мѐря - първо лице, единствено число, сегашно време мѐриш - второ лице, единствено число, сегашно време мѐри - трето лице, единствено число, минало свършено време мѐрим - първо лице, множествено число, сегашно време мѐрите - второ лице, множествено число, сегашно време мѐрят - трето лице, множествено число, сегашно време мѐрих - първо лице, единствено число, минало свършено време мѐрихме - първо лице, множествено число, минало свършено време мѐрихте - второ лице, множествено число, минало свършено време мѐриха - трето лице, множествено число, минало свършено време мѐрех - първо лице, единствено число, минало несвършено време мѐреше - трето лице, единствено число, минало несвършено време мѐрехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време мѐрехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време мѐреха - трето лице, множествено число, минало несвършено време мерѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение мерѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение мѐрещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѐрещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие мѐрещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие мѐреща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѐрещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие мѐрещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѐрещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие мѐрещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѐрещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие мѐрейки - деепричастие мѐрил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѐрилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие мѐрилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие мѐрила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѐрилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие мѐрило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѐрилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие мѐрили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѐрилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие мѐрел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие мѐрела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие мѐрело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие мѐрели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие мѐрен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие мѐрения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие мѐреният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие мѐрена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие мѐрената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие мѐрено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие мѐреното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие мѐрени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие мѐрените - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 пробвам (дреха) - изпробвам - премервам - меря 2 тегля - претеглям - меря - отмервам 3 премервам - меря - измервамSee more
- 1. меря
- - Гроша с крушум меря
See more- - Къде (де) мерих, къде (де) се пукна
- - Къде (де) мерих, къде (де) ударих
- - Мерих в патка, а ударих гарга
- - Меря думите си
- - Меря думите си на грам
- - Меря на конец
- - Меря парите си с кантар
- - Меря приказките си
- - Меря пътищата
- - Меря с аптекарски везни
- - Меря с аршин гроба
- - Меря с два аршина
- - Меря с двоен аршин
- - Меря с един <и същ> аршин и меря със същия аршин
- - Меря с един кантар
- - Меря с една мярка
- - Меря със своя аршин
- - Меря със същата мярка
- - Меря улиците
- - Меря яйцето на (според) задника си
- - Нашият кантар не мери повече
- - Не мога да се меря на кутрето
- - Не мога да се меря на (с) малкия пръст
- 2. меря
- - Меря на бакалските си везни някого
See more- - Меря се според боя си
- - Меря на своя кантар някого
- - Меря с различен аршин
- 3. меря
- - Пушката му звездите мери
МЀРЯ1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Определям някакъв размер (големина, дължина, тежест, количество и под.) в съответни мерни единици посредством измерителен уред или приспособление; измервам, премервам. — Мери ми едно кило захар — каза Стоянка. Й. Стоянов, ПД, 54. Дончо Петров огледа старата шаячна дреха, мери плата с един сантиметър, въртя брат ми пред едно счупено огледало. К. Калчев, ПИЖ, 175. — Вие проверявате ли качеството на оранта? Мерите ли дълбочината? А. Гуляшки, МТС, 278. — Кога повърна? — попита лекарят, като мереше прав пулса на болния. М. Грубешлиева, ПП, 162. Делили са се два братя, / .. / делили ниви с синджири, / със пърт ливади мерили. Ц. Церковски, Съч. II, 194. Около със сили млади / старий град се цял преправи — / .. / Старият часовник само / времето спокойно мери. Н. Ракитин, Ст, 103. Меря температурата.
2. При покупка на дрехи, обувки — обличам (дреха) или обувам (обувки) на мен или на някого, за да проверя дали съответстват по размер, по цвят, по модел и под. (на мен или на някого); пробвам, премервам. Живко ги [ботушите] обува, мери ги, ходи с тях из стаята. Ил. Волен, БХ, 150. Някой си .. ходил на пазар да си купува калеври, .. Отишел .. на един дюкен и искал от продавача да му снеме сичките калеври да ги мери на краката си. Г, 1863, бр. 5,40. Ради онемя от смущение, когато започнаха да ги [шапките] мерят на главата му, как ще тръгне с дюлгерска шапка на улицата! Ст. Мокрев, ЗИ, 59. Меря блуза. Δ Меря палто. Δ Меря на детето панталони. Δ Меря ботуши.
3. Обикн. със същ. сила, ръст и под. Сравнявам се, съпоставям се, съпернича си с някого, с нещо по сила, ръст или по нещо друго; премервам. Наивен като всеки безумно храбър човек, той не търсеше да си обяснява събитията, а диреше отделни противници, с които да мери сили. Й. Вълчев, СКН, 56. Листата на репея, който мереше бой с плета, се отърсваха от последните мънистодребни и светли капки. М. Яворски, ХСП, 90. Нек врага злобен потрепери / вдън земята да се срине, / със нас ли сила той ще мери, / пред нас герой ли той ще мине? Ц. Церковски, Съч. II, 67. // В ритор. въпрос или след отриц. Не мога да сравнявам, да поставям на едно равнище нещо с друго подобно, тъй като второто безспорно превъзхожда първото. Отида, примерно, при най-прекия си началник, който наистина не е лишен от мустаци, но все пак къде може да ги мери с моите. Ем. Робов, ХВ, 2. Сократ е .. пълен с гиздавина, нъ може ли някой да го мери с Омира ? Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 14.
4. Обикн. с предл. с, пο. Правя изводи за нещо или някого въз основа на определени прояви, признаци; преценявам. С това, което оставяше по пътя си, Слав Грашев мереше стойността на своя живот. Д. Фучеджиев, Р, 11. Тя мереше жените от махалата по сръчността, по чистотата и по подредбата им в къщи. И. Петров, НЛ, 72. Като мереше душевните си сили, струваше му се, че няма да издържи, че ще се разхленчи, че ще припадне. Г. Караславов, Т, 86-87. И сега няколкостотин чифта очи заразглеждаха с недоумение кехаята, сякаш му мереха ума. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 282.
5. Обикн. с предл. с и същ. очи, поглед. Гледам, оглеждам добре някого или нещо; измервам, преценявам. Той [Карач] идеше към портата и мереше с очи Ботул, нему искаше да каже нещо. А. Гуляшки, ЗВ, 625. Васил мереше с очи празната стая и се чудеше. „Интересно, никого няма! .. Но кой тогава ме удари по носа ?“ Ив. Планински, БС, 39. Дико го поглеждал под око, мерил го от горе до долу и премислял какво да му отвърне. Кр. Григоров, Р, 36. Всички се втренчиха в госта, мереха го, сякаш ще го купуват. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 577.
6. Диал. С обст. поясн. за количество. Имам някакъв размер (уточнен от пояснението). Останали са сплесканите им [на долмените] могили и по няколко камъка от оградите. Най-близкият до селото е разоран недавна; оградата му мери 5-6 м. в диаметър. Г. Бончев, СбНУ ХVIII, 687. И си земе тежка сабя, / що теглеше деведесет ока, / що мереше седемдесет педи. Нар. пес., СбНУ Х, 91. меря се I. Страд. от меря1 в 1-5 знач. — А колко конски сили ще бъде? — Кое? .. — Машината. Нали се мери в конски сили? П. Проданов, С, 45. Геометрия значи землемерие. С това имя наричат науката, която учи как ся мери пространството. В. Груев, НПГ, 3. Напреднуването на един народ в просветенето са мери .. по напечатаните му негови книги. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 1. II. Възвр. от меря1 в 1 знач. Меря се на кантар. III. Взаим. от меря1 в 1, 3, 4 и 5 знач. Мерим се с брат ми един друг с един метър кой е по-висок.
МЀРЯ СЕ несв., непрех. С предл. с. Сравнявам се, съпернича си с някого, с нещо по някакво качество или в някаква област. Рядко имаше някой да се мери с него по хубост и по сила. Й. Йовков, СЛ, 158. Само съседното село Съчанли, също чисто българско, можело да се мери с Манастър по население и по вид. Н. Инджов, ПП, 62. Тия малки животинки [термитите] градят на глъбока основа сгради, .. Тия сгради по сгодността си могли, казват, да ся мерят с чловечески сгради. Й. Груев, КН З (превод), 10-11. // Рядко. Състезавам се. Известно е, че веднъж варненският паша на едно състезание на борци е пратил да повикат братята да се мерят с прочути пехливани. Н. Ферманджиев, РХ, 15.
◊ Меря думите (приказките) си <на грам>; Меря всяка <своя> дума (приказка). Разг. Сдържан съм в думите си, говоря малко и внимателно обмислям това, което казвам. Пинтезовите са хладни хора, думите си на грам мерят. И. Петров, НЛ, 27. Домакинът смукна от цигарата си и като премисляше и мереше всяка своя дума, отговори. Д. Спространов, ОП, 85. — Слушай — с раздразнен глас, студено и обидено рече Мануш и повтори: — Я си мери приказките! К. Колев, ТЕ, 83. Меря мегдан с някого. Разг.; Меря стъгда с някого. Старин. Съпернича си с някого по нещо в някаква област или дейност, поставяйки се на едно равнище с него; меря се. Никой от тъй наречените природни певци .. со своите песни не би могъл да мери мегдан с песните на тоя бард [Бърнс]. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 136. — Не можем ние да се равним по знатност и сила с Войдан Мостич, с него да мерим стъгда, кроежите му да късаме. М. Смилова, ДСВ, 188. Меря на конец някого. Диал. Следя внимателно какво прави някой, дебна някого. — Черна борса май Станко бе вършил, теле бе заклал лятос — казва Дико Петров .. — Да ти кажа, на конец те мерят. Кр. Григоров, Н, 133. Меря парите си с кантар. Разг. Много съм богат. — Разправят, Ицо Бабул с кантар мери парите си. Той с толкова пари и паша може да стане. Д. Талев, ПК, 127. Тя [Ния] криеше най-напред, че взема да работи чуждо — тя, щерката на Аврама Немтур, който мереше на кантар парите си. Д. Талев, ПК, 749. Меря с аптекарски везни; Меря на везни. Разг. Неодобр. Проявявам прекалена пресметливост, дребнавост или взискателност към нещо, някого или по отношение на нещо и някого. Вече не ме занимаваше мъчителният въпрос за вината на моите близки, нямах желание да следя педантично и заядливо всяка тяхна дума и поглед, да меря с аптекарски везни степента на съжалението и покаянието им. Л. Станев, ПХ, 154. Наистина някъде хиперболата — хитро построена — е доста над „нормата“ .., но .. какво да се прави — все пак писателят сатирик не мери с аптекарски везни, я! Г. Караславов, (Хр. Пелитев, ХО, 7). Ще почнат да сравняват, / ще почнат на везни да мерят, / коя от двете заслужава / да бъде тук, зад тези двери. М. Петканова, ЦТ, 22. Меря с аршин гроба на някого. Разг. Дебна някого, за да го убия. Но немецът е воювал дълго и се е изхитрил. Знае той, че зад някой от тия там храстчета или къртичини се спотайва непременно нашият брат и му мери с аршин гроба. П. Вежинов, ВР, 98. Меря с двоен аршин; Меря с два аршина. Разг. Преценявам по различен начин еднаква проява на различни хора. Но и тук мери с познатите два аршина. Онова, което Климент е написал за църквата, не бива да се премълчава. То ще прибави нова слава към Охридската архиепископия. Н. Драгова, КО, 155. Меря с друга мярка (друг аршин) нещо. Разг. Преценявам различно, по друг начин едно и също нещо. — Нежененият е свободен човек и не познава той сички човешки грижи и нужди. С друга мерка мери секо нещо жененият човек. Д. Талев, ПК, 25. Меря с един <и същ> аршин (кантар); Меря с една <и съща> мярка; Меря със същия аршин (същата мярка). Разг. 1. Преценявам еднакво едни и същи прояви на различни хора, не съм пристрастен. 2. Постъпвам с другите така, както бих постъпил със себе си, не правя разлика между себе си и другите. Меря със свой (своя, личен) аршин (своя мярка) нещо. Разг. Преценявам нещо субективно, само от свое гледище. Както навред, така и тук буржоазната класа мери нещата със свой аршин, а не с аршина, с който те трябва да бъдат измерени. Г. Кирков, Избр. пр, 65. — Както се казва, всяко време мери със своята мярка .. Може след години тая мярка да се окаже малка или невярна. Др. Асенов, ТКНП, 22. Той [Тодор Икономов] мери работите с личен аршин и в оценката си не излага основите на мненията си. УД, 28. Меря улиците (пътищата, сокаците). Диал. Скитам без работа и цел; скитосвам, шляя се, миткам. Залюбиле се един другиго и тръгнале да мерят улиците и полетата. Л. Каравелов, Съч. VII, 31. „Ефендим, секи ден байрам праат. Облечени, наконтени, со чепици, що скърцат, само мерат сокаците.“ БСб, 1897, кн. 6, 585. Меря яйцето на (според) задника си. Простонар. Грубо. Преценявам добре възможностите си, имам ясна представа за себе си и се съобразявам с това в постъпките си. Не мога да се меря на кутрето (на малкия пръст) на някого. Разг. Стоя много по-долу от някого по личните си качества и възможности. — Тая черна циганка какво ти е дала? Че тя е едно даскаличе, диваненце, на кутрето ми не може да се мери. Ем. Станев, ИК III и IV, 165.
МЀРЯ2, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Непрех. Меря се; целя се, прицелвам се. Вдигнах пушката и, без да меря, изгърмях напосока. Н. Попфилипов, РЛ, 32. И той клекна до една канара, опря мартинката си на нея и мери десетина секунди. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 96. — Ако някой се покаже — огън. Повече да мерите във войниците. Г. Караславов, Избр. съч. I, 115. Манол бавно насочи дулото на пушката си, мери в червеникавата овлажнена брада на жандармериста. З. Сребров, Избр. разк., 105.
2. Прех. Целя, вземам на прицел нещо, някого. — Ами това, малкото в колата .. Него пък защо са убили! — Те него не са и мерили, ама не са и гледали къде гърмят. Д. Талев, ПК, 476.
3. Непрех. Разг. Стрелям. На пътя изскочи заек и страхливо застана на няколко крачки пред тях. Лисичката се спря и викна високо: — Мери, господин старши! Елин Пелин, Съч. I, 216.
4. Прех. Улучвам, уцелвам при стрелба; застрелвам. — Когото го е страх, не го мерят куршумите. Ст. Дичев, ЗС I, 174. По склона наоколо затрещяха стъпки, загърмяха викове. Екнаха изстрели. Но куршумите не мереха скалата. Ем. Коралов, ДП, 140. Синът на една бедна жена бил нечуван стрелец. Ходел по гората, мерел с лък зверовете, продавал им кожите и криво-ляво изкарвал прехраната на майка си и на себе си. А. Каралийчиев, ТР, 126. Пушката му е мерила / вързани селяци, / сабята му е рязала / деца пеленаци. Ив. Вазов, Съч. I., 15. // Непрех. Имам качества, възможност за точно прицелване. — Щях да му пратя една сръбска пушка, .. Много надалеч бият, но не мерят добре. Ив. Вазов, Съч. VI, 127.
5. Прех. Диал. Замервам2; меря се. Обърнах се — той беше извадил от джоба си ластика, с който мереше гаргите по покривите и го въртеше сръчно около пръста си. П. Незнакомов, МА, 110. Често в слънчевите завои / ще ви срещнат пойни славеи, / но не ги пъдете с крясъци, / нито ги мерете с ластици. Н. Марангозов, СбХ, 95. Михо: — Драгне, виждаш ли?.. Драган: (мери го с ръка) — Ух, Михо! В. Друмев, И, 25.
6. Прех. и непрех. Диал. Насочвам вниманието, намеренията си към някого или нещо, имампред вид някого или нещо. — Едно време, .., идехме тук, в Добруджата, да дирим работа. И май все Исьоренския чифлик мерехме. Й. Йовков, ЧКГ, 172. — Какво? Аз да защитавам крадци и престъпници! — Ами че той тая песен отдавна я пее .. Ние сме дребна риба, той тебе мери чрез нас. Ст. Даскалов, СЛ, 261. Прангата разбираше защо са тия приказки на новодошлия изтънчен гост и накъде мерят те. Т. Влайков, Съч. III, 82. меря се. I. Страд. от меря2 във 2, 4, 5 и 6 знач. Животното се мери обикновено от разстояние и трябва точно око или мерник. II. Възвр. от меря2 във 2, 4 и 5 знач. III. Взаим. от меря2 във 2, 4 и 5 знач. Застанете един срещу друг и се мерете, но не се стреляйте!
МЀРЯ СЕ несв., непрех. 1. Насочвам оръжие, камък и др. към определена цел; целя се, прицелвам се, меря2. Втори път въстаниците напълниха пушките. Те стреляха безредно, ала се мереха добре. Д. Рачев, СС, 203. Скоро се показа огромна глава на хипопотам .. Павел се мереше в главата на животното. Гр. Угаров, ПСЗ, 392. — Слушай моята команда! —.. —Мери се право в сърцето, огън бий! В. Йосифов, Избр. тв I, 107.
2. Замервам2; меря2. Той не бързаше, преценяваше, пресмяташе, мереше се и удряше топката с някакво кротко задоволство. Н. Драганов, ТМС, 146. Втората принадлежност са топчетата от гипс или нишесте. Секиму са напълнени джебовете с таквизи топки, с които минувачите се мерят. Т. Икономов, ЧПГ, 31-32.
◊ Гроша с куршум меря. Разг. Парите, средствата ми са оскъдни. Стоил: —