мѝсля - първо лице, единствено число, сегашно време мѝслиш - второ лице, единствено число, сегашно време мѝсли - трето лице, единствено число, минало свършено време мѝслим - първо лице, множествено число, сегашно време мѝслите - второ лице, множествено число, сегашно време мѝслят - трето лице, множествено число, сегашно време мѝслих - първо лице, единствено число, минало свършено време мѝслихме - първо лице, множествено число, минало свършено време мѝслихте - второ лице, множествено число, минало свършено време мѝслиха - трето лице, множествено число, минало свършено време мѝслех - първо лице, единствено число, минало несвършено време мѝслеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време мѝслехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време мѝслехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време мѝслеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време мислѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение мислѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение мѝслещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѝслещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие мѝслещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие мѝслеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѝслещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие мѝслещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѝслещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие мѝслещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѝслещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие мѝслейки - деепричастие мѝслил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѝслилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие мѝслилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие мѝслила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѝслилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие мѝслило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѝслилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие мѝслили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѝслилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие мѝслел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие мѝслела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие мѝслело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие мѝслели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
мѝсля - първо лице, единствено число, сегашно време мѝслиш - второ лице, единствено число, сегашно време мѝсли - трето лице, единствено число, минало свършено време мѝслим - първо лице, множествено число, сегашно време мѝслите - второ лице, множествено число, сегашно време мѝслят - трето лице, множествено число, сегашно време мѝслих - първо лице, единствено число, минало свършено време мѝслихме - първо лице, множествено число, минало свършено време мѝслихте - второ лице, множествено число, минало свършено време мѝслиха - трето лице, множествено число, минало свършено време мѝслех - първо лице, единствено число, минало несвършено време мѝслеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време мѝслехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време мѝслехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време мѝслеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време мислѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение мислѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение мѝслещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѝслещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие мѝслещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие мѝслеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѝслещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие мѝслещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѝслещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие мѝслещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѝслещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие мѝслейки - деепричастие мѝслил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѝслилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие мѝслилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие мѝслила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѝслилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие мѝслило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѝслилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие мѝслили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѝслилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие мѝслел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие мѝслела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие мѝслело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие мѝслели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие мѝслен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие мѝсления - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие мѝсленият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие мѝслена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие мѝслената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие мѝслено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие мѝсленото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие мѝслени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие мѝслените - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 смятам - възнамерявам - мисля - проектирам (книж.) - планирам (книж.) - каня се 2 намирам - смятам - считам - струва ми се - мисля 3 мисля - чудя се (разг.) - разсъждавам - размишлявамSee more
- 1. мисля
- - Като вол на празни ясли, мисля
See more- - Като кон на празни ясли, мисля
- - Като магаре на празни ясли, мисля
- - Като мисирче на слънце, мисля
- - На ум<а си>, мисля <си>
- - Който гледа надолу, мисли за голо
МЍСЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Непрех. За човек — чрез сложния процес на анализиране, съпоставяне и обобщаване на факти и явления, извършван от мозъка, имам способност да опознавам действителността, като правя изводи, умозаключения; разсъждавам. За човека трябва дроб, за да диша, ум, за да мисли. Д. Немиров, Б, 51. Тясната връзка между мисленето и речта се проявява в следното: ние мислим винаги чрез думи, произнасяни гласно или негласно. Псих. ХI кл, 70. Преминуват няколко години и това малко същество, което не е могло нито да ходи, нито да говори, става възрастен човек, учи са и мисли. Знан., 1875, бр. 9, 135. Човекът трябва да са научи да мисли здраво, да работи малко, да добива много и да живее добре. Знан., 1875, бр. 1, III. Мисля в образи. Δ Мисля бавно. Δ Мисля логически. Δ Не мога да мисля задълбочено. Δ Мисля трезво. Δ Мисля трудно.
2. Непрех. Стремя се да си изясня нещо, да взема решение за нещо; размишлявам, разсъждавам, умувам, обмислям. Дълго писа Станка, дълго мисли, вълнува се, прекъсва и пак започва, но всичко, което му написа, ѝ се видя бледо, просто, неизразително. Г. Караславов, ОХ II, 414. Майчиният глас протегнато нареждаше: — Тинке, пак ти казвам. Хубаво мисли. Добро е момчето. По-добро не ще намериш. А. Каменова, ХГ, 87. Нито един от нас не бе мислил предварително по съответните проблеми. П. Илиев, ЛВ, 144. Ние оставяме сякого да мисли над тие няколко реда по своя воля. КБПМ, 49. Па са майка му подиви / къде си Гьорги да даде / и на какъв ми занаят. / Мисли майка му, намисли, / та си го даде златарче. Нар. пес., СбНУ XLVI, 75. Два пъти мисли, един път режи. Послов.
● Разг. Обикн. с крат. лич. местоим. в дат. За означаване, че действието продължава по-дълго от обичайното. — Дамяне, стига си му мислил! Най-хубавото на този свят е човек да си похапне и да си посръбне. К. Петканов, ДЧ, 179. Няма какво много да му мислиш. Нали взех чужда вълна? Ще я извлача, изпреда и ето откъде ще купим малко брашно. Г. Белев, ПЕМ, 134.
3. Непрех. и прех. Насочвам мислите си съзнателно или несъзнателно към някого или нещо. Утре тая вест [че се предава] щеше да се разчуе навсякъде, кой щеше да я повярва! Шибил малко се грижеше за това. Той бързаше и мислеше за друго. Й. Йовков, СЛ, 5. Дето седне, дето стане, се царска корона му се привижда .. Властолюбието повече и повече го обгръща и той наздраво вече мисли за царската корона. В. Друмев, И, 14. — Въкрил бистри политика, ама мисли за годеницата — рече Трифон. Г. Караславов, ОХ I, 417. — Когато додеше нощ и тъжният лик на луната надникнеше през прозореца ми, дълго мислех по миналото. Ив. Кирилов, Ж, 89. Каквото мислиш, това и сънуваш. Погов. // Прех. и непрех. Вълнува ме, занимава ме нещо или някой, вниманието ми постоянно е насочено към него. Старият, .., гледа, подсмива се, .., избърсва мустак и дума: — О, ох на мама ергенят, гдето все за булка мисли! Чудомир, Избр. пр, 27. — Кум Милен е човек весел, / ..! / — Па какъв е гостолюбен, / що ще вино да пролей! / — Ба, това ти само мислиш! / Яна укорно се смей. Елин Пелин, Съч. V, 132-133. Тежко му горко, бе джанъм, / комшийче либе кой либи. / .., / в чергата легна, мисла го. Нар. пес., СбВСтТ, 511.
4. Прех. и непрех. Имам мнение, становище, разбиране по някакъв въпрос; смятам, считам. Огнянов мислеше, че часът за решителна борба не беше още настанал. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 191. Всичко дойде тъй бързо и тъй неочаквано, че никой не знаеше още какво да мисли и какво да приказва. Й. Йовков, ΒΑΧ, 135. Синовете и снахите му не го слушаха покорно като някога, а правеха това, което те сами мислеха за добро. Елин Пелин, Съч. III, 25. Докога ще стоят тука? Какво мисли правителството? Г. Стаматов, Разк. I, 72. До половината на ХVII столетие мислеха, че въздухът няма тежина. И. Гюзелев, РФ, 111. В страни ти чужди ще да идеш, / къде ти сочи съвестта, /.. / Но мислиш ли ти, рожбо мила, / че ще да имам аз покой, / кога от старост и без сила, / любезний образ спомня твой? СбДЧ, 174. Едно мисли, друго прави. Погов. Мисля, че отговорът не е точен. l Обикн. във 2 л. ед. и мн. В реторичен въпрос като вметната дума или израз. За засилване, подчертаване. — Кой, мислиш, развъди тия болести, дето сега са завладели света? Елин Пелин, Съч. II, 74-75. Тъй, срещнах аз сега на парахода, кого мислите, тогавашния ни директор, достопочтения кир Николаос Логадис. Ст. Дичев, ЗС I, 279. — Завчера, в неделя, връщам се от черква и, какво мислиш, заварвам двамата дангалаци окъпали кучето в коритото на чешмата. Чудомир, Избр. пр, 206.
5. Прех. Предполагам, допускам. Веселбата се започна и засили, като че от само себе си, без някой да беше я мислил и очаквал. Й. Йовков, Ж 1945, 46. — Толкова хора съм видял, а такава праведна душа като тая не мислех, че има. Елин Пелин, Съч. IV, 41. — Кой мислеше, че Григоров за такава глупава причина ще се убие? Ив. Вазов, Съч. Х, 13. Дошла е една бабичка / да види глава юнашка, / ..: / — Главице, мила главице, / така ли е мама мислила, / кога е тебе къпала, / къпала, още кърмила. БО, 1846, бр. 11, 4. Момче отговаря: — / Кат ме питаш, Руске, / право да ти кажа: / гледаш това конче, / мислиш, че е мойто. / Ази съм го купил / за три дни на вяра. Нар. пес., СбВСт, 119. Каквото не мислиш, това те сполетява. Погов. // Като вмет. дума. За означаване на някакво допускане или почти увереност в нещо; струва ми се. Утвърждението на устава [на читалището] стана скоро — след шест месеца, мисля. Елин Пелин, Съч. IV, 142.
6. Непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Имам намерение, каня се да извърша нещо; възнамерявам. Всеки ден Еньо обикаляше чифлика, дето мислеше да строи обори и плевници. Елин Пелин, Съч. III, 137-138. Мислим да вдигаме въстание напролет, затова съм в тоя град. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 77. Тя [лисичката] ни гледаше жално с кехлибарените си очи и макар че свиваше назад черните си кадифени уши, не съскаше и не мислеше да се съпротивлява. Ем. Станев, ЯГ, 44. Добре! Но откак свършиш университета, после какво мислиш да правиш? ИЗ 1874-1881, 1882, 80. — Йой та тебе, пиле, / пиле соколово, / нито ш’та продавам, / я най мисля, пиле, / далеч да та прата. Нар. пес., СбНУ XLVII, 29. Щото мисли мишката, котката го разваля. Послов.
7. Прех. С непряко доп. с предл. на или крат. лич. местоим. в дат. Желая, пожелавам някому нещо. Че аз на чуждите хора гледам добро да направя, та на своите ли ще мисля нящо лошо? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 240. Председателят направо ми заяви, че ако не се застраховам за 50 хиляди лева, не съм сигурен привърженик на тяхната партия.. — Доброто ти мисля, бай Михале — ми каза, — човещина е — ще легнеш утре в земята, кой ще погледне децата ти? Г. Караславов, Избр. съч. II, 313-314. — Хляба ми ядеш, магарски сине, и душманлъка ми мислиш — казва разяреният грубиян майстор и удря колкото си може с железния аршин. З. Стоянов, ЗБВ I, 66.
8. Непрех. Разг. С предл. за. Проявявам загриженост, грижа се за нещо или за някого. През зимата мислиш на всичкото отгоре и за проходимостта на пътищата, за дърва за общежитията, за снежните бури и за електрическия ток. Т. Монов, СЧ, 52. — Човек не мисли за себе си така, както мисли за децата си. Д. Талев, И, 180. За него беше ясно: в тая къща ще бъде вечно чакан гост и няма да мисли за утрешния ден. М. Грубешлиева, ПИУ, 243. Само добрите водители, само онези, които мислят за доброто на народите си, са предпочетени в днешното образовано време да управляват цял куп, милиони народ. Лет., 1876, 6-7. Мисли за добро, да не те слети зло. Послов. // В съчет. с частицата нека и крат. лич. местоим. в дат. му. Търся изход от нещо, от някакво положение. — Ела ти на мое място, па ще те питам. Ама лесно ти е на тебе, журналист, щрак-щрак с апарата и готово, па народът нека му мисли. Б. Болгар, Б, 38.
9. Прех. и непрех. Разг. Безпокоя се, тревожа се за някого или нещо. — Прощавай, Елено, Райко идва вече! Прощавай и не ме мисли! Жив и здрав ще се върна. Ст. Загорчинов, ДП, 475. — Круме — тихо каза тя и се спусна към него. — Круме, ами сега?! .. Как ще те мисля сега, Круме? — Тя искаше да сдържи вълнението си, но не успя и се разплака. Х. Русев, ПЗ, 150-151. Тук [в Копривщица] беше майка му, баба Груйовица, която го [Бенковски] мислеше всеки ден и на която той не се обаждаше с години. Л. Стоянов, Б, 43. — Що му е майка да го мисли, булка да го чака — майка и булка юнашки криле подкършват. П. Тодоров, Събр. пр II, 190. Нали си няма майчица сирака / и нийде никого на тоя свят, / пък иска му се някой да го чака / и да го мисли. Бл. Димитрова, Л, 183. Сина си мисла, не мисла, / а дъщерка си най мисла: / в какви ли йора ще иде. Нар. пес., СбВСтТ, 168. Не ми стига кахъра, ще ти мисля катъра. Погов.
10. Разг. В повел. накл. с частиците му, си. За изразяване на заплаха, закана. — Капитане, имате ли тук някъде в лодката скрито оръжие? .. — Ще претърсим лодката .. — Мисли му, ако намерим. П. Вежинов, ДБ, 60. Връчи ми ръкописа си и каза с гръмовен глас: — Давам ти до четири часа срок! Ако не, мисли си! Ив. Вазов, Съч. ХIII, 11.
11. Прех. Възприемам, смятам някого или нещо погрешно за някакъв, за някой друг или нещо друго. — Питам ви аз, какво търсите у хорските къщи, а? — Бе ти да не ни мислиш за хайдуци — разсърди се Иван. Й. Йовков, ПГ, 23. —Димо, не те мислех за толкова срамежлив! К. Петканов, МЗК, 154. — Дай да си го целуна — викаше тя усмяна, като прегръщаше и целуваше мойто дете, което мислеше за нейно си. (превод) МС, 1883, кн. 4, 53. — Като видях, че тоя старец говори с нас с голяма предпазливост, като ни мисли за преоблечени турци, .., казах му: — Дядо Генко, няма защо да се боиш от нас, тука няма никакъв турчин. Ив. Докторов, ЗД, 36. Потегли Стоян, отиде, / на висок баир Бакаджик, / отдет са пламък дигаше. / Стоян ги има юнаци, / Стоян ги мисли дружина, / пък то са биле овчери. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 115. мисля се. I. Страд. от мисля в 3, 4, 5 и 7 знач. II. Взаим. от мисля в 9 и 11 знач.
МЍСЛЯ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. с предл. за. Имам мнение, самочувствие, че съм някакъв; смятам се за някакъв (обикн. в по-добра посока). Прочее, Иванчо беше ученолюбив и не се мислеше за прост човек. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27. Ти за какво се мислиш, за много умен ли се мислиш, санким, та си взел хората да оправяш. Ал. Константинов, Съч., 245. — Той се мислеше за по-голям майстор от мене, аз пък не го смятах за нищо. Р. Стоянов, М, 10. — Накичила се, прищъпнала се с мамините чапрази, мисли се и тя вече мома. П. Тодоров, Събр. пр II, 263. Не се е мислил никога герой [охлювът], / нито за големство се е надявал, / да има в управлението пай. Хр. Радевски, Б, 49.
2. Диал. Обмислям някакво положение, чудя се как да постъпя; умувам. — Какво си са умислил бе, побратиме, като че ти са потънали триста гемии по Дунава? Да сме се мислили на времето. З. Стоянов, ЗБВ III, 35. Та и вийе, ко ке фатите некоя работа, да се мислите по-напред и да не бързате. СбНУ ХХIV, 199. Той фати да се мислит що да праит. СбНУ ХIХ, 1.
◊ Една пуйка мислила, мислила, че умряла. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой разсъждава много по въпрос, който не заслужава толкова внимание или решаването му не зависи от него. За зрели шипки ли мислиш. Разг. Ирон. Употребява се като въпрос към някого, който се е замислил, умислил без сериозна причина. Колко е на хиляда половината ли мислиш. Разг. Ирон. Употребява се като въпрос към някого, който се е замислил, умислил без сериозна причина. Мисля като бясно куче. Разг. Никак не мисля. Мисля като куче на велики пости. Разг. Много умувам; нерешителен съм. Мисля като магаре без слама. Разг. В тежко положение съм; много съм загрижен, угрижен. Мисля като мисир през велики пости. Диал. Много съм угрижен, обезпокоен; тревожа се от нещо. Мисля доброто някому. Употребява се, когато се заварят домакините на трапеза. Тъкмо когато обядваха, .., пред кръчмата изви един съвсем новичък, лъснат файтон и от него скочиха двама пълнички, .. мъже. — Заповядайте! Заповядайте! Тъкмо навреме пристигате. — Доброто ви мислим — обади се с прегракналия си глас полицаят Цанко. К. Калчев, ЖП, 183. Мисля със собствената си глава; мисля с главата си. Самостоятелен съм в разсъжденията си, имам свое мнение, не се влияя от чуждото мнение. — Вие какво наричате тук нихилизъм? — запита Богдан с усмивка. — И това да мисли човек със собствената си глава? В. Геновска, СГ, 56. Мисля, че всичко, що хвърчи, се яде. Разг. Ирон. Неопитен, незрял, наивен съм и не възприемам реално нещата. Не му се сърди, че прави така — младо е още, мисли, че всичко, що хвърчи, се яде. Може да мисли колкото от едната дупка на носа си до другата. Диал. Пренебр. Много е глупав.