад и се привеждаше надолу встрани. Г. Караславов, Т, 108. Подир това влезли в трета стая – дълга като коридор. Там се виждали четиридесет врати, една до друга. Пред всяка от тях се извивала по една голяма змия, която съскала и не давала никому да се приближи. Н. Райнов, КЧ II, 22–23. Клонът се изви под тежестта на плодовете. // Свивам, огъвам или извъртам тялото си, за да се измъкна от някъде, да се промъкна някъде, от болка и др. Сякаш звяр изрева и Драгота се хвърли върху Косана, впи ръце в шията му. Но корав беше хайдутинът, изви се и прихвана Драгота. Й. Йовков, СЛ, 54. Тате се извърна и посегна към мене. Аз бързо се извих под ръката му и се хвърлих върху мама. В. Бончева, АП, 97. Опита се да я успокои и да я сложи да си легне, но тя продължаваше да се извива, като че искаше да се освободи от нещо. Л. Станев, ПХ, 70. – Пусни!... Сърцето силом се не зема. / Не е то пита, то се не ломи! – / извика тя – изви се, отърва се / и спусна се набързо низ брега. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 93.
2. Обръщам се в някаква посока; извръщам се. Увисналите набръчкани подочници на стария ходжа повлажняха, нещо застана на гърлото му и той се изви и загледа нататък към морето. П. Тодоров, И II, 25. На училище, както седеше на чина си, Живко често се извиваше с лице към Мила. Ил. Волен, БХ, 153. – О-ох, накъдето и да се извия, все ми е зле! – простена по едно време Ненка и зашумоли в леглото. Ил. Волен, МДС, 32. Вземат ли Маминка и Буби да се целуват, г. Допустимо ще се извие настрана. Чудомир, Избр. пр, 239.
3. За хоро или колона, редица, върволица от хора и под. – въртя се в кръг като дъга или се движа зигзагообразно, с извивки; вия се. Заредиха се празници. Хората се попремениха, разтъпкаха се нагоре-надолу. Младите се струпаха под селото, писнаха свирджии, извиха се хора, разтропаха се моми и момци. Г. Караславов, Тат., 233. А горе от планината, по бялата заснежена урва, извиваше се и идеше безкрайна колона от войски. Й. Йовков, Разк. I, 213. Една дълга редица момчета и момичета, заловени едно зад друго, се извива и кърши като змия. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 185.
4. За река, път и под. – правя завой; извивам1, вия се, криволича. Пътят се извива като змия из планината, слиза, изкачва се с безброй забикалки. Ив. Вазов, Съч. XVI, 12. Някъде се вижда път, забелее се, извие се и потъне в полето, като змия. Й. Йовков, ПГ, 15. Чини ми се, че той [дядо Йоцо] представлява старата България, която гледа да израства една нова България, възвестявана от шума на железницата, която прорязва долини и урви, по които са се извивали само кози пътеки. К. Величков, ПССъч. VIII, 138–139. Види са Нишава с нейните зелени брегове, която са извива като змия и влазя в една темна пещера. Л. Каравелов, Съч. II, 152.
5. За дим, пара, пламък и под. – издигам се нагоре с извивки, на кръгове или на кълба; вия се. Ето от комина се изви синкав дим. Д. Талев, ЖС, 42. В стаята на Орце се разстилаше синкав тютюнев дим, който пълзеше, извиваше се и забулваше предметите. Д. Спространов, С, 162. От топлата гозба се извиваше апетитна пара. Ст. Сивриев, ΠВ, 174. Откъм горния край на селото, над къщите, се извиваше и кълбеше огнено зарево. Гореше някаква сграда. Ив. Хаджимарчев, ОК, 32. От поляните идеше хлад и бяла мъгла пъплеше по тях и се извиваше като змей. Й. Йовков, СЛ, 13. Той [генералът] съчки прибави и весело пламък / изви се нагоре, в малката стая / внезапно сияние ведро разля се. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 98.
6. Описвам кръгове, като летя; кръжа, вия се. Те [патиците] се изравняват, спускат се ниско и отведнаж поривисто се извият, издигат се и пак се устремят напред. Елин Пелин, Съч. II, 188–189. А щъркелите, като се извиват малко над нас да чуят сякаш какво ги питаме и да ни отговорят, отлитат по-нататък и се изгубват. Т. Влайков, Пр I, 194. Гарджето се люлееше на едно клонче и пискаше самоуверено с грозния си глас, когато над гората се изви изневиделица грамаден орел. Св. Минков, ПК, 29.
7. За коса, вежди, мустаци – падам, спускам се, завит на къдри или в дъгообразна форма; вия се. Косите ѝ [на Марженка] като облачета се извиват над умното ѝ чело. Д. Калфов, Избр. разк., 336. Над черните му [на дядо поп] светещи като два въглена очи се извиваха дебелите му богато обрасли черни вежди. М. Георгиев, Избр. разк., 151. При силното смучене на маркуча белите подстригани мустаци на Чамур Хамид се извиваха надолу като полумесец. Д. Калфов, Избр. разк., 166. Напреки през лицето му се извиваха грамадни жълти мустаци и стигаха чак до ушите му. Й. Йовков, Ж 1930, 8. Една катеричка ме гледаше втренчено и любопитно с черните си изпъкнали като мъниста очички. Над дългите ѝ широки уши се извиваше грациозно бухлатата ѝ разкошна опашка. В. Андреев, ПП, 4.
8. За глас, песен, свирня – понасям се, разнасям се, чувам се обикн. ту високо, ту ниско, с извивки. Настъпи дълбоко и тягостно мълчание. В този момент някъде откъм гъстите клони на върбите, на елшите и на двата кичести бряста се изви птича песен, но никой не я чу. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 212. Изведнъж навън се чу да свири флейта. Млъкна за малко, после пак се изви и разля нашироко. Й. Йовков, ЧКГ, 158–159. Изтрещя изстрел, извиха се остри женски писъци, над главите на биещите се мъже се пръсна облаче бял дим. Д. Талев, ПК, 274. Два проточени гласа се извиха, чуваше се звън от дайре, пиянски кикот. Ст. Дичев, ЗС II, 596–597.
9. За буря, вихрушка – появявам се и се разразявам; извивам1. Вървели, що вървели, не щеш ли, настигнало ги лошо време. Извила се буря, гръм прогърмял, ливнал дъжд. Хр. Пелитев, АЧ, 41. – Хубав дъжд плисна тая заран, ама малко. Таман се бяха натрупали облаците, и се разкараха. Горе трябва да се е извил вятър. Ст. Чилингиров, ПЖ, 78. Задуха силен вятър. Той огъваше клоните на дърветата, събаряше ламарини от покривите. Изви се вихрушка. Кр. Григоров, ОНУ, 173.
◊ Извивам / извия ръцете на някого. Принуждавам някого да приеме моите искания, условия, да постъпи според моята воля, без да му оставя никаква възможност за избор или съпротива. Извивам / извия (ще извия) врата (шията) <като на <петровско>пиле> на някого. Разг. 1. Убивам, погубвам, унищожавам. – Ако му попадне Богоя още еднаж в ръцете, може да го умъртви. – Нека му извие врата. Д. Талев, ПК, 578. 2. Принуждавам някого да ми се подчини, да стане покорен, сломявам непокорството, съпротивата, ината на някого; подчинявам, покорявам. Нуждата ще го принуди да се залови за работа, а работата ще го изпече и ще му даде сила да извие вратовете на неверниците и непокорниците. К. Петканов, ДЧ, 432. Извих вир (море) на глава някому. Диал. Много говорих на някого, настоявах много за нещо.
ИЗВЍВАМ2, -аш, несв.; извѝя, -ѝеш, мин. св. извѝх, св., непрех. Рядко. Изведнъж започвам да вия2, надавам вой. Изведнъж наблизо в гората извиха чакали и след малко пак замлъкнаха. Й. Йовков, Разк. II, 59. Всичко запустя! Само Цана се мярка насам-нататък – раздърпана, изцапана, позапре се и сърдито извика нещо – сякаш куче на прокоба извие. Д. Немиров, Б, 216. Обезумяла от страх, че Злати Василев ще застреля детето ѝ, Мина се хвърли с писък към него. Но Вощака препречи пътя ѝ и я хвана за ръцете. Мина изви като вълчица и започна като луда да се мята в ръцете на Вощака. Д. Ангелов, ЖС, 276.
извѝвам; извѝя ◊ Извивам / извия ръцете на някого. Принуждавам някого да приеме моите искания, условия, да постъпи според моята воля, без да му оставя никаква възможност за избор или съпротива. Изпълнителната власт да се опитва да извива ръцете на собствените си депутати да ратифицират в последния момент сключен кредит. К/2004/25. Синдикалните лидери в предприятието точно сега решиха да извиват ръцете на сегашното ръководство, което се чуди как да запуши огромната финансова дупка в баланса му. М/2007/2859.