издѝрвам - първо лице, единствено число, сегашно време издѝрваш - второ лице, единствено число, сегашно време издѝрва - трето лице, единствено число, минало свършено време издѝрваме - първо лице, множествено число, сегашно време издѝрвате - второ лице, множествено число, сегашно време издѝрват - трето лице, множествено число, сегашно време издѝрвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време издѝрвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време издѝрвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време издѝрваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време издѝрваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време издѝрвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение издѝрвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение издѝрващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие издѝрващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие издѝрващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие издѝрваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие издѝрващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие издѝрващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие издѝрващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие издѝрващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие издѝрващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие издѝрвайки - деепричастие издѝрвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие издѝрвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие издѝрвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие издѝрвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие издѝрвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие издѝрвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие издѝрвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие издѝрвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие издѝрвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие издѝрван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие издѝрвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие издѝрваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие издѝрвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие издѝрваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие издѝрвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие издѝрваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие издѝрвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие издѝрваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗДЍРВАМ, -аш, несв.; издѝря, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Търся целенасочено и упорито да открия, намеря някого или нещо; диря. Той имаше свои люде и по-далеко от постоянните си леговища. Издирваше и ловеше, замотаваше в мрежите си слаби души или засегнати, пострадали от грубости и несправедливости на необуздани люде на Организацията. Д. Талев, ГЧ, 443. След обира на турската поща от Димитър Общи турското правителство, което не е подозирало истинската роля на етрополския учител, го изпратило в Румъния, за да издири обирачите. М. Арнаудов, БКД, 235. Приятно му беше да пресмята в месеци и дни дори кой цар колко е властвувал, да издирва и подрежда кои са умрели от внезапна смърт, кои са удушени. М. Смилова, ДСВ, 281. Грижата за тези училища трябва да легне върху едно „попечително дружество за българското просвещение“, което ще издирва средства за издържането им. М. Арнаудов, БКД, 225. Националната художествена галерия е културен институт, който има за задача да издирва, пропагандира и съхранява произведения на изобразителното изкуство от български и чуждестранни автори. КГ, 1972, кн. 1, 6.See more2. Търся, обикн. с научна цел, причините, обяснението за съществуването, проявата на нещо; изследвам, проучвам, диря. Целта ни няма да бъде да проследим развитието на творческата му деятелност в отделно и подробно оценение на разните му произведения, а да издирим характерните черти на таланта му, тъй както той се е изразил в цялото му дело изобщо. К. Величков, ПССъч. VIII, 23. Щели да издирват, казва, да не е била отровна содата. Й. Йовков, ЧКГ, 98. Тук-там те [Желе и Петър] издириха и ся научиха как татарският керван заедно с шест коли върви къде Чобанкюю. Ил. Блъсков, ИС, 69. Издирвам научни доказателства.
3. Само св. Откривам, изнамирам някого или нещо в резултат на упорито, целенасочено дирене, търсене. Ненадейно в оборите нещо запуши, разпиляхме се да дирим кофи и баки. Докато ги издирим, пушилката изтъня и изчезна, стопи се в бистрия есенен въздух. Б. Глогински, БВ, 1971, кн. 6, 23. Изненада се от тези думи, но в бързината не сметна за нужно да издири точно причината. Г. Батаклиев, ЕП (превод) [еа].
4. Непрех. Диал. Проявявам взискателност, придирчивост към някого или нещо; придирвам, издирям, диря. Пари ли нямаше баща ѝ, та я махна, или какво? – продължаваше да издирва баба Цона, което никак не се хареса на лелята. Т. Харманджиев, Р, 141. – Колко пари да ми заплатите? Колкото да си купя едни цървули, че тия на краката ми се изпокъсаха от вчера насам, па за останалото да прощавате: кой ще му издирва много-много. Л. Стоянов, Б, 167. Който издирва свирка и тъпан, никога свят не види (сватба не прави). Погов., Н. Геров, РБЯ II, 209. издирвам се, издиря се страд. от издирвам в 1, 2 и 3 знач. Особено големи грижи се полагат за младите писатели – те се издирват, с тях се работи внимателно и неуморно. Н. Фурнаджиев, МП, 52. Средствата на нашия литературен език тепърва се издирват и координират с мисълта и чувството на нацията. К. Христов, ПП I, 10.