забу̀лвам - първо лице, единствено число, сегашно време забу̀лваш - второ лице, единствено число, сегашно време забу̀лва - трето лице, единствено число, минало свършено време забу̀лваме - първо лице, множествено число, сегашно време забу̀лвате - второ лице, множествено число, сегашно време забу̀лват - трето лице, множествено число, сегашно време забу̀лвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време забу̀лвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време забу̀лвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време забу̀лваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време забу̀лваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време забу̀лвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение забу̀лвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение забу̀лващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забу̀лващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие забу̀лващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие забу̀лваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забу̀лващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие забу̀лващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забу̀лващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие забу̀лващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие забу̀лващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие забу̀лвайки - деепричастие забу̀лвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие забу̀лвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие забу̀лвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие забу̀лвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие забу̀лвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие забу̀лвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие забу̀лвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие забу̀лвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие забу̀лвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие забу̀лван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие забу̀лвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие забу̀лваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие забу̀лвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие забу̀лваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие забу̀лвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие забу̀лваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие забу̀лвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие забу̀лваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 забулвам (прен.) - закривам - затулвам - скривам - затулям - засенчвам затъмнявам - притулвам 2 забулвам - замрежвам (очи или поглед) - премрежвам - замъглявам
ЗАБУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; забу̀ля, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Покривам главата и лицето на булка с було; пребулвам, прибулвам. И лицето си тя беше забулила с тънко червено було. Л. Каравелов, Съч. II, 137. Много здраве от кръстника до кръстницата да побърза да забули булката. Ил. Блъсков, Тем., 1881, кн. 2, 12.See more2. Покривам главата и лицето на някого с було, кърпа, обикн. по религиозни причини, за да се прикрие и др.; пребулвам, прибулвам. И стигнеше ли на нивата, обличаше поизносени дрехи, забулваше си лицето със забрадки и така се залавяше за работа. Ил. Волен, ДД, 121. Стара жена донесе черен чумбер и я забули. За миг Тенювица престана да диша, така тежко забрадката притисна темето ѝ. К. Петканов, МЗК, 25. Обичам да си забулвам главата и да се крия, кога правя добро. Обичам да мълча и да не споменувам нищо, когато изпълвам дълг към стар баща и стара майка. ВЗ, 1923, бр. 16, 4.
3. Покривам нещо с тънък прозрачен плат, с було, да не се вижда; закривам1. Ръката на домакинята дръпва едно перденце и забулва прозорчето. Св. Минков, ДА, 74.
4. Прен. За облаци, прах, дим и пр. – покривам, обвивам нещо, като го правя трудно за виждане; пребулвам, прибулвам. В стаята на Орце се разстилаше синкав тютюнев дим, който пълзеше, извиваше се и забулваше предметите. Д. Спространов, С, 162. Прииждаха ниски тежки облаци. Вятърът ги влачеше над града, над морето .. и те висваха по хоризонта, забулваха го и го стесняваха. Д. Добревски, БКН, 98. В кръчмата нямаше никой. Гъст полумрак забулваше вехтите маси и столове. С. Северняк, ОНК, 15. Прозрачната синкава мъгла, която забулваше бреговете на залива, почваше да се разсейва. Д. Димов, Т, 349. ● Обр. Устните му се свиха, някаква строгост и тъга забули очите му. На Танчо му се стори, че той дори стисна юмруци. В. Андреев, ПП, 20.
5. Прен. Прикривам нещо, скривам истинския вид, действителната същност на нещо; потулвам. Различните предразсъдъци, които са забулвали икономическата експлоатация, биват смъкнати и вместо осветените от традицията неравенства остава да съществува в цялата си голота основното неравенство – икономическото. Изк., 1950, кн. 3, 200. Фанариотските книги и учители ти разкриват тяхното величие и наука и ти внушават, че няма по-велики от тях, но забулват в лъжа и забрава величието на собствения твой народ. Д. Талев, ЖС, 178. Висока стена огражда сарая на султаните. Тайна забулва кроежите и делата им. А. Каралийчев, С, 52. забулвам се, забуля се I. Страд. от забулвам. Вееха се яркобагрени свилени плащове, паунови и щраусови пера, конски гриви и опашки – и всичко това се забулваше от облак прах и див мирис. А. Дончев, СВС, 571. Планината постепенно посинява, в синкава мъгла се забулват страшните ѝ долове и хайдушките ѝ дъбрави. Ем. Станев, ЯГ, 80. II. Възвр. от забулвам във 2 знач. Някои от тях се бяха забулили като кадъни, за да не се познава, че са млади, други бяха облекли съвсем износени руби и бяха зацапали лицата си – да се загрозят. Д. Талев, И, 588. Зюлейма не се забулваше, не носеше фередже, тъй като тя почти не се показваше навън. Б. Несторов, АР, 244.