сва̀рвам - първо лице, единствено число, сегашно време сва̀рваш - второ лице, единствено число, сегашно време сва̀рва - трето лице, единствено число, минало свършено време сва̀рваме - първо лице, множествено число, сегашно време сва̀рвате - второ лице, множествено число, сегашно време сва̀рват - трето лице, множествено число, сегашно време сва̀рвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време сва̀рвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време сва̀рвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време сва̀рваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време сва̀рваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време сва̀рвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение сва̀рвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение сва̀рващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сва̀рващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие сва̀рващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие сва̀рваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сва̀рващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие сва̀рващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сва̀рващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие сва̀рващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие сва̀рващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие сва̀рвайки - деепричастие сва̀рвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие сва̀рвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие сва̀рвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие сва̀рвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие сва̀рвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие сва̀рвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие сва̀рвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие сва̀рвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие сва̀рвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие сва̀рван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие сва̀рвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие сва̀рваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие сва̀рвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие сва̀рваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие сва̀рвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие сва̀рваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие сва̀рвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие сва̀рваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. сварвам
- - На слаб ум, сварвам
See more- - По бели гащи, сварвам
- - По долни гащи, сварвам
СВÀРВАМ, -аш, несв.; свàря, -иш,
мин. св. -их, св. 1. Прех. Намирам, срещам някого или нещо на някое място; заварвам. Една вечер, като се върнаха от оран, двете жени свариха у дома си Дяко Друшков. Г. Караславов, ОХ, 363. Натиснах ръчката и се озовах в една малка стаичка, където сварих три учителки и един учител. Кр. Григоров, Р, 21. Часът беше пет, а пощата още се бавеше. Костадин се надяваше да я свари в Миндя или да я застигне по пътя. Ем. Станев, ИК I и II, 11. Те към селото поемат. / – Да вървим, че мина време... / Сварват в селото хоро. / – Хайде, и-ху! Тропа-троп! Ас. Босев, ДО, 127. // Прех. Със следв. подч. изр. със съюз че, да или със съгл. опред. към доп. Намирам, срещам някого или нещо в някакво положение или състояние; заварвам. Някой път Свиленка сварваше Петърчо да чете уроците си. Кр. Григоров, И, 155. Когато се върна вкъщи, той свари баба Бяла, че седи сред стаята на колене. Й. Йовков, ВАХ, 165. Отишъл Кумчо Вълчо у Кума Лиса на гости. Сварил я, че яде риба. Ран Босилек, ВП, 34. Един негов другар го сварва една сутрина да се разхожда из стаята си бледен и с гневно стиснати устни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 132. Добре, че свариха отворена Хаджи Дончовата кръчма, та преспаха на голите дъски. Чудомир, Избр. пр, 151. Като на къшла отишли, / Герги си умрял сварили. Нар. пес., СбНУ ХХII–ХХIII, 90. ● Обр. Слънцето, голямото огнено кълбо, ни сварва на нивите. Б. Шивачев, ПЮЖ, 117. Слънцето занича на запад, нощта ще ни свари на пътя, гладни, безпомощни. Л. Стоянов, Х, 80.See more2. Прех. Разг. Успявам да стигна донякъде, за да срещна нещо или някого, обикн. защото ми е нужно; заварвам. Трябваше да си наложа да изчакам, докато разчистят пътя. А ще сваря ли влака? Бл. Димитрова, ПКС, 59. – Изнес ни малко хляб, каза той, без да слиза от коня. – Бързаме да сварим пазаря. Й. Йовков, ЖС, 83. Главата го наболяваше и поканата бе добре дошла. Дори ще тръгнат по-рано, за да сварят доктора. С. Чернишев, ЛО, 96. Българските селяни от околните села кротко отиваха, за да сварят годишния св. Георгиевски панаир. Г. Бенев, БК (превод), 51. Бабо льо, стара бабо льо, / мога ли свари сватбата? Нар. пес., СбНУ ХХVII, 201.
3. Непрех. Разг. Със следв. подч. изр. със съюз да. Успявам да извърша нещо, изразено от следващото подчинено изречение; смогвам. Когато пък имаше да пече хляб, ставаше в полунощ и пак сварваше да излезе на полето заедно с другите жени от махалата. И. Петров, НЛ, 146. Който беше сварил да пожъне, си беше добре, не гладува. Ст. Марков, ДБ, 262. Докато старите разменяха тези думи, овчаря Първан свари да се наведе до ухо на Боньовата сестра и бърже ѝ разправяше нящо. А. Страшимиров, ЕД, 189. Алеко сварва да свърши с успех реалното училище. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 119. Крум сварил да са хвърли на коня си и побягнал. Т. Шишков, ИБН, 122.
4. Непрех. Само св. Разг. В подч. изр. след относит. местоим. където (къде), както, когото, каквото и др. Извършвам действието, което е посочено в главното изречение, без възможност за избор, без подбор, според случая или възможността, които са налице в съответния момент; заваря. Започна отчаяно боричкане. Пенко риташе, хапеше, нанасяше удари с юмрук, където свари. П. Здравков, НД, 68. Двамина низами паднаха от конете. Другите наскачаха и залегнаха кой къде свари. Ив. Гайдаров, ДЧ, 70. Хукнаха осенчани към църквата кой както свари, гологлави, боси, някои само по риза. А. Гуляшки, ЗВ, 30. Сирак без бащина закрила. Трябваше сам да се грижи за себе си и за майка си, да работи каквото свари. Д. Спространов, С, 235. Роднините на Стояна заудряха с пестници когото свареха. К. Петканов, СВ, 75. Ядем, когато сварим. сварвам се, сваря се I. Страд. от сварвам в 1 и 2 знач. II. Взаим. от сварвам в 1 знач. сварва се, свари се безл. от сварвам в 1, 2 и 3 знач. Чернеят висините. / Изокол плъпнали са сенки и мълви. / Крещят жени: „Не ще се свари! / Ще ни окъпе!“. К. Христов, ЧБ, 71-72.
◊ Добре <съм те> сварил! Остар. и диал. Отговор на госта на поздрав за посрещане „Добре дошъл!“. – Добре дошли, стрино Спаске! – викна ѝ момичето отдалече. – Добре те сварили, Гунке. Г. Райчев, ЗК, 142. Сварвам / сваря по бели (долни) гащи. Разг. Заварвам, сварвам съвсем неподготвен. Оня ден ме срещна и Илков. Какво, вика, си заспал на четири, защо, вика, не се разшаваш, не видиш ли, вика, какви събития стават, ще ни сварят, вика, по бели гащи... Г. Караславов, ОХ II, 236.