излъ̀гвам - първо лице, единствено число, сегашно време излъ̀гваш - второ лице, единствено число, сегашно време излъ̀гва - трето лице, единствено число, минало свършено време излъ̀гваме - първо лице, множествено число, сегашно време излъ̀гвате - второ лице, множествено число, сегашно време излъ̀гват - трето лице, множествено число, сегашно време излъ̀гвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време излъ̀гвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време излъ̀гвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време излъ̀гваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време излъ̀гваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време излъ̀гвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение излъ̀гвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение излъ̀гващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие излъ̀гващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие излъ̀гващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие излъ̀гваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие излъ̀гващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие излъ̀гващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие излъ̀гващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие излъ̀гващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие излъ̀гващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие излъ̀гвайки - деепричастие излъ̀гвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие излъ̀гвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие излъ̀гвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие излъ̀гвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие излъ̀гвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие излъ̀гвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие излъ̀гвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие излъ̀гвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие излъ̀гвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие излъ̀гван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие излъ̀гвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие излъ̀гваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие излъ̀гвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие излъ̀гваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие излъ̀гвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие излъ̀гваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие излъ̀гвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие излъ̀гваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. излъгвам
- - Излъгвам те, та те продавам
See more- - И стара попадия излъгвам
- - С око те излъгва
- - В очите:1, излъгвам
ИЗЛЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; излъ̀жа, -еш,
мин. св. излъ̀гах, прич. мин. св. деят. излъ̀гал, прич. мин. страд. излъ̀ган, св., прех. 1. Изказвам лъжа, послужвам си с лъжа веднъж или няколко пъти. – Какво става с разказа? – Готов е! Можеш да изпратиш да го вземат! – излъгвам, без да ми мигне окото. Тарас, ТМ, 66. На другия ден отивам на училището, без да съм написал нещо. Ще излъжа учителя. Ще му кажа, че съм бил болен или че са ме накарали на тежка домашна работа. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 66–67. – Кой беше този? – попита Методи. – Не го познавам! Тя [Лина] сама не си даде сметка защо излъга. М. Грубешлиева, ПП, 285.See more2. Като си служа с лъжа, измамвам някого при някакви взаимоотношения (обикн. при покупка, продажба и под.) – Е, купиха ли ви велосипед? – смееше се Галчев. – Не, дадоха ми кабриолет. Тоя кабриолет тогаз ми го дадоха. И пак ме излъгаха, защото е стар. Й. Йовков, ЧКГ, 191. – С тоя апартамент, дето ни излъгаха... Можехме поне слугинска стая да имаме. М. Грубешлиева, ПП, 242. Сърдеше се и след като получеше парите, броеше ги с треперящи ръце три-четири пъти, да не би да са го излъгали. Елин Пелин, Съч. III, 69. // Заблуждавам, обърквам някого; подвеждам. – Думите може да не са точни, може да ни излъжат. Й. Йовков, Ж 1945, 229. А досетливостта му не беше го излъгала. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 105. Дявол ви взел барометъра! Той навярно сега няма да излъже. Ив. Вазов, Съч. XV, 135. – Ех, как ме хванаха, как ме подведоха! Никога не бих допуснал, че „Госпожица доктор“... Как външността може да излъже човека!... Д. Ангелов, ЖС, 182.
3. Разг. За мъж – прелъстявам. Ако някой ерген излъже мома и после откаже да я вземе, църквата не го годяваше и венчаваше за друга. Ив. Хаджийски, БДНН II, 85.
4. Разг. Успявам да накарам някого да се влюби в мене и да ме вземе за съпруг (съпруга). – Мечки ще бия, дано с юначество и мечи кожи излъжа някоя девойка. М. Смилова, ДСВ, 48. – Ще да ѝ преседне ней тоя хубавец. Други белким ще излъже, ама тоя дорде го води и дорде е с него Кита бабина Лалина, Пана нека да пийне студена водица. Т. Влайков, Съч. II, 19.
5. Прен. В съчет. с надежди, очаквания и под. и притеж. мeстоим. Постъпвам по съвсем друг начин, противоположно на желанието на някого; не оправдавам. Не злорадство някакво към своя бивш другар, който тъй жестоко излъга надеждите му, движеше сега учител Трайка. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 218. – Бяла Черква и другите излъгаха надеждите ни, деморализираха Клисура. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 149. излъгвам се, излъжа се страд.
ИЗЛЪ̀ГВАМ СЕ несв.; излъ̀жа се св., непрех. 1. Правя неверни заключения, изводи за нещо или за някого, лъжа се, мамя се за нещо или в някого; измамвам се. Налягали на някоя площадка, дивите кози мъчно се различаваха, но Кара Ибраим имаше набито око и рядко се излъгваше. Ем. Станев, К, 6. Който помисли, че в недрата на Родопите животът е глух, еднообразен, много ще се излъже. Ив. Вазов, Съч. XVI, 91. После скочи на коня си – той [Бенковски] знаеше, че депутатите няма да му позволят да си отиде, и не се излъга. Н. Никифоров, ПВ, 87. – Ние го мислихме за шоп – рече Коста, – ама сме се излъгали. Той трябва да е някой харамия, но се крие под бялата риза. Ц. Гинчев, ГК, 344. // С предл. в. Имал съм нереална, неточна, невярна представа за характера, проявите, постъпките на някого. Жельо разбира, че трябва основно да познава хората от околията. Там, където лично е работил, Демиревски рядко се е излъгвал в хората. Неговите помощници, сътрудници, ятаци не са допуснали провали. Е. Каранфилов, Б III, 298. Тя виждаше все по-ясно, че не бе се излъгала в Ния, но се боеше много за сина си, за Лазара, и какво ли не крие човешкото сърце! Д. Талев, ПК, 13.
2. Обикн. със следв. изр. със съюз че, да. Постъпвам погрешно, правя грешка при някакви действия, постъпки. Ние се излъгахме, че обядвахме в ресторанта при нашия хотел; кухнята беше американска и, следователно, отвратителна. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 60. – Колко много гъбки! Тичайте. Щом ги видя, мухоморката се зарадва много. – Ах, какъв късмет имам аз! – изсъска тя. – Както съм се маскирала като безобидна печурка, все някое от тия неопитни гъбарчета ще се излъже да ме откъсне. Хи, хи, хи! П. Бобев, ЗП, 24.
3. Прен. Разг. Със следв. изр. със съюз да. Постъпвам по някакъв начин, правя нещо необичайно или неочаквано за мене, без да съм имал намерения за това; сбърквам се. Мълчанието на Матейча започна да я плаши. И тя първа тихо попита: – Няма ли да се излъжеш да прескочиш къде село? Ела да те видят с тия дрехи. В. Нешков, Н, 223. Писах на стария, че съм си купил на вехто „Рено“, и той ми отвърна заядливо: – Седя си вечер и си мисля: „Ти, синко, и влак да си купиш, пак няма да се излъжеш и да прескочиш насам...“. С. Северняк, ВСД, 116. – Ха добре дошла, Ноне! – здрависа се той. И все питаше като как се е излъгала да дойде. И. Петров, НЛ, 223. – Ей! Да не си се излъгал да подхвърлиш нещо пред жената, ей – после ти си знаеш! Цял ще те изкарам и тебе на показ! Д. Калфов, Избр. разк., 243.
◊ Излъгах хляба. Диал. Употребява се, когато някой казва преди ядене, че след като се наяде, ще прави нещо или ще иде нанякъде, а след яденето легне да спи. Излъгвам те, та те продавам. Диал. Много съм хитър, умен, ловък. И стара попадия излъгвам. Диал. Голям лъжец съм, много лъжа.