зату̀лвам - първо лице, единствено число, сегашно време зату̀лваш - второ лице, единствено число, сегашно време зату̀лва - трето лице, единствено число, минало свършено време зату̀лваме - първо лице, множествено число, сегашно време зату̀лвате - второ лице, множествено число, сегашно време зату̀лват - трето лице, множествено число, сегашно време зату̀лвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време зату̀лвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време зату̀лвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време зату̀лваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време зату̀лваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време зату̀лвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение зату̀лвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение зату̀лващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зату̀лващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие зату̀лващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие зату̀лваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зату̀лващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие зату̀лващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зату̀лващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие зату̀лващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие зату̀лващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие зату̀лвайки - деепричастие зату̀лвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие зату̀лвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие зату̀лвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие зату̀лвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие зату̀лвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие зату̀лвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие зату̀лвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие зату̀лвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие зату̀лвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие зату̀лван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие зату̀лвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие зату̀лваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие зату̀лвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие зату̀лваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие зату̀лвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие зату̀лваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие зату̀лвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие зату̀лваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАТУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; зату̀ля, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да не се вижда, да остане скрито, като го оставям или поставям зад, под нещо друго; закривам1, скривам, покривам, затулям. Оня медник, медникът с името на кир Тодора, целият е пълен със злато. Затулил съм го с връшника. Д. Мантов, ХК, 23. Глухото Кости се измъкна от трънака, заобиколи гроба, хвърли последен поглед на дървения кръст и бърже се прибра в дюкянчето си. Затвори вратата, затули с парцали прозорчето и три дни не излезе. К. Петканов, Х, 179. Извадих от сандъка новите си шаячни панталони, басмената риза и подкованите с гвоздеи обувки и всички тия работи пренесох скришом в обора и ги затулих под сеното в яслата. Г. Белев, ПЕМ, 100. // Като се намирам или заставам пред, върху, около нещо, правя то да не се вижда; закривам1, скривам, прикривам, затулям. Подадената напред стряха почти затулваше сводестия каменен отвор на вратата, върху който синееше очертанието на изписана риба. Ст. Сивриев, ПВ, 170. Разкъсаният облак на запад затули слънцето, пламна и запали цялото небе. К. Петканов, ДЧ, 236. Планината се издигаше току-речи веднага зад отсрещните къщи, масивна и непристъпна, затулила с ръбестите си грамади половината небе. Б. Райнов, ЧЪ, 5. Вдадена в работата си, тя не забеляза Цвета и когато нейната сянка ѝ затули слънцето, тя трепна. Елин Пелин, Съч. III, 123. А сивите облаци се свличаха все по-ниско към полето. Те затулваха до средина и Шишманов връх, и насрещните зелени склонове на Рила. А. Христофоров, А, 328. Косата ѝ, светлокестенява, се смъкна, затули лицето ѝ. Ст. Марков, ДБ, 259.See more2. Разг. Запушвам плътно (отвор); затъквам, затулям. – Бате, постой да затуля дупката в стената. Като намести камъните, Велко пипнешком намери стълбичката за към долапа. Д. Марчевски, ДВ, 140. Една стара жена лепеше с глина изкривените стени. Тя се мъчеше да затули тия дупки, които гранатите бяха открили. Й. Йовков, Разк. II, 198. – Нека по-напред затулим цепнатината между камъните. О. Василев, ДГ, 88. Детето на Тарови плачело от болното ухо. Колкото и господин Золтан да се опитвал да го усмири, като дори затулвал устата му с ръка, то продължавало да плаче и Вилма не могла да чуе по-нататъшната разправия между абата и Рожи. П. Славински, ПЩ, 301. Нам не тряба да ни бъде чудно, като видиме как някои си съгледват всичките болести като последица от настинка и са залавят да затулват даже и ключовите дупки по вратите, за да не се вмъква през тях вятърът. Кр. Мирски, Ч, 1875, бр. 7, 304.
3. Разг. Покривам плътно нещо (обикн. уши, очи), за да не може да възприема; закривам1, затварям, затулям. – Не знам тати и мама какво са! Чух, че са убити! И тя захълца, като си затули очите с ръце. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 27. Бай Петър взема от прозореца големия звънец и силно го размахва. Дежурният учител, застанал до него, веднага си затулва ушите. М. Кремен, СС, 69. – Искам да убедя госпожата. Ти ако щеш, затули си ушите. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 121. затулвам се, затуля се страд. Големият двор и къщата се затулваха от една хубава, грижливо гледана овощна градина. Ем. Манов, ДСР, 87.
ЗАТУ̀ЛВАМ СЕ несв.; зату̀ля се св., непрех. Обикн. с предл. зад. 1. Скривам се от погледа на някого, преставам да се виждам, обикн. зад нещо; закривам се, затулям се. Радко Радославов почака, докато конникът се затули зад отсрещната горичка, после бавно закрачи по равнището край реката за към Дряново. Д. Марчевски, ДВ, 70. Павел проследи с поглед Елка, която се затули в уличката зад реката. Елин Пелин, Съч. III, 36. А той я заминал, че да я и не види. Тя погледала след него, погледала, дорде се затулил. Т. Влайков, Съч. II, 33. Месецът се затулва зад светъл бисерен облак. К. Христов, ПП II, 43. Слънцето се затулваше зад алпийските гори. Ч, 1875, бр. 3, 136.
2. Нарочно се скривам, прикривам, за да не ме видят; затулям се. Когато наближи колибата, той се затули зад един дънер. Ст. Даскалов, СД, 211. Анку с майка си беше най на предния прозорец и щом видяха Рашида, затулваха се с пердето, но пак гледаха от краищата и очите им вървяха подир Хадъра и Джевдета. Ц. Гинчев, ГК, 195. Двамата души се спряха и предпазливо се затулиха край оградата. Й. Йовков, Ж 1945, 173. Яз кат го [любето] видях, мамо бе, / яз се затулих, мамо бе, / зад едно дърво борво. Нар. пес., СбВСт, 566.