извръ̀щам - първо лице, единствено число, сегашно време извръ̀щаш - второ лице, единствено число, сегашно време извръ̀ща - трето лице, единствено число, минало свършено време извръ̀щаме - първо лице, множествено число, сегашно време извръ̀щате - второ лице, множествено число, сегашно време извръ̀щат - трето лице, множествено число, сегашно време извръ̀щах - първо лице, единствено число, минало несвършено време извръ̀щахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време извръ̀щахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време извръ̀щаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време извръ̀щаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време извръ̀щай - второ лице, единствено число, повелително наклонение извръ̀щайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение извръ̀щащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие извръ̀щащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие извръ̀щащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие извръ̀щаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие извръ̀щащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие извръ̀щащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие извръ̀щащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие извръ̀щащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие извръ̀щащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие извръ̀щайки - деепричастие извръ̀щал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие извръ̀щалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие извръ̀щалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие извръ̀щала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие извръ̀щалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие извръ̀щало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие извръ̀щалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие извръ̀щали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие извръ̀щалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие извръ̀щан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие извръ̀щания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие извръ̀щаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие извръ̀щана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие извръ̀щаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие извръ̀щано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие извръ̀щаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие извръ̀щани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие извръ̀щаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗВРЪ̀ЩАМ, -аш, несв.; извъ̀рна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. извъ̀рнат, св., прех. 1. Обръщам нещо или някого в посока, различна от първоначалната или от нормалното положение; извивам1, извъртам, извъртявам1. – Не ти разбирам – рече той [Геньо] усмихнат леко. Глухонемият го хвана за рамото, извърна го и посочи към Змиин дол, дето се мяркаше покривът на параклиса „Свети Пантелей“. Г. Караславов, СИ, 22. Забравен, Дако пусна детето, улови бързо Николина с две ръце за главата, извърна я и жадно впи устни в устните ѝ. Г. Райчев, ЗК, 45. – Ти за грабене недей да приказваш, че ще ме разсърдиш! Чуваш ли? – викна той, като го хвана за джубето и го извърна към себе си. Ст. Дичев, ЗС I, 473. Ради извърна каскета си назад, закопча широкото бащино палто, с което се беше облякъл. Ст. Мокрев, ЗИ, 249.See more2. Обръщам обикн. част от тялото си (ръка. крак, глава и др.) на една или друга страна; извивам1, извъртам, извъртявам1. Когато седнаха да обядват, децата на кожухаря Димитър Михайлов с голямо нетърпение извръщаха глави и поглеждаха към баницата, която Георги беше положил високо на полицата. А. Каралийчев, ТР, 26. Той [Левски] извръщаше и криеше лицето си от минувачите, които се спираха на близката чешма. Ст. Дичев, ЗС II, 299. По окопа беше тихо, въстаниците бяха налягали по насипа, други стояха прави и никой не се сещаше за оръжието си и все по-често някои извръщаха глави назад, накъм селото. Д. Талев, И, 567. После тури птицата на левия си лакът и бутна коня си полека напред. От време на време султанът извръщаше лакътя си и поглеждаше сокола. Й. Йовков, СЛ, 35. // В съчет. с очи, поглед. Насочвам, устремявам към определен обект; извивам1, извъртам, извъртявам1. Тук-там се червенееха първите череши. Гладната дружина извръщаше очи нататък, но Савата не ги оставяше да зяпат. СбХ, 81. Панайотка и лелите ѝ пристъпяха из улицата и отиваха някъде, като се оставяха всички срещнали да извръщат погледи към тях и да гледат. Д. Немиров, Б, 22. Ей го насреща му и дядо Лозо Сегмалджията, осемдесет и толкова годишен старец, позапре се, размаха рунтав калпак, па като отмине бай Анто, Сегмалджията извръща дълго поглед след него и се чуди. Кр. Григоров, Н, 92–93. Когато влязох, всички извърнаха към мен очи и ме загледаха питащо. П. Славински, ПЩ, 88.
3. Променям положението на предмет (джоб, чорап и под.) така, че вътрешната му страна, опакото да дойде отвън; обръщам. Почна да рови в джобовете си, извърна ги, после забърка в джоба на жилетката си. Измъкна някакъв лист и се обърна към Боян. М. Грубешлиева, ΠИУ, 186. – Дай сега в чорапите! Тя запретна поли, извърна горнището на чорапите си. Пак нищо! М. Грубешлиева, ПП, 58.
4. Променям посоката на движение на превозно средство, животно и под.; обръщам, връщам, завивам1, завъртявам2, извъртявам1. Пантелей извърна коня си, пришпори го и като подгонен от вълци се понесе към белите къщици на селото. А. Гуляшки, СВ, 11. Хаджи Гъчо изпули очи, за да отговори нещо, но внезапно извърна коня си, дупча го по корема и фукна като куршум. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 15. Извърна лодката към брега. // Непрех. Променям посоката си на движение; завивам, завъртявам2, извъртявам1, обръщам, връщам. И витото хоро, подобно горско върше, / от вихри веяно, далеч разгърне ред, / извърне, свий, извий и полети напред. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 89.
5. Диал. Преобръщам, катурвам. Корема на ладията се удари в подводна канара, която едвам я не извърна. Ив. Вазов, Съч. XVI, 181. Опита се [Велика] да подкара ралото. Сега палешникът извърна ралото на другата страна и тя политна, удари коляното си в ралицата. К. Петканов, МЗК, 112–113. извръщам се, извърна се страд.
ИЗВРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; извъ̀рна се св., непрех. 1. Обръщам се в някаква посока; извивам се, извъртявам се, завъртявам се. Всички с нетърпение се извръщахме към вратата, колчем тя се бутне от някого. Ив. Вазов, Съч. VIII, 136. – Ще го потърсим на полето! – тръгнаха си гостите и чак до портата все се извръщаха, гледаха спретнатата къща с виещи се лози. Ст. Даскалов, ЕС, 137. Беше [бабичката] глуха – все слагаше длан на ухото си и се извръщаше към дядото. Г. Караславов, СИ, 56. Човекът отправя към нея дълъг мълчалив поглед, обръща се бавно и отново изчезва към кухнята. Жената цяла се извръща, гледа го с яд, докато излезе. К. Константинов, СЧЗ, 101. Хората, които познаваше от години, не бяха вече същите: недоверчиви, изплашени, бягащи очи, глави, които се извръщат, за да не срещнат погледа му. Ем. Манов, БГ, 18. По недели [Попов] се луташе на лов или по безпътства, а по недели прекарваше затворнишки; разтреперан се запътваше да иде поне да я погледне в лице, но срещнеше ли я, извръщаше се блед и зъл. А. Страшимиров, Съч. I, 82.
2. За очи – заемам положение, при което се вижда само непрозрачната обвивка, бялото на очната ябълка (обикн. при прилошаване, несвяст и под.); обръщам се, извъртявам се, извъртам се. Чичото внезапно стана прав и се хвана за сърцето: – Капките, капките... – сочеше той някъде към пианото. Очите му се извръщаха. М. Грубешлиева, ПИУ, 234. Очичките на Етелка вече се извръщаха нагоре и като че всеки миг, всеки миг тя можеше да престане да диша. П. Славински, ПЩ, 313. Той я намерил, че се простряла на земята, очите ѝ се извърнали. К. Величков, Н, 1884, кн. 5–6, 411.
3. Индив. Отчуждавам се, преставам да се интересувам от някого или от нещо. Не го свъртя во къщи веч съвсем, / и работата, подновена пак, / като обувка скъсана подритна / и се извърна той в несвяст от нея. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 158.
4. Диал. Умирам. – Кога щеш, бре синко, кажем, да ми доведеш отмена вкъщи? Τѐ, утре да се извърнем, а оно нема, дума се, и петелка кой да ти пришие на ризата, та остави всичко друго! М. Георгиев, Избр. разк., 132. – Ба, нямало гладна умирачка? Женурята думат, че още едно дете на Ильо преселника се извърнало. М. Смилова, ДСВ, 221.
5. Диал. С хитрост и сладкодумство избягвам да направя нещо (Н. Геров, РБЯ).
6. Остар. Превръщам се. Всяко добро ся извръща във веселба и всяко зло в болеж. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 126.
◊ Извръщам / извърна колата. Разг. Започвам да говоря или действам по съвсем друг начин, обикн. противоположен на досегашния. Извръщам / извърна петалата на някого. Обикн. в св. Диал. Надвивам, побеждавам някого. Извръщат ми се / извърнат ми се червата. Разг. Повръщам много. – Отлично. Ще помоля Георгиос да ме вземе. – Не ви съветвам – каза Илко. – Прогнозата не е добра, ще ви се извърнат червата. – Няма да ви преча – усмихна се Филип. – И от морска болест не страдам. Ем. Манов, БГ, 67.