разсъжда̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време разсъжда̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време разсъжда̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време разсъжда̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време разсъжда̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време разсъжда̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време разсъжда̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разсъжда̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разсъжда̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разсъжда̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разсъжда̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разсъжда̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разсъжда̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разсъжда̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разсъжда̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разсъжда̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разсъжда̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разсъжда̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разсъжда̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разсъжда̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разсъжда̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разсъжда̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разсъжда̀вайки - деепричастие разсъжда̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разсъжда̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разсъжда̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разсъжда̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разсъжда̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разсъжда̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разсъжда̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разсъжда̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разсъжда̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
РАЗСЪЖДА̀ВАМ, -аш, несв.; разсъ̀дя, -иш,
мин. св. -их, св., непрех. 1. Използвам ума, съзнанието, разсъдъка си, за да съпоставя и подредя възприятията си, да си съставя вярно, правилно съждение и умозаключение; размишлявам, обмислям, мисля. Наблюдавай какво става около тебе и мисли, разсъждавай върху това, което виждаш. Д. Талев, И, 213. Съзнанието му се е прояснило, разсъждава нормално. Л. Стоянов, Х, 86. Всеки усеща в стомаха си такава една дяволска празнота, която просто му отнема способността да разсъждава правилно и спокойно върху най-обикновените житейски въпроси. Св. Минков, РТК, 142. Та тя беше вече в осми клас, можеше, слава богу, да разсъждава, да си дава сметка за делата, за постъпките. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 406-407. Понякога Рълев беше склонен да разсъждава доста отвлечено за бъдещето. Й. Попов, БНО, 80. // Подреждам логично мислите си, като използвам ума си, паметта си, знанията си. По същий начин ще разсъждавам, за да докажа, че ако прибавя две нули, числото ще се увеличи 100 пъти; че ако прибавя три нули, числото ще се увеличи 1000 пъти и т. н. К. Кърджиев, А, 13. Как го Иринка зачула, / че си Иринка разсъди; / хем си Иринка разсъди, / хем са Иринка засрами. Нар. пес., СбНУ ХХVІІ, 143.See more2. Мисля съсредоточено за някого или нещо, обикн. с определена цел или за да постигна нещо; обмислям, размислям, размишлявам. Събрали се: сам стопанинът, Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзина и разсъждават — като какво предприятие да заловят, за да се възползват най-изгодно от положението. Ал. Константинов, БГ, 130. Съставлявахме, .., план за бъдещо въстание и разсъждавахме за мерките, които трябва да се вземат, .., за да успее. К. Величков, ПССъч. І, 27. — Колкото се отнася до заповедите от щаба, върху тях ще разсъждавате не дали да ги изпълните, или не, а как по-скоро и по-резултатно да ги изпълните. Х. Русев, ПС, 130. Кога ще те чуя и ти да заприказваш като хората по разни въпроси, да разсъждаваш? Ст. Л. Костов, Г, 72. Не зная колко пъти въздъхнах, когато разсъждавах върху тези две чужденки. Р, 1925, бр. 193, 1. С особено увлечение се занимава Стаматов с интелигенцията. .. Неговите герои интелигентни постоянно разискват, разсъждават за нещо. Г. Цанев, СИБЛ, 256. // Мисля, обикн. напрегнато, много или дълго, по някакъв начин; размислям, умувам. — Чакай, чакай — побърза да го укори докторът, — разсъди сам! Формално те нищо лошо не са ми направили. К, 1967, кн. 7, 2. — Съмнявате ли се в моите връзки с немците? — Никак!... Но те са чисто платонични. .. — Разсъждавате повърхностно, драги! .. Моралният фактор за германците е по-важен. Д. Димов, Т, 126. Докато Александър разсъждаваше и все разсъждаваше някак встрани от живота, спокоен и пресметлив, Евлоги се втурна сред действителността като борец. А. Гуляшки, Л, 251. // В подч. изр. със съюз б е з д а или с к а т о и отрицание. Извършвам нещо несъзнателно, механично или по навик, без да мисля, без да преценявам последствията, обикн. ръководейки се от моментно настроение, чувство или интуиция. Без повече да разсъждава, с бързо движение тя [Евгения] отвори вратата и стъпи на чардака. Ст. Дичев, ЗС І, 602. Без да разсъждава, .., той се наведе, взе с двете си ръце от земята един грамаден камък, вдигна го високо и с всичката сила го стовари върху главата на брата си. Елин Пелин, Съч. ІІ, 157-158. Беров, без да разсъждава, излезе в града и си купи пардесю и копринено шалче. Д. Кисьов, Щ, 348.
3. Излагам, изказвам свои мисли, впечатления и съждения за някого или за нещо гласно, писмено или наум. — Ех, да ги порази, такива са сичките мъже .. — разсъждаваше философски достойната баба Ева. Ив. Вазов, Съч. VІ, 176. — Сега народът е зинал за наука, .. Ами, ако всички станат учени, кой ще работи тази земя? Тъй разсъждава Загорецът. А. Каралийчев, НЗ, 178. — Какво пък — каза той малко смутено — заповядайте, похапнете... Майорът погледна часовника си. — Защо да не похапнем? — разсъди той. — Какво ще кажете? П. Вежинов, ВР, 43. „Приказвай си ти, колкото щеш, приятелю“, разсъждава кандидатът за женитба, „ще ти държа аз на тебе сега такава една реч, че ще има да ме помниш, додето си жив!“ Св. Минков, РТК, 97. Дрезгавият му [на Борис] глас почна да разсъждава: — Не се сърди!... Исках само да проверя състоянието ти. Д. Димов, Т, 523. „Може да са го арестували“, разсъждаваше той; „като не са намерили мене, арестували са него.“ Ст. Дичев, ЗС І, 419. ● Със съчет. н а и г л а с или нареч. г л а с н о. — Мъгла пада — гласно разсъди Хай-Хай. Н. Антонов, ВОМ, 145. — Ако тръгнем в осем — разсъди той гласно, — в единайсет ще бъдем в Созопол... Значи към два всякак сме тук... стига да не ни хване вятърът. П. Вежинов, ДБ, 20. Художникът разсъждаваше на глас. Винаги, когато рисуваше, той разговаряше със себе си или с някой друг. Цв. Чалъков, ЗИК, 65.
4. Само св. Взимам решение за някого или нещо, като обикн. правя избор между различни гледни точки, мнения и под.; отсъждам, преценявам. — Народно въстание да вдигнем! — потвърди отец Матей. — Тъй решили в Букурещкия комитет. И добре са разсъдили. Д. Марчевски, ДВ, 22. — Когато дойдох аз в Преспа, жена не смееше да отиде в чаршията. Сега много жени в пазарни дни .. помагат на мъжете си. Нека всеки сам да разсъди каква е ползата от това и кога е било по-хубаво, по-разумно. Д. Талев, ПК, 492. Назначи се голяма комисия от важни лица — .., да видят, да разучат, да разсъдят. Елин Пелин, Съч. ІV, 110. Василев разсъди, че сега е времето да разправи всичко за Давид Лазар. П. Спасов, ХлХ, 338. Тъй разсъдих и завинаги обърнах гръб на баща си. Ем. Станев, А, 49. Знаеше, че не ѝ е леко сега на старата, .., но беше сигурен [Исмаил ага], че тя ще разсъди правилно. Г. Стоев, ЦЗ, 40. разсъждава се, разсъди се безл. — Поручик Гороломов! Тук не се разсъждава, а се слуша... — пресече го офицеринът. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 172.
— Друга (остар. и диал.) форма: р а з с у ж д а̀ в а м.