измѝслям - първо лице, единствено число, сегашно време измѝсляш - второ лице, единствено число, сегашно време измѝсля - трето лице, единствено число, минало свършено време измѝсляме - първо лице, множествено число, сегашно време измѝсляте - второ лице, множествено число, сегашно време измѝслят - трето лице, множествено число, сегашно време измѝслях - първо лице, единствено число, минало несвършено време измѝсляхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време измѝсляхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време измѝсляха - трето лице, множествено число, минало несвършено време измѝсляше - трето лице, единствено число, минало несвършено време измѝсляй - второ лице, единствено число, повелително наклонение измѝсляйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение измѝслящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие измѝслящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие измѝслящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие измѝсляща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие измѝслящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие измѝслящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие измѝслящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие измѝслящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие измѝслящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие измѝсляйки - деепричастие измѝслял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие измѝслялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие измѝслялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие измѝсляла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие измѝслялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие измѝсляло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие измѝслялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие измѝсляли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие измѝслялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие измѝслян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие измѝсляния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие измѝсляният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие измѝсляна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие измѝсляната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие измѝсляно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие измѝсляното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие измѝсляни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие измѝсляните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 създавам (нова дума) - измислям - изковавам (прен.)2 откривам - измислям (разг.) - изобретявам 3 измислям - скроявам (прен.; разг.) - изфабрикувам - скалъпвам (прен.; разг.)See more
ИЗМЍСЛЯМ, -яш, несв.; измѝсля, -иш,
мин. св. -их, св. 1. Прех. Достигам до някаква мисъл, идея за нещо; намислям, съчинявам. Често пъти людете се застояваха до късно и винаги имаше що да се говори и стори. Ще каже някой нещо по-важно, по-любопитно, нещо, което прочел или чул, или пък сам измислил. Д. Талев, ПК, 769. Кънчо с такава изобретателност измисляше шеги и смешки, за да угощава и забавлява с тях своята дама, щото и сам на себе си се чудеше. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3–4, 247. Тя живо се обърна към него: – Знайш ли? Искам да измисля нова шарка. От некое време се за това мисля, за шарката: какви бои да има, как да я наредя и после как да я изткая. Д. Талев, ПК, 107. Дълго време той работи над това поетическо произведение и когато свърши песента, измисли ѝ и глас и ни научи да я пеем. Ив. Вазов, Съч. X, 156.See more2. Разг. Изнамирам нещо ново; откривам, изобретявам. – Хората – казваше той – измислиха грамофони, кинематографи. Елин Пелин, Съч. II, 114. И Петър Сандов Николов измисля сандък, в който зеленчукът се нарязва само за два часа и то от двама души. Г. Караславов, ПМ, 53. В 1300 г. измислил барута някой си немский калугер Бертолд Шварц. ВИ, 125. Ето че дойде пак тържественият ден на блажените наши отци и учители, на тези, които са измислили нашата книга и превели на езика ни Св. писание. БКн, 1859, юни, кн. 1, ч. 2, 350.
3. Достигам до някакво разрешение на нещо, изяснявам си какво да направя, как да постъпя; намислям, наумявам. Като излязоха навън, тримата приятели веднага сравниха двата ключа. Те бяха, разбира се, съвсем еднакви, само че вторият не бе направен от желязо, а от бронз. Да, няма съмнение, отлично го бяха измислили! П. Вежинов, СО, 42. Дона се оглеждаше по стаята, като да търсеше нещо. Тя и преди си бе мислила много пъти, какво ще стане, какво ще прави, ако нахлуят турци в селото, а сега нищо не можеше да измисли, да реши. Д. Талев, И, 577. При такива обстоятелства главата на обикновен човек не може да измисли нищо, но мозъкът на татко Пиер роди „Никотиана“. Д. Димов, Т, 545. – Сега измисли ли къде ще ме водиш? Побързай. – У метоото, синко. – В метоха ли? М. Грубешлиева, ПП, 65. – Измислете вий, аз още не съм измислил. Да се избяга от татарите сега е мъчно. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 52. – Той ми каза, че сега си гради къща и тъкмо му трябваха пари. Мене ми се струва, че той е измислил и тая командировка, нарочно да си спомогне за къщата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 164.
4. Разг. Намирам, осигурявам, набавям нещо. – Слушай, драги, пристигаме чак от София! Цяла нощ и цяла сутрин сме пътували! Виждам, че си такъв енергичен и предприемчив човек! Виж там и измисли някаква стая! – започна преговори с хотелиера Планински. Тарас, СбСт, 208–209. – Откъде я измислихте тая ослепителна рокля? Б. Райнов, ГН 1974 [еа].
5. Прех. и непрех. Съобщавам неща, които не отговарят на действителността, които не са реални, не съществуват; съчинявам. Като рекли: пари скрити съм имала, свидлива съм била и сама съм ги яла, и какви ли не още. Аз не зная кой измисля тия работи? Чудомир, Избр. пр, 217. Боянов неусетно преправяше спомените си, преиначаваше, преувеличаваше, измисляше. Й. Йовков, ПК, 132. – Непослушна си, я! Защо преди два дена хвърли на един човек ключа! Аз знам, мене всичко ми казаха! Павлина огледа сърдито децата. – Нищо не съм хвърляла! – каза тя обидено. – Защо си измисляш! П. Вежинов, СО, 50. Той почна със заекване, но после се овладя и каза много верни неща. Каза ги просто, ясно и убедително, защото не измисляше нищо, а мъката излизаше направо от сърцето му. Д. Димов, Т, 216. – Филчо е юнак, а не като вас страхопъзльо. Петима турци го нападнали да му вземат биволите, но той грабнал едно дърво и ги наложил както трябва. Мирчо измисляше – нарочно лъжеше, защото така му се искаше да бъде. К. Петканов, X, 76. измислям се, измисля се страд. А ако бай Либен каже, че тряба да са направи сватбата по-скоро, то аз ща да му кажа, че премяната още не е готова и още много неща могат да са измислят. Л. Каравелов, Съч. II, 80. Не може ли да се измисли нещо, което да дига огромните скали наведнъж, вместо да се пукат на части с компресорите. Г. Караславов, ПМ, 21.