изврещя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изврещя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изврещя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изврещя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изврещя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изврещя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изврещя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изврещя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изврещя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изврещя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изврещя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изврещя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изврещя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изврещя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изврещя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изврещя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изврещя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изврещя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изврещя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изврещя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изврещя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изврещя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изврещя̀вайки - деепричастие изврещя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изврещя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изврещя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изврещя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изврещя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изврещя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изврещя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изврещя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изврещя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 извиквам - изкрещявам - изкрясквам (разг.) - изписквам (разг.) - изпищявам (разг.) - изревавам (разг.) - изврещявам (разг.)
ИЗВРЕЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изврещя̀, -ѝш,
мин. св. -я̀х, св. 1. Непрех. За животно – издавам внезапен кратък врясък. Козата премина край него, оглеждайки го с жълтите си очи. Тя изврещя в ухото му. Й. Радичков, ГП, 83. Изврещя бодливо свинче, сдавено от някакъв хищник. Глиган изгрухтя в бърлогата си. П. Бобев, К, 27.See more2. Прех. Изкрещявам, извиквам силно с рязък глас; изврясквам. – Викай попаа! – изврещяла умиращата бабичка. Й. Вълчев, РЗ, 18. – Той е! – изврещя най-старият жрец. В. Мутафчиева, АМАВ [еа]. – Чакай! – изврещя, като полудял от страст козел, попът. Ст. Вълев, БД ч. ІІ [еа]. изврещявам се, изврещя се страд. от изврещявам във 2 знач.