Основна форма: изгла̀дя - Глагол личен, свършен вид, преходен

Форми:

изгла̀дя - първо лице, единствено число, сегашно време
изгла̀диш - второ лице, единствено число, сегашно време
изгла̀ди - трето лице, единствено число, минало свършено време
изгла̀дим - първо лице, множествено число, сегашно време
изгла̀дите - второ лице, множествено число, сегашно време
изгла̀дят - трето лице, множествено число, сегашно време
изгла̀дих - първо лице, единствено число, минало свършено време
изгла̀дихме - първо лице, множествено число, минало свършено време
изгла̀дихте - второ лице, множествено число, минало свършено време
изгла̀диха - трето лице, множествено число, минало свършено време
изгла̀дех - първо лице, единствено число, минало несвършено време
изгла̀деше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
изгла̀дехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
изгла̀дехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
изгла̀деха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
изгладѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение
изгладѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
изгла̀дил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
изгла̀дилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
изгла̀дилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
изгла̀дила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
изгла̀дилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
изгла̀дило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
изгла̀дилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
изгла̀дили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
изгла̀дилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
изгла̀дел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
изгла̀дела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
изгла̀дело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
изгла̀дели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
изгла̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
изгла̀дения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
изгла̀деният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
изгла̀дена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
изгла̀дената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
изгла̀дено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
изгла̀деното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
изгла̀дени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
изгла̀дените - множествено число, членувано, страдателно причастие

Results: Antonyms in Infolex:

1 изгладен - измачкан
2 изгладен - намачкай
3 изгладен - омачкан
See more

Results: Dictionary of Bulgarian Language

ИЗГЛА̀ДЕН, -а, -о, мн. -и.

Прич. мин. страд. от изгладя като прил. 1. Който е с гладка повърхност; загладен, огладен. На тая страна брегът се снишаваше към реката. В началото плиткият бряг беше тинест. По-навътре дъното беше покрито с пясък и изгладени камъчета. К. Константинов, СЧЗ, 86. Зад гърба на татя, заковани върху тънка, изгладена дъска, висяха различни железни инструменти. Ст. Чилингиров, ХНН, 11. Вратата на работилницата се отвори предпазливо и една мокра изгладена глава с елегантни бакембарди надзърна за минутка и попита:Тук ли е господин Йожен? Ив. Мартинов, ПМ, 32.

2. За тъкан, дреха – който е гладък, без гънки след използване на гореща ютия. Той излезе от стаята и след малко се върна с бяла, изгладена риза в ръце. – Вземи я! П. Вежинов, ЗНН, 150. Нямам изгладена блуза. // За човек – който е облечен с такива дрехи. И външно е безупречно спретната. Изгладена, чистичка, докарана, усмихната. П. Михайлов, МП, 29. – Имаме нов началник, изгладен, издокаран. М. Марчевски, П, 197.

3. Прен. Обикн. за език, стил и под. – който се характеризира с гладкост, обработеност, благозвучност, яснота. Езикът на Кирил Христов е твърде точен, студен, изгладен, логизиран, геометричен. С. Казанджиев, СбАСЕП, 522.

See more