открѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време открѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време открѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време открѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време открѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време открѝват - трето лице, множествено число, сегашно време открѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време открѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време открѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време открѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време открѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време открѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение открѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение открѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие открѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие открѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие открѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие открѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие открѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие открѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие открѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие открѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие открѝвайки - деепричастие открѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие открѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие открѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие открѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие открѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие открѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие открѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие открѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие открѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие открѝван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие открѝвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие открѝваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие открѝвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие открѝваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие открѝвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие открѝваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие открѝвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие открѝваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 откривам - разбулвам (прен.) - разкривам - разголвам (прен.)2 намирам - откривам - разкривам - установявам 3 откривам - измислям (разг.) - изобретявамSee more
See more
- 1. откривам
- - Кирливите ризи, откривам
ОТКРЍВАМ1, -аш, несв.; открѝя, -ѝеш, мин. св. открѝх, прич. мин. страд. открѝт, св., прех. 1. Махвам, отстранявам това, което закрива, покрива нещо, за да стане то видимо. Противоп. покривам. През народа си пробива път Митю в младоженска премяна и Анка — с було на глава.. А н к а. (Открива булото). Татко, прости ме! Ц. Церковски, ТЗ, 90. Велизаров си подсвиркваше весело любимия си „Ку-ку“ валс, унесен в топли мечти от бумтенето на запалената печка. А когато откри юргана и се вмъкна в бялото хладничко легло,.., изръмжа доволно и опъна тънките си мустачки в глупава безсмислена усмивка. К. Калчев, ЖП, 41. Мама въз него отиде / че си чергата открила / като си Димитра видяла, / че лежи кървав Димитра / .. / че ми жално заплака. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 66.
2. Отвивам (в 1 знач.). Мама разтвори очи, големи и сякаш хлътнали. Посинелите ѝ устни се разтвориха: .. — Беше болно... в люлката... и една нощ станах... Да, студено беше... зима... и го открих... да не ми се пречи на пътя... Да остане всичко на моето дете. Сега ми се връща. Горан иска да погуби Анчето... В. Бончева, АП, 101. // Отстранявам се от нещо закрито от мен и правя то да се вижда. Мъглите се оттегляха, но не откриваха цялото езеро, а ту една, ту друга част от него. Ст. Станчев, ПЯС, 56.
3. Правя нещо да се вижда, да стане видимо, като отстранявам това, което го закрива, скрива. Противоп. закривам. Сетне непознатият протегна ръка, внимателно опипа с края на пръстите си покривката и бавно я отдръпна. Така откри цялото лице, раменете ми. П. Михайлов, МП, 9. — Съблечете се! — повиши глас д-р Е. .. — .. Открийте си гърба, другарко. Н. Каралиева, Н, 121-122. // Правя, давам възможност нещо да се вижда, да стане видимо; разкривам. Противоп. закривам. Снагата ѝ отзад изглеждаше понапълняла,.., ръченикът ѝ беше възбърнат нагоре и откриваше шията ѝ. Й. Йовков, ЖС, 17. Хубавато му коса беше сресана назад и откриваше челото му. Ст. Марков, ДБ, 167. Блясъкът на една нова мълния откри пред него покрива на самата воденица, сгушена между клонести върби. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 18. Зад брачното ложе, в резба многоцветна, / прозорец откриваше източен изглед. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 32.
4. Прен. Казвам, доверявам някому нещо тайно, съкровено пазено в душата; разкривам, изповядвам. За пръв път откривах на „чужд“ човек мислите си на глас, и то по тоя толкова особен въпрос. С. Таджер, ПНМ, 164. Това до сега не съм откривал никому, но тебе като на приятел сега го казвам. Т. Влайков, Мис., кн. 2, 155. Като ти откривам тази тайна, моля те, да я не казваш никому, само ние двама и селото да я знаем. Хр. Белчев, Избр. съч., 107. За миг той поиска да бъде искрен с Нона и да ѝ каже какво го мъчи и какво му тежи. Разбира се, той не можеше да ѝ открие тайни, които не бяха само негови. Й. Йовков, ЧКГ, 94. Но финикиянете,.., не са обичале да разказват на другите народи своите тайни и да им откриват своите изобретения. СбС, 1875, кн. 1, 27. Баща ми е заръчал да я [тайната] не откривам освен на Бога и на ангелите му. Н. Михайловски, ПА (превод), 142. Додето не изедеш с някого 1-2 оки сол, лесно не си откривай тайните. Послов. Ил. Блъсков, ДБ, 27.
5. Остар. Отварям (в 1 знач.). Момчил откри вратата и с десния си крак стъпи вън. Ст. Загорчинов, ДП, 475. Другарят му бързо и пъргаво се обърна, откри другото прозорче и също залепи лицето си на него. Елин Пелин, Съч. II, 187. Когато абатът открил капачката на шпионката и започнал да върти диска, дядо Йеньо изтичал да ни предупреди. П. Славински, ПЩ, 359. — Спасов, спите ли? При тоя приветлив глас Спасов откри очите си. Ив. Вазов, Съч. ХI, 178. После откриваше една книга.. и четеше с ясен и бавен глас. Ст. Загорчинов, ДП, 72.
6. Прен. Намирам, установявам местоположението на нещо скрито, неизвестно досега; разкривам. Божаница и Петровица.. дебнеха стареца и се мъчеха да открият скривалището на неговото злато. Елин Пелин, Съч. III, 28. Навътре в гората те откриваха други скривалища, които по-рано не знаеха, гдето вълчицата се беше спотайвала някога с вълчетата си. Й. Йовков, АМГ, 87. Тъкмо върху тая пряспа преди години една лавина се срина от върха и затрупа един скиор. Откриха го чак през пролетта с дресирани кучета. Ламар, ПР, 45. // Виждам, забелязвам някого или нещо, което в даден момент привлича вниманието ми; съзирам, съглеждам. Посочват ни една странична стаичка. Там откриваме дълъг умивалник, който прилича на каменно корито на селска чешма. В. Пламенов, ПА, 6-7.
7. Установявам, долавям, схващам наличието на нещо (съществуването на някакъв факт, явление), за което не съм знаел, което не съм предполагал; виждам, намирам, забелязвам. Чак сега откривам, че и той е облечен официално. Др. Асенов, СВ, 59. Той до четирийсет години е миткал из живота и едвам след това, и то съвсем случайно, открива, че е поет и почва да пише стихове... П. П. Славейков, Събр. съч. V, 94-95. — Аз [Бешков] откривах, че кучето и кравите на дядо Петкови никак не приличат на дядо Петко. Ал. Гетман и др., СБ, 210. — И ще повярвате ли, господине, в този миг аз открих нещо много странно: открих, че сам аз не се познавам. Г. Райчев, Избр. съч. II, 24. Дук де Алманса открива хубавия глас на Марисалда. Б. Шивачев, Съч. I, 171. // Правя, ставам причина някой да долови, да схване, да установи наличието, съществуването на нещо, на някакъв факт, явление. В живота на човека стават нерядко такива неща, когато една обикновена случка, един обичаен разговор или дори една случайно изтървана дума му откриват в един миг онова, което той не е подозирал, не е осъзнавал или пък го е търсил, зареян съвсем другаде. Б. Обретенов, С, 41. Телеграмата,.., явно откриваше дръзкото мошеничество на Иванова и ги погубваше безвъзвратно! Ив. Вазов, Съч. ХII, 142.
8. Съобщавам, изповядвам нещо скрито, издавам някаква тайна; разкривам. Девойката го пита вярва ли в Бога. Той открива , че е рицар на светия дух, що премахва робството и дарява мир. Е. Николов, БР, 1930-1931, кн. 7, 223. Същите дни двама услужващи на четата селяни убиват край с. Кърчово едного войника. Веднага заловени, без да ги пита някой, те откриват на властите, че в „Казанка“ има чета „комити“. П. К. Яворов, Съч. II, 210. И заплашвал Муция, че ще го изгори жив, ако той не му открие сичкия заговор. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 278.
9. Установявам, обяснявам, разкривам нещо за първи път, обикн. в резултат на специално изследване, търсене; правя откритие; разкривам. Морският пътешественик е известният Васко да Гама, който открива пътя за Индия край нос Добра надежда. Ив. Мирски, ПДЗ, 157. Нютон не е правил такова силно умствено напрягане, когато е откривал великия закон за всемирното теготение. Ив. Вазов, Съч. VII, 42. Според митовете титанът Прометей взел от Олимп огъня и го дал на хората.. Запознал ги с изкуствата и им открил чудодейната сила на лекарствата. Ист. V кл, 1980, 92-93. Никой още не е открил лекарство срещу рака. откривам се, открия се. I. Страд. от откривам. Жилището на видрата се открива много лесно по тъй наречените стълбища, които се намират по брега над входа и се получават от постоянното качване и слизане по едно и също място. П. Петков, СП, 13. Сега и тия нови злотворства на свой ред се откриват. Т. Влайков, Съч. III, 220. II. Възвр. от откривам (във 2 и 3 знач.). Той и насън бе по-неспокоен — премяташе се рязко, откриваше се често. Г. Караславов, ОХ IV, 74. Майка им ги заведе в килерчето, зави ги добре, като наръча на Ветка да пази, да не се откриват. К. Петканов, ОБ, 37.
ОТКРЍВАМ СЕ несв.; открѝя се св., непрех. 1. Доверявам на някого нещо, което държа в тайна. След дълга, самотна тъга, момъкът се открива пред майка си, като се моли ней за помощ. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 55. Той не се откриваше пред всекиго, но на нея имаше доверие. Ст. Даскалов, СЛ, 172. — Защо отрече преди малко? — На мене се откриваха много хора, обаче не са работили, как да ги изгоря? Ив. Унджиев, ВЛ, 344.
2. Показвам се, ставам видим, разстилам се пред погледа. Вече се зазорява, дървета, скали, храсти се откриват с необикновени фантастични релефи. Л. Стоянов, Х, 61. Тъмните облаци .. бягаха и чезнеха. Късове от синьо небе се откриваха и викаха погледа. Елин Пелин, ЯБ, 147. Някъде листата, огрени отгоре от слънцето, изглеждаха светли и прозрачно зелени; на друго място се откриваха тъмни сенчести дълбочини, из които се чуваше да цвърчат и да се гонят врабчета. Й. Йовков, ЧКГ, 65. От купеновидното било се откриваше широка гледка на всички страни. Й. Радичков и др., ГСП, 45.
◊ Откривам / открия Америка. Ирон. Проумявам или казвам нещо отдавна известно. Друг открива Америка с дребни-едри думи: Яворов има със стиховете си цел да събуди у нас високото чувство на състрадателна любов. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 176. Откривам / открия вратата (вратите) някому или за някого, за нещо. Книж. 1. Приемам някого с готовност и желание някъде. 2. Давам, предоставям възможност на някого да има свободен достъп някъде, да участва в нещо или да се ползва от нещо. Реорганизирането на образованието.. открива широки перспективи за повишаване културното равнище на народа. Открива същевременно вратите на всички видове училища за трудещите се. РД, 1950, бр. 234, 2. А тая сплотеност.. може да се постигне с премахването на оная племенна вражда между тия племена, която ги прави непригодни за „военен сговор“ и която широко открива вратите на чуждите аспирации. Бълг., 1902, бр. 448, 2. Откривам / открия <всичките> карти. Разг. Казвам открито какво мисля, показвам скритите си намерения. В. „Нов век“ .. в статията на последния си брой открива всичките си карти на новата политика, политика никак не съответствующа с досегашната спрямо Русия и се надева заинтересованите сили да повлияят на султана, за да удовлетвори молбата на нашето правителство. Пряп., 1903, бр. 5, 1.Откривам / открия душата си някому или пред някого. Разг. Споделям чувствата, мислите, преживяванията си с някого, казвам му всичко, което ме измъчва. Понякога страшно ѝ се искаше да иде при Цвета да поплаче и да открие .. душата си. Елин Пелин, Съч. III, 152. Откривам / открия мегдан. Разг. Правя, освобождавам място за нещо. Раздърпаха столове и маси, за да му открият мегдан. Й. Йовков, Ж 1945, 16. Откривам / открия очите някому за нещо. Остар. Помагам на някого да разбере, да проумее нещо, да се просветли в известна насока. Тая нощ падна пред мене мълния, която откри очите ми. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 61. От страшний шум уплашено трепнах / но вожда, кой прочете ми в душата, / очите ми откри и с мерен знак: / „Виж там, къде по-гъста е мъглата.“ / каза ми. К. Величков, Ад (превод), 90. Откривам / открия път<я>. 1. На някого. Давам възможност на някого свободно да действа, да постигне целта си. 2. На (за, към) нещо. Давам възможност нещо да се прояви, да се развива. Откривам / открия скоба (скоби). Книж. Казвам нещо допълнително, като странично пояснение на това, което говоря. Тук ще ми разрешите да открия скоби и да ви заявя, че утре заминавам. Откривам / открия спатиите на някого. Разг. 1. Разбирам, узнавам тайните на някого, хитрините му, дяволиите му. 2. Узнавам какви интимни тайни връзки има някой. Откривам / открия сърцето си някому или пред някого. Споделям чувствата, мислите, преживяванията си с някого, казвам му всичко, което ме измъчва. Той отиваше при тях с открито сърце и те откриваха сърцата си пред него. Откривам / открия фронт срещу (на) някого или срещу нещо. Почвам борба срещу някого или нещо. САЩ открива фронт срещу агресорите на Кувейт.
ОТКРЍВАМ2, -аш, несв.; открѝя, -ѝеш, мин. св. открѝх, прич. мин. страд. открѝт, св., прех. 1. Обявявам започването, слагам началото на някаква дейност. — Малеев, или откривай заседанието, или си заминавам! Ст. Марков, ДБ, 12. Взимам аз първия трен за Сливница (там обикновено аз откривах лова си) и подир един час пристигам на мястото. Елин Пелин, Съч. IV, 231. Напълно заслужено му се пада да е първи. Най-първо, защото по години е най-стар от всички Асеновци. После, защото той винаги първи открива рибния сезон. Д. Калфов, КР, 26.
2. За учебно заведение, театър, изложба, курсове и др. — отварям за първи път; основавам, учредявам. — Дойдох по работа... Банкова работа... Пък... — Навярно ще откривате клон? — със сухо любопитство запита Катя. Ст. Чилингиров, РК, 35. откривам се, открия се страд. В Пловдив нахлува бързо цивилизацията. И затова няма нищо чудно в един такъв факт — открива се бюро за регистрация на просяците. К. Странджев, ЖБ, 88. Новата пиеса на Б. Шоу „Проценти“, с която се открива сезона тая година в Берлин Райнхардовия театър, е набелязана да бъде поставена и в Петербургския театър „Комедия“. К, 1927, бр. 111, 3. Докато за снабдяването с дрехи и обувки например се откриват модни магазини,.., храната и храненето са подценени. Л. Петров и др., БНК, 5.
◊ Откривам / открия <барабанен> огън по, срещу някого или нещо. Книж. Започвам да нападам остро някого или нещо с думи, речи или със статии.Откривам / открия нова ера (епоха) за нещо; откривам / открия нови хоризонти за нещо. Книж. Давам възможност за развитие на нещо ново, грандиозно, от световно значение. За тая цел в края на ноември 1861 г. той [Раковски] изработва „План за освобождение на България“, с който открива нова епоха в развитието на българското националнореволюционно движение. Ив. Унджиев, ВЛ, 49. Светослав Рихтер принадлежи към онези пианисти, които откриват нови хоризонти в развитието на клавирното изкуство. НК, 1958, бр. 9, 5. Откривам / открия нова страница. Книж. Скъсвам напълно с миналото, със старото, правя решителен прелом към нещо ново. Разрушен е веднъж завинаги старият свят, открива се нова страница на историята. М. Марчевски, П, 246. Откривам / открия резултата. Спорт. Обикн. при игра на футбол — вкарвам първия гол в противниковата врата. В третата минута Михайлов .. използува едно недоразумение в отбраната на студентите и с точен удар откри резултата. ОФ, бр. 3560, 4. В 76-та минута бе отсъден 11-метров удар пред вратата на софийските футболисти, но Константинов пропусна да открие резултата. ВН, 1961, бр. 3063, 3. Откривам / открия сезона за нещо. Започвам да върша нещо редовно, периодически. Вчера той откри сезона за плуване.