измѐрвам - първо лице, единствено число, сегашно време измѐрваш - второ лице, единствено число, сегашно време измѐрва - трето лице, единствено число, минало свършено време измѐрваме - първо лице, множествено число, сегашно време измѐрвате - второ лице, множествено число, сегашно време измѐрват - трето лице, множествено число, сегашно време измѐрвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време измѐрвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време измѐрвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време измѐрваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време измѐрваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време измѐрвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение измѐрвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение измѐрващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие измѐрващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие измѐрващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие измѐрваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие измѐрващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие измѐрващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие измѐрващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие измѐрващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие измѐрващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие измѐрвайки - деепричастие измѐрвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие измѐрвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие измѐрвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие измѐрвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие измѐрвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие измѐрвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие измѐрвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие измѐрвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие измѐрвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие измѐрван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие измѐрвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие измѐрваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие измѐрвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие измѐрваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие измѐрвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие измѐрваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие измѐрвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие измѐрваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗМЀРВАМ, -аш, несв.; измѐря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Определям размер, количество, степен на нещо с помощта на някакъв инструмент, уред и под.; премервам, отмервам. Ние с него се сприятелихме през есента, когато се бях заловил да измервам селските ниви. А. Каралийчев, С, 171. Сега единствените му научни занимания бяха да измерва валежите, да отбелязва температурата. Гр. Угаров, ПСЗ, 600. Когато измерваме налягането на газа, върху живака на манометъра действуват, удрят много частички с различни скорости. Физ. X кл, 1951, 67. – Ето ви термометър. Макар че това не е редно, ако пак се явят тримата, ще ги запитате от какво страдат, ще им измерите температурата. В. Нешков, Н, 335. Кой камъни карал, кой тухли, / греди или вар; а дюлгери прилежно / с ръката си веща градили, с отвеса / измервали. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 13–14. // За уред – определям размера, количеството на нещо. Сеизмографи преслушват земята: / .. / измерват земетръсите – / близки, далечни. Е. Багряна, СЧ, 95. Махалото на стенния часовник измерваше равномерно секундите.
2. Прен. По вида на нещо, по впечатленията си от нещо определям неговото количество, размер или вид, качество, свойства и под.; преценявам. Недоверчиво се изглеждаха от глава до пети, сякаш взаимно измерваха силите на мускулите и плещите си. Й. Йовков, Ж 1945, 213. Привикнал да измерва разстоянието по такива светлини, той разбра, че пожарът е в подножието на Джамбаз тепе. Ив. Вазов, Съч. XXV, 107. – Преструваше се, че уж чете нещо предстоящо. А всъщност измерваше крачките ни дали са уверени. И не се излъга, такива бяха. П. Михайлов, МП, 59. Горда и омаяна от своето охолство, тя още нищо не виждаше, нито измерваше положението си. Тя не знаеше какво е да не си богат – затова нямаше мярка за ужаса си. Д. Немиров, Б, 56.
3. Прен. Предварително мислено определям, преценявам, предвиждам размера, степента или качеството на нещо; премислям. Борис не мислеше общо за бягството, без да пресметне всички възможности. Той беше измерил всяка крачка, всяко движение, всеки удар. Г. Караславов, Т, 109. Копчето се търкулваше на земята по-близо или по-далече според силата и майсторството на удара. Следващият играч трябваше да измерва и удара, и разстоянието, за да може да отхвърли своето копче на педя или румица близко до чуждото. З. Сребров, Избр. разк., 137. Всяка моя дума измервах, а негово преподобие се взираше в очите ми с проницателния си поглед и се усмихваше в брадата си. Ем. Станев, А, 73.
4. Прен. С обст. поясн. за начин. Изглеждам някого продължително, изпитателно, в целия му ръст, обикн. като изразявам с погледа си някакво отношение към него. – А ти кой си, та се бъркаш в работата ми? – Аз съм участъковия лекар. Знахарката го измери презрително – та това ли голобрадо момче е дошло да ѝ се бърка? Г. Караславов, Избр. съч. II, 141. Тати го измери сърдито, но като забеляза, че Хрельо едва владее дъха си от вълнение, отвърна му меко. Ст. Чилингиров, ХНН, 203. След една минута идва съдържателят и презрително измерва скромния белобрад старец. Хр. Радевски, Избр. пр ІІІ, 132. Нима забрави как святка той с очи и те измерва със злост, кога му отнехте петте декара ниви, оставени за лично ползуване, без да му се полагат? Б. Обретенов, С, 104. // Гледам, разглеждам настойчиво и продължително някого, в целия му ръст, като го оценявам, преценявам. Тъкачев изгледа този шишкав мъж. „Значи, това е околийският началник!“ – измерваше го Тъкачев със смесено чувство на любопитство и презрение. Г. Караславов, ОХ, 168. Щеше ѝ се да се запознае с някоя от жените на работниците. В първите дни стигаше до най-близките бараки. Любопитни очи я измерваха, но никой не направи опит да я заговори. Б. Несторов, АР, 167. – Ти не знаеше, че китка съм другиму обрекла, наведе глава и зе да ме измерваш отдалеч изпод вежди. П. Тодоров, Събр. пр. ІІ, 205.
5. Остар. Улучвам, уцелвам при стрелба, удар със сабя и под. Той често на бас измервал с пищов грош, хвърлен на въздуха. Ст. Ботьов, Κ (превод), 5. Със скоростта на мълния той махал сабята си надясно и наляво и в скакание на коня си той измервал пара. Ст. Ботьов, Κ (превод), 5. измервам се, измеря се I. Страд. от измервам. Картите не се гледат, разстояния и ъгли не се измерват. Й. Йовков, Разк. III, 146. Героизмът през време на войните и революциите се измерва с готовността да пожертвуваш живота си. Т. Генов, Избр. пр, 300. ІІ. Възвр. от измервам (в 1 знач.). Детето отиде да се измери на кантарчето. III. Взаим. от измервам (в 4 знач.). Гледаха се едни други недоверчиво, измерваха се с неми, бързи погледи. Ив. Вазов, Съч. IX, 101. След като се разминават, двамата се обръщат и измерват с поглед едновременно. Д. Димов, ЖСМ, 15. Двамата братя стояха наежени един пред друг. – Какво се фукаш? – каза Драган, след като двамата постърчаха така неми да се измерват взаимно. Б. Болгар, Б, 232.
◊ Измервам / измеря земята. Обикн. в св. Разг. Подигр. 1. Падам, просвам се на земята. 2. Живея безсмислено, върша нещо безсмислено. Измервам / измеря от глава<та> до крака<та> (пети<те>) някого; измервам / измеря от долу до горе някого. Разг. Изглеждам изпитателно някого в целия му ръст, обикн. с недоволство, ненавист, презрение и под., или за да го преценя. Горда, със сериозно изражение на лицето, тя само от време на време се усмихваше, кокетливо на смелите погледи на любопитни жени и мъже, които я измерваха от глава до пети. Д. Калфов, Избр. разк., 362. – Приближете се – меко и любезно каза Христакиев, като измери момчето от глава до пети. Ем. Станев, ИК I и II, 386. Когато Петко влезе, Хюсеин паша го измери от долу до горе. Петко не се смути. Ст. Сивриев, ПВ, 98–100. Измервам / измеря с очи (поглед) някого. Разг. Изглеждам изпитателно някого в целия му ръст, обикн. с недоволство, ненавист, презрение и под., или за да го преценя. Медаров се облегна в ъгъла и почна да измерва с поглед младата госпожица. Д. Калфов, Избр. разк., 94. Ние се спогледахме и всеки от нас чувствуваше как човекът, който седи само на две педи и половина от нас, ни измерва с очи един по един и търси до срещне погледа на когото и да било. С. Северняк, ВСД, 20. Измервам улиците. Разг. Неодобр.; Измервам сокаците. Диал. Неодобр. Скитам се без работа, шляя се. – Значи тъй се стекоха работите, че трябва още едно мнение. Ако е добро, Гавазът ще си остане на работа. Ако е лошо – ще измерва сокаците. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 49. – А най-подир може да си бягал от училището, като ти е било по-приятно да измерваш сокаците и да бъдеш свободен. Р. Каролев, РЗМ, 111.