намѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време намѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време намѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време намѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време намѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време намѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време намѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време намѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време намѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време намѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време намѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време намѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение намѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение намѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие намѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие намѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие намѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие намѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие намѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие намѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие намѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие намѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие намѝрайки - деепричастие намѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие намѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие намѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие намѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие намѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие намѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие намѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие намѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие намѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие намѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие намѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие намѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие намѝрана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие намѝраната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие намѝрано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие намѝраното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие намѝрани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие намѝраните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 намирам - откривам - разкривам - установявам 2 намирам - сварвам - заварвам 3 намирам - откривам - изравям (разг.) - изкопавам (разг.) - изнамирам (разг.)See more
See more
- 1. намирам
- - Не намирам място къде (де) да сложа
See more- - Не намирам място къде (де) да турна (туря)
- - На слаб ум, намирам
- - намирам/намеря
- - Намирам/намеря бача си
- - Намирам/намеря капак
- - Намирам/намеря края
- - Намирам/намеря кръстника си
- - Намирам/намеря на всяко гърне похлупак
- - Намирам/намеря общ език
- - Намирам/намеря похлупак
- - Намирам си/намеря си белята
- - Намирам си/намеря си майстора
- - Намирам си/намеря си мястото
- - Не мога да си намеря място и не си намирам/намеря място
- - Не намирам/намеря думи
НАМЍРАМ, -аш, несв.; намèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Откривам, виждам, установявам мястото на някого, нещо, поради това, че го търся или съм го загубил. Противоп. губя, изгубвам. — Где намираш в планината жени? — То жени сякъде ще намериш, като търсиш. Елин Пелин, Съч. IV, 42. Той пипнешком намери револвера си, стана, тихо отвори вратата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 29. Вървят, разпитват по кръстопътищата, де живее Иречек, най-сетне, сетил се някой, че въпросът е за професор Иречек, казал им де да попитат, попитали и го намират. Ал. Константинов, БГ, 40. Никъде не намерих книгата, навярно съм я дал на някого. Δ Намериха загубения паспорт. // Неочаквано или случайно попадам някъде на нещо, някого; натъквам се. Въглища не се купуват никога на тон. Домакинята грабва ръждясала кофа и през три улици си донася от склада десетина килограма. Ако случайно намери по пътя паднала бучка, навежда се и грижливо я прибира. М. Грубешлиева, ПП, 32. Мнозина говореха, че Вълчан бил намерил имане. Й. Йовков, Ж 1945, 52. Както си вървях вчера, намерих десет лева на улицата. // След настойчиво търсене успявам да доставя, да осигуря нещо потребно, което е трудно достъпно. Знаеше, че намирането на булченско було в тези тежки времена не е работа на Въкрила. Тя сама ще потърси и ще намери було. Г. Караславов, ОХ I, 422. — Трябва да намерим в селото някоя кола. Л. Стоянов, Х, 69. През това време аз не мислех за нищо друго, освен за децата си, как да не останат гладни, и като видях, че тя [жена ми] намери хляб и за тях, и за нази, готов бях да работя с нея и за нея, та ако ще би и душата си да изработя. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 22. Имаше прожекции и от девет, но билетите се бяха свършили. За седем също нямаше, но Оля се надяваше, че ще намери на „търси се“. Сл. Македонски, ЕЗС, 107.
2. Разг. Установявам съществуването, наличието на нещо, което не е било известно до момента; откривам. От две години съм легнал, а не мога да намеря цяр за болестта си. А. Каралийчев, НЗ, 165. Какво ли не мислиха и не вярваха изпръво [хората]! Отведнаж не могли да ся договедят за големите Божи работи, а по малко-малко съглядвали, бележили, лучили и намирали, докле проумели всичко, що знаят сега. Лет., 1872, 96. Геолозите намериха близо до Панагюрище медни руди. Δ Намирам нова закономерност. // В съчет. със същ. като о т г о в о р, р е ш е н и е, и з х о д и под. След определени действия, размишления успявам да определя, да измисля или установя това, което се посочва от съществителното; откривам. Ето няколко важни, жизнени за нас въпроси, на които ние, .., ще се помъчим да подирим и намерим ясни и положителни отговори. Г. Кирков, Избр. пр. I, 87. Изведнъж пред него се явил войник със заповед да го следва при Марцел. Архимед отказал да върви, докато не намери решение на своята задача. Матем., 1967, кн. 2, 6. Чернев спря, натисна устни със своя показалец на дясната си ръка и се помъчи да намери изход. А. Страшимиров, Съч. I, 193. Тя не можеше да гледа спокойно къщната си работа и все намираше причина да поизлиза до тия, до ония из селото. Елин Пелин, Съч. III, 117. Намирам лице на правоъгълник.
3. Успявам да избера този, това, което е най-подходящо за определена цел, определени потребности или изисквания; подбирам. — Я да те оженим бе, а... — Я се остави, холан! — Не, не, шегата настрана, ожени се наистина, ще ти намерим тука някоя мома. Ал. Константинов, Съч., 269. Речта на Яворов този път вървеше по-гладко, макар че той се запъваше от време на време и даже като че ли нарочно се забавяше, за да намери подходящия израз. М. Кремен, РЯ, 82. И не знаеше какво е това, и не можеше да намери думи за молитвата си. Елин Пелин, Съч. IV, 51. Отец Матей ги [селяните] гледаше с големи усмихнати очи, подръпваше рядката си, късо подстригана брада и всекиму намираше да каже по нещо. Д. Марчевски, ДВ, 10.
4. Заварвам, виждам някого или нещо на някакво място или в някакво определено състояние, положение. Момчето загасваше лампата и си лягаше, а сутрин, като ставаше, намираше господаря си или още на масата, или проснат на пода като труп. Елин Пелин, Съч. III, 148. Боян Тенев се връщаше вкъщи с дълбока бръчка на челото и намираше жена си бледна и отегчена. М. Грубшлиева, ПП, 72. — Иванко, когото аз намерих весел и безгрижен, начена да ходи умислен и нажален. В. Друмев, И, 7. Поп Дочо поздрави енориашите си, които никога не виждаше в черква, но затуй пък всякога ги намираше в кръчмата. Й. Йовков, Ж 1945, 151. Намерих масата сервирана за обед. Δ Намерих стаята си почистена.
5. В съчет. със същ. като п р и ю т, у б е ж и щ е, г о с т о п р и е м с т в о и под. Получа- вам някъде за себе си това, което се изразява от съществителното. Когато бил в Браила, Недялко се навъртал край „сиромашката“ печатница на дядо Димитър Паничков, където хъшовете намирали не само приют, но и храна. Н. Ферманджиев, РХ, 242. Крепостта е била използувана само при неприятелски нападения, и то от околното население, което е намирало в нея сигурно убежище. Ст. Михайлов, БС, 266. Рядко бели хора бяха намирали такова гостоприемство сред туземците. Гр. Угаров, ПСЗ, 363. Българите напомнят средновековните евреи, от всъде гнетени и преследвани, намиращи покой и малка една утеха при домашната камина. П. Р. Славейков, Събр. съч. VI(2), 43. Бежанците намериха спасение в България.
6. Обикн. със следв. изр. със съюз ч е . Установявам някакъв факт, положение, за което става дума в следващото изречение; констатирам. Ходят на Халиловата чешма да пият вода. Докторчето намерило, че водата ѝ била много лековита. Г. Караславов, Избр. съч. II, 186-187. — Аз намирам, че зората е по-красива от залеза. Д. Кисьов, Щ, 42. Крайненци мълчаха и го [Манолаки] гледаха, защото мнозина отдавна не бяха го виждали и намираха, че е все тъй пълен, но много остарял. Й. Йовков, ЧКГ, 131. // В съчет. със същ. като к у с у р, н е д о с т а т ъ к и под. — установявам наличие, съществуване на нещо, което се назовава от съществителното; констатирам. — Още не дошла учителката, преспанци ѝ намериха триста кусури. Проклетия! Д. Талев, ПК, 242.
7. Със сказ. опред., обикн. прил. На мнение съм, преценявам, че някой или нещо притежава или съдържа качество, назовано от прилагателното. Когато момите изкараха песента, раздадоха се похвали от ергените, които я намериха хубава. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 178. — Питаш, от какво е тоя белег на челото ми? Слушай, да ти разкажа историята! Може би, ще я намериш интересна. Той е от пушка. Ив. Карановски, Разк. I, 73. Начетените българи, които очакваха напредък чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Ив. Унджиев, ВЛ, 351.
8. Книж. В съчет. с отвл. същ., като и з р а з, п р и л о ж е н и е, п р о я в л е н и е, о т р а ж е н и е и др. Означава осъществяване на действие по значението на съществителното. Н а м и р а м п р и л о ж е н и е — прилагам се. Тази стомана, която е по-тънка от цигарена хартия, ще намери най-широко приложение в електропромишлеността. К, 1963, кн. 1, 45. Н а м и р а м п р о я в л е н и е — проявявам се. Тия странни особености на характера му .. намериха проявление в поведението му още в ранна възраст. А. Гуляшки, ЗВ, 69. Н а м и р а м и з р а з — изразявам се. Демократичните преобразования намериха израз в новите закони.
9. В съчет. със същ. като в о л я, с и л а и под. и следв. подч. изреч. със съюз д а . Успявам да организирам и проявя качествата си, назовани от съществителното, за да направя, постигна нещо, отбелязано в следв. изр. Беше си внушил, че колкото по-живо си представя всичко, толкова по-леко ще го изживее и толкова повече ще намери сили да го извърши. Ем. Станев, ТВ, 5. Дори моят съсед, санитарният полковник, намери сили да се приготви набърже и да обуе лачените си ботуши, високи и тесни, както изисква военният шик. Л. Стоянов, Х, 69.
10. В съчет. със същ. в р е м е, с л у ч а й, с г о д а и подч. изр. със съюз д а . Успявам, откривам възможност в подходящ момент да направя това, за което става дума в подчиненото изречение. Той вършеше това весело и с такова голямо благодушие, че намираше време да подхвърли и някоя шега на жените. Й. Йовков, Ж 1945, 127. — Брей, човече, как в две години близо нито веднъж не намери време да пишеш на брат си подробно какви успехи имаш, какво става с теб! М. Грубешлиева, ПИУ, 218. Велика намери случай да се отплати за обидата, която Ивана ѝ нанесе, като се сравни с нея. К. Петканов, МЗК, 18. На тръгване намери сгода, та пошушна стрини Ванковици: — Не бива я. Т. Влайков, СВ I, 257. // Само св. Разг. В подч. изр. след относит. местоим. Имам, откривам възможност, макар и случайно или безпорядъчно, да извърша действието в главното, основното изречение. — На тез люде постите са по-много от нашите, затуй ша правят заговезни, когато намерят. Ст. Сивриев, ПВ, 33. Падна ми се да бъда в една сравнително голяма къща в центъра на селото. Настаниха ни в голяма одая, с миндерлъци и долапи в стените. Насядахме, кой където намери. Д. Жотев, ПМИ, 107. Щом на пазара се появиха доставчиците на месо за войската, чорбаджи Тодор се облещи напреде им. Разтича се като луд по селата. Захвана да купува де каквото намери. А. Каралийчев, ТР, 193. Не пропуща да се натруфи с каквото намери. Й. Йовков, Разк. I, 9-10.
11. Разг. За куршум, граната, удар и под. — достигам определена цел; улучвам, уцелвам. Куршумът намери пак бурена. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 96. Гранатите и шрапнелите не ги намираха сега, падаха настрана и по-надалеч. Й. Йовков, Разк. I, 84. И в един момент на невнимание, когато двете дебели ръкавици на Иван се отпускат за една стотна от секундата, турчинът го намира право в лицето с два страшни удара. Л. Стефанова, ВМД, 125. // За писмо, телеграма и под. — стигам до получателя, до адресата си. Той им обади, че е ранен, и адреса си писа, но скоро след това го преместиха в София, та отговорът им [на домашните] трябва да не го е намерил. Г. Караславов, ОХ II, 14. Казах му, че телеграмата със скръбното известие намерила бай Ганя в неговия чифлик. Ал. Константинов, БГ, 19. Ако писмото ми ви намери у дома, моля ви пишете ми една дума. Ив. Вазов, ПЕМ, 54.
12. Само св. Разг. Обикн. във въпросителни или подбудителни изр. в съчет. с нареч. като с е г а, т у к и др. и подч. изр. със съюз д а. Изразява неодобрително или иронично отношение към определено събитие, обстоятелство, проява и др., назовани в подчиненото изречение. Утринното слънце го [Димо] засрещна, .. Махна с ръка към изток и изруга: — Сега намери да изгрееш! К. Петканов, МЗК, 150. Той [полицаят] изкриви напуканата си уста в грозна усмивка и кресна: — Риба ловиш?... Че тука ли намери да ловиш? Ат. Мандаджиев, ОШ, 50. И намерил си за какво да мислиш там, а още повече — за какво да ми пишеш: за немската поезия! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 152. Стана му мъчно на ангела. — В такова село намери да ме прати дядо Господ на тоя хубав ден. Елин Пелин, Съч. IV, 180-181.
13. Разг. В конструкция к а к ъ в + същ. + т е (г о ) е н а м е р и л. За изразяване на възмущение от неуместното поставяне на въпрос за нещо, което се посочва от съществителното. — Как не ни дойде одеве на ума, че е сватба? .. Каква те е сватба намерила, хаджи. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 186. Питаме го: що е? Какво стана? Кога ще си доде? — А-ха, — казва, — какво ви е дохождане намерило? Той замина за Влашко. Т. Влайков, Съч. II, 34.
14. Диал. За болест, грижа, чувство, състояние — обхващам, хващам, обземам някого. Намерила ме била веднъж някаква болест, която ме хвърля в силен огън. Т. Влайков, Пр. I, 81. Скоро тишината се наруши от кикотенета, защото шегобийското настроение намери господин С. и в тоя необикновен час. Ив. Вазов, Съч. ХV, 124. Дремка ми са дреме, / сън ма не намира / за нашто комшийче! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 539. Цели вече две-три годин време, / нито сън го Вельо, бе, намира, / нито ядене, бе той ядеше. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 8. намирам се, намеря се I. Страд. от намирам в 1, 2, 3, 4, 9, 10 и 11 знач. Да се намери радиусът на кълбо, което има обем, равен на обема на даден конус или цилиндър. Матем., 1967, кн. 2, 2. Изгубеният шал се намери. II. Възвр. от намирам в 4 и 7 знач. Този ден беше Петровден. / .. / Никой не ходеше на работа. / .. / Само моят баща се намери за умен, та още / призори ни разбута из одъра. Ст. Даскалов, БП, 90. III. Взаим. от намирам в 1 знач. Мигом двама за ръцете / хванахме се ний — / устни с устни се слепиха — / вече кой знай как / .. / устни с устни се намират / па макар и в мрак. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 101. намирам си, намеря си възвр. Намерих си работа. Δ Намерете си квартира.
◊ Добре намерил! Разг. Отговор на поздрава „Добре дошел!“