къ̀рша - първо лице, единствено число, сегашно време къ̀ршиш - второ лице, единствено число, сегашно време къ̀рши - трето лице, единствено число, минало свършено време къ̀ршим - първо лице, множествено число, сегашно време къ̀ршите - второ лице, множествено число, сегашно време къ̀ршат - трето лице, множествено число, сегашно време къ̀рших - първо лице, единствено число, минало свършено време кършѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време кършѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение къ̀ршихме - първо лице, множествено число, минало свършено време кършѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време къ̀ршихте - второ лице, множествено число, минало свършено време кършѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време къ̀ршиха - трето лице, множествено число, минало свършено време кършѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време къ̀ршех - първо лице, единствено число, минало несвършено време къ̀ршеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време къ̀ршехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време къ̀ршехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време къ̀ршеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време кършѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение къ̀ршещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие къ̀ршещиа - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие къ̀ршещиат - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие къ̀ршеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие къ̀ршещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие къ̀ршещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие къ̀ршещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие къ̀ршещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие къ̀ршещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие къ̀ршейки - деепричастие къ̀ршил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие кършѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие къ̀ршилиа - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие кършѝлиа - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие къ̀ршилиат - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие кършѝлиат - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие къ̀ршила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие кършѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие къ̀ршилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие кършѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие къ̀ршило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие кършѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие къ̀ршилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие кършѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие къ̀ршили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие кършѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие къ̀ршилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие кършѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие къ̀ршел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие къ̀ршела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие къ̀ршело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие къ̀ршели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие къ̀ршен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие къ̀ршениа - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие къ̀ршениат - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие къ̀ршена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие къ̀ршената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие къ̀ршено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие къ̀ршеното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие къ̀ршени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие къ̀ршените - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. кърша
- - Кърша врат
See more- - Кърша клечки
- - Кърша пръсти
- - Кърша ръце
- - Кърша си главата
- - На дявола опашката кърша
- - Не кърша думата на две
- - Не кърша хатъра
- - С него хоро кърши, с него софра бърше
- - С това хоро кърши, с това софра бърше
КЪ̀РША1, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Прех. Чупя, троша, ломя клонки от дърво или пръчки и под. Полският пъдар докара в общината един подплашен хлапак, натоварен с цял наръч млади, крехки лозови издънки. .. Тази работа е свършена от твоето момче, да ти е живо и здраво. Отзарана го хванал пъдарят като ги кърши из даскаловото лозе до вашата нива и го докара. Чудомир, Избр. пр, 119-122. Понякога чуваха тромавите, отдалечаващи се стъпки на мечка, която кърши клонищата по своя път из гъсталака, и се спираха пребледнели, докато всичко утихне. Н. Тихолов, ДКД, 102. Там. .. там буря кърши клонове, / а сабля ги свива на венец. Хр. Ботев, Съч. 1929, 9. Дечица, вейчици кършете / за цветний празник Връбница. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 64. // Стесн. Прех. и непрех. Бера царевица, като чупя кочаните. Пролетес Грудка беше раздала част от кукуруза си на изполица и сега, като гледаше да си прибере хляба най-напред от изполиците, повика Данка Иваница, която беше нейна изполичарка и отидоха да кършат на Двете локви. Ил. Волен, БХ, 126. Юрталана се вгледа в един висок стрък и пламна: — Кършили са за печене! Но не беше само един стрък — мамулите бяха окършени наред, и все край синора. Г. Караславов, С, 35. Кръстим се и почваме да кършим масурите по кукурузените стебла корен след корен. Т. Влайков, Пр I, 295.
2. Прех. и непрех. Сел.-стоп. Прочиствам растение от излишни младочки или пъпки. Ех, разправях ли аз, че трябва да кършим. .. Тогава съгледа отрязания стрък. — Ето го! Някакво животно беше отхапало върха му, .., и затова влакното му беше узряло навреме. П. Бобев, ГЕ, 85. За да повишат качеството на тютюневите листа и увеличат добивите, кооператорите и едноличните стопани кършат съцветията на избуелите тютюневи растения. ВН, 1955, бр. 190, 1. Ние оставихме доматите на два братя, като не им кършехме върховете. ОП, 132. Три пъти го копахме [памука] и един път го кършихме, както ни учи агрономът. ОП, 62.
3. Прен. Прех. Огъвам, превивам снага, рамене, кръст и под. на една и друга страна; извивам. Просто я виждаше да минава през двора, да влиза в къщичката и да реши коси пред огледалцето, .., или да кърши снага пред нощвите и с белите си ръце да меси симиден хляб. А. Христофоров, А, 50. Едрогърдеста, тя върви винаги изправена, стъпва напето, като поклаща и кърши стана си. Кр. Григоров, Р, 104. Стана и се отправи към сводестата порта на джамията, като кършеше бабаитски рамена и празните ръкави на чепкена му се полюшваха зад него. Д. Талев, ПК, 128. Възседнал на Звезделин, Еньо пак отиваше към чифлика. .. Звезделин вървеше кротко и добре разположен. Той кършеше лъскава шия. Елин Пелин, Съч. III, 143.
4. Прен. Прех. Вия, преплитам пръсти, ръце, обикн. като израз на скръб, отчаяние и под.; извивам, чупя. Стана ту излизаше пред къщи, ту се вмъкваше вътре, удряше главата си с юмруци, кършеше пръсти и виеше. Кр. Григоров, ТТ, 46. Откъде минеше, сподирваха я молби и стонове. Но тя беше глуха, вървеше и залиташе, пак се изправяше, кършеше ръце и хукваше нанякъде. Д. Рачев, СС, 204. Момичето помълча малко — то искаше да каже нещо, но не намираше думи и само кършеше пръстите на тънките си нежни ръце. Г. Караславов, Избр. съч. V, 283. О, зная как страдаш! Без сълзи, но строга и бледна, ти нервно си пръстите кършиш. Д. Бояджиев, С, 18. Га си тръгна Иванчо, / подиря му върви / старата му майка / и млада годеничка, / бяли ръце кършат, / руси коси скубят. Нар. пес., СбНУ XLVII, 23.
5. Повишавам и понижавам, извивам мелодично тона на гласа, смеха, песента, музиката си; извивам. Изправи се един от чуждите търговци — битолски евреин с брада до пояс, .. Заговори той на битолски, .., а извиваше и кършеше глас, като да приказваше на шпаньолски: — Защо ни каните и ни молите, вие, преспанци, туй не става сос покани и сос молби, ефендилер. Д. Талев, ПК, 138. Виното развързва езиците на жените. Вдовицата Нона все по-често започна да кърши смях. К. Петканов, ДЧ, 112. Кацнала е пъстрокрила птичка / на тополата, на гол вършей. Кацнала е и от ранно утро / пее, кърши сребърен гласец. К. Христов, Кр, 27. Кърши чучулига песен, литнала към свод небесен. Ст. Чилингиров, СБД, 15. Гайдата кърши весела ръченица.
6. Въртя, водя хоро кръгово, като дъга или с извивка; вия, извивам. Най-много свят се стичаше, когато дядо Тасе надуеше гайдата. .. Големи веселби ставаха тогаз. По-възрастните пиеха от дядо Тасевата ракия, момците и девойките кършеха хоро, а ние, децата, се въргаляхме, завирахме се между игрохорците и пукахме капсули. Кр. Григоров, Н, 212. Но и пустата му Станка, изгора ли е, изгора. Досеща тя кой кърши хоро до нея, върти черни дяволити очи и като че ли на цялото село иска да каже: На, вижте го, този е той, моят изгорник. Ц. Церковски, Съч. III, 258. Наша Гана има / вълнено фустанче / с него хляба бърши / и хорото кърши. Нар. пес., СбВСт, 793. Две невести оро водят, / оро водят, оро кършат. СбВСт, 427.
7. Прех. Остар. и диал. Чупя, троша, ломя. Попагята ставила софрата и клала погачата. А кога зеле да я кършеет и виделе оту била изедена отздола [отдолу], а само горната кора останата, попот му рекол на измекярот. СбКШ, 58. Там [у кума], .., готови ставени софри, около които несядват [сватбарите], ядят, пият и се веселят, кършат чаши. СбНУКШ, 96. Някоя доба младоженците излизат из спалнята и, ако невестата е излязла чесна, .., този каршат [зетовите роднини] в двора гърнина, стомни. СбНУКШ, 82. кърша се страд. Много важно е кършенето на китките [на тютюна] и препоръчвам да се кършат навреме. РД, 1950, бр. 238, 2. — Знаете ли, че кукуруза на Рудина̀та след няколко дни ще може вече да се кърши? Ил. Волен, МДС, 24. За секого от кукята се кърши по едно парче [от кравайчето]: и за тия, шчо се дома, и за тия, шчо се на ябана. СбНУ XI, 86. — Хайде, Станке! Едва дочула тия думи, тя [мечката] веднага се изправи на задните си крака. . — Ха сега, Станке, да поиграеш, че да видят как се кърши ръченица! Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 132.
КЪ̀РША СЕ несв., непрех. 1. Чупя се. Клоновете висят и кършат се от плод. К. Христов, Избр. ст, 180. Сурий заек се заврял в храстете; катерица високо по клоне скача. По-нататък из гората нещо трещи и се кърши. Д. Манчев, БЕ II, 104.
2. Движа, извивам гъвкаво тялото си в различни посоки; извивам се. Като изсвириха няколко свирни и маанета, една циганка изскочи из харемлика и вместо да каже на циганите да свирят на кючек, взе да се кърши сама и да плющи с пръстите си насреща им. Ц. Гинчев, ГК, 239. И те слугини, ама изучили от господарките си да се кършат и въртят, както тряба. П. Тодоров, И II, 37. Не витай се, не кърши се, / Йованке, Йовано, / като змия низ тревата, / море, моме момино. Ив. Вазов, Съч. XXV, 122. Припрените коне се кършат и пръхтят, / по воля мятайки разкошните си гриви. П. П. Славейков, КП ч. III, 50. // За снага, плещи и под.—огъвам се, извивам се гъвкаво на една и друга страна. Пред тях се кършеше на седлото гиздавата снага на Алма, в червена рокля. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 143. Плещите се понадигат, станът се кърши, главата се люлее по ритъма на паткането на ситото. Кр. Григоров, Р, 140. На седянка тъй се свири. Огънят пламти и вие жълти езици, иска да погали момини бузи. Кършат се тънки снаги, диплят се везани поли и весел смях разрежда тъмнината. К. Петканов, СВ, 83. Широките му плещи [на ездника] се волно кършеха под тънко и късо палто. А. Страшимиров, А, 579.
3. За хоро или редица, върволица от хора — движа се зигзагообразно, с извивки; вия се, извивам се. Какви са се песни пели, какви са се хора кършили, какви са гласове гората огласяли — това само един бог знае. .. БР, 1931, кн. 4-5, 161. Една дълга редица момчета и момичета, заловени едно зад друго, се извива и кърши като змия. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 185. Ей вито се хоро и тук и тамо кърши. П. П. Славейков, КП ч. III, 89.
4. Прен. Поет. За река, път и под.—правя завои; вия се, извивам се, криволича, лъкатуша. Пред мене шумеше реката в зеления си дърволяк, .. Тя криви, извива, кърши се капризно в полите на Витоша. Ив. Вазов, Съч. XVII, 18. Извива се и кърши край плета / нататък вада. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 61.
5. Рядко. За смях, глас и под. — променям височината и силата на тона си на тласъци, на интервали; извивам се. Някой се смееше в стаята. Груб, ядовит смях се кършеше от всичките ъгли. Д. Немиров, Др, 135.
◊ Кърша врат; кърша си врата. Диал. Безделнича, угаждам си, създавам си удоволствия. — Снощи пак ми намекнаха за Монка, Мариновата .. Видях, че не ще е зле, ако я вземем за Бояна .. Боян ще иде на приход у тях .. и за нищо няма да се грижи; всичко му готово, всичко му на място. Марин е млад и Неда е млада; ще работят, пък Боян ще си кърши врата! Ил. Волен, ДД, 150-151. Кърша кефа на някого. Разг. Развалям доброто настроение на някого; ставам причина някой да загуби доброто си настроение. Ех, има и малко тревога, / тя кефа ни кърши наистина: / учители имаме много / и много са май комунистите! Хр. Радевски, Избр. пр II, 132. Кърша ръце (пръсти). Разг. Отчаян съм, не знам какво да правя, вайкам се (обикн. като давам външен израз на чувствата си със съответния жест). — Казвам ти — ще укрият зърното! — упорствуваше Лазар. — С коне ще вършеят, като балканджии-те, та никой да не им узнае добива! А после, като ги притиснем за нарядите, ще вземат да кършат ръце: — нас за семе не ни стига, а вие наряди искате! А. Гуляшки, СВ, 169. Кърша си глава<та>. Диал. Махам се, отивам някъде далече. Кърши си глаа, магаре, надвор! СбНУ XI, 128. Ай оди, кърши глава тамо, де (Жена, захваната на разговор с някои, казва на дете, което желае да изпъди или да проводи някъде). СбНУ XIV, 159. На дявола опашката кърша. Диал. Умея да правя нещо много добре, изкусен съм в нещо. Има големи смешници в нашето село, ама един има такъв. .. на дявола опашката кърши. Н. Попфилипов, РЛ, 30. Не кърша думата (приказката) <на две> някому. Диал. Винаги изпълнявам волята, желанието на някого; никога не му отказвам да изпълня това, което иска или заповядва. Глезеше го много старият, думата му на две не къртеше. Чудомир. Избр. пр, 17. Двамата стари люде се радваха, че Дона изеднаж бе станала свой човек в къщата им. Не се гордееше, не се гнусеше от нищо, не кършеше приказката ни на единия, ни на другия. Д. Талев, И, 309. Не кърша хатъра някому. Разг. Зачитам волята, желанието на някого, не отказвам да направя онова, което той иска. Затуй ли ти, Летифе, хатъра не кърших. На тегло се наситих, а ти дума не рекох! Л. Александрова, ИЕЩ, 236. Настоя непременно да го гледа [стихотворението] цялата редколегия. .. Е, хайде, викам, да не ти кърша хатъра!... Бездарие, знаеш, пък със самомнение. П. Незнакомов, СНП, 160. Поканят ли го, той хатър не кърши: / яде, посръбва, пее и лудува... Д. Подвързачов, Б, 72.
КЪ̀РША2, -иш, мин. cв. -их, несв., прех. Разг. За простуда, изтощение, умора и под. — предизвиквам тръпки, треска, болезнено състояние у някого. И дали защото лежеше на топло и под стряха, или поради отмалата, която кършеше тялото му, Ивайло взе да намира някакво оправдание в поведението на пустинника и в неговите думи. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 127.
КЪ̀РШИ МЕ