изго̀нване - единствено число, нечленувано изго̀нването - единствено число, членувано
ИЗГÒНВАНЕ, мн. -ия,
ср. Отгл. същ. от изгонвам и от изгонвам се; прогонване, изпъждане, пропъждане. Светослав ненавиждаше Смилеца и желаеше, заедно с хана, изгонването му из Търново. Ив. Вазов, Съч. XIV, 104. Макар след изгонването на гърка учител Георги Цукала гръцкият език да бе изхвърлен от училището, все пак никой нищо не казваше на даскал Стефана заради неговото полугръцко училище. Д. Немиров, Б, 46.See more
изгонване (юрид.) - actual eviction