изкрещя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изкрещя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изкрещя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изкрещя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изкрещя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изкрещя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изкрещя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изкрещя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изкрещя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изкрещя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изкрещя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изкрещя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изкрещя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изкрещя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изкрещя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изкрещя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изкрещя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изкрещя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изкрещя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изкрещя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изкрещя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изкрещя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изкрещя̀вайки - деепричастие изкрещя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изкрещя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изкрещя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изкрещя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изкрещя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изкрещя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изкрещя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изкрещя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изкрещя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изкрещя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изкрещя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изкрещя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изкрещя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изкрещя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изкрещя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изкрещя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изкрещя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изкрещя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 извиквам - изкрещявам - изкрясквам (разг.) - изписквам (разг.) - изпищявам (разг.) - изревавам (разг.) - изврещявам (разг.)
ИЗКРЕЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изкрещя̀, -ѝш,
мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изкрещя̀л, -а, -о, мн. изкрещѐли, св. 1. Непрех. Изведнъж надавам остър, пронизителен крясък, вик, обикн. при внезапно силно усещане или чувство; изкрясквам. Друга стрела последва първата и с рязко бръмчене се забоде в ръката на един войник. Той изкрещя от болка, кръв шурна из ръкава. Ст. Загорчинов, ЛСС, 129. Там, съвсем близо до краката му, лежеше по очи кметът, огрян от буйния огън. Той постоя един миг вцепенен, после изведнаж диво изкрещя, обърна гръб и хукна ужасен назад. П. Вежинов, ВП, 25–26. Куршумите попадат в крака на Феодор. Той изкрещява и започва да се гърчи от болки. Ж. Колев и др., ЧБП, 95.See more2. Непрех. За птица – изведнъж издавам крясък; изкрясквам. Някоя кокошка подскача и изкрещява, клъвната от друга. Й. Йовков, АМГ, 160. Влак мина и остави кълба дим, сврака изкрещя – денят си отиваше. Ст. Мокрев, ЗИ, 344.
3. Прех. Изговарям, изричам думи, фрази с висок и рязък, креслив глас, обикн. поради раздразнение, яд и под. или за да обърна внимание, да бъда чут; изкрясквам. Изплашен, разсилният влизаше и го гледаше с широко отворени очи, пълни с желание и усилие да го разбере. Но главният прокурор изкрещяваше да се маха от очите му и бедният човек излизаше вън объркан и безпомощен. Г. Караславов, Т, 6. Славян Дойков изгуби всичката си веселост. Лицето му побледня, после се наля с кръв и като че ли се поду. – Болшевики! Комунисти! – изкрещя той в изстъпление. Д. Ангелов, ЖС, 96–97. Дамян на няколко пъти се опитва да го предизвика на разговор, като изкрещяваше с пиянски глас така, че всички млъкваха: – Внимавай! Има думата Боляра, моят най-добър приятел! Т. Монов, СН, 74. изкрещявам се, изкрещя се страд. от изкрещявам в 3 знач. Понякога се изкрещяват хулни думи, но до бой не се стига.