приту̀лвам - първо лице, единствено число, сегашно време приту̀лваш - второ лице, единствено число, сегашно време приту̀лва - трето лице, единствено число, минало свършено време приту̀лваме - първо лице, множествено число, сегашно време приту̀лвате - второ лице, множествено число, сегашно време приту̀лват - трето лице, множествено число, сегашно време приту̀лвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време приту̀лвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време приту̀лвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време приту̀лваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време приту̀лваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време приту̀лвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение приту̀лвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение приту̀лващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие приту̀лващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие приту̀лващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие приту̀лваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие приту̀лващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие приту̀лващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие приту̀лващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие приту̀лващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие приту̀лващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие приту̀лвайки - деепричастие приту̀лвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие приту̀лвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие приту̀лвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие приту̀лвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие приту̀лвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие приту̀лвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие приту̀лвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие приту̀лвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие приту̀лвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие приту̀лван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие приту̀лвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие приту̀лваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие приту̀лвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие приту̀лваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие приту̀лвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие приту̀лваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие приту̀лвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие приту̀лваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРИТУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; приту̀ля, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Покривам, закривам нещо или някого така, че да не се вижда. На другата вечер .. Иванов се заключи в канцеларията, притули прозорците с черна хартия и пристъпи към изпълнение на обмисления през нощта план. Ст. Марков, ДБ, 44. Симеон мълчеше, седнал на миндера, и пушеше. Намаленото пламъче на лампата .. едва осветляваше съсредоточеното му, сериозно лице. Баба Иванка влезе да притули един предателски отблясък изпод закачената на прозорчето плътна черга .. побърза да излезе на своя пост в тъмния ъгъл под стрехата. Х. Русев, ПС, 240-241. — И нека млъкнат и се засрамят ония, които са криви — рече Цончо и извади от пръста си годенишки пръстен. — Цончо, Господи, — възкликна Станка, като пое пръстена и притули с ръце налените си със сълзи очи. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 262.See more2. Прен. За облак, мъгла, дим, тъмнина — покривам, обвивам нещо или някого така, че го правя трудно за виждане. Малко подир пладне се посъбраха разпокъсаните и тънки мъглици, .., притулиха слънцето, слязоха ниско над равнината. Ст. Марков, ДБ, 102. Облак нахлу от юг, откъм Витоша, притули небето. А. Гуляшки, Л, 202. Здрач пълзеше по земята и притулваше пътеките в подгизналото поле, но Войдан все още стоше на скалата и все се взираше. М. Смилова, ДСВ, 174. Сянката му изпълзя по пода, ширна се по белите стени и притули в мрак игумен Натанаил. М. Смилова, ДСВ, 11.
3. Покривам отчасти, до известна степен или изцяло нещо с друго или го поставям под, зад, в друго нещо; крия, скривам. Кога излезе извън града, първата му грижа беше да притули в един храсталак калимавката и кожуха попски. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 156. Грабнах сандъчето, притулих го под дрехата си и се заозъртах. П. Славински, МСК, 32. Притулиха виделцето под долапчето да не се види светлина отвън и се поразговориха за днешното сражение, за пълчищата жандармеристи и за изхода от битката. Кр. Григоров, Н, 175. Тя се отдалечи, съблече се, притули дрехите си в пясъка до един храст и се гмурна в морето. Н. Драганов, ТМС, 39. Сам Иван Станчев не ще може да направи музей без сграда. То с бронзовото топче е лесно, седи си и на въздух. Но има много документи и старини, които искат прикътване. Намерил се обаче някой си Иван Балакчиев да ги притулва у дома си като свои. Ст. Станчев, НР, 67.
4. Прен. Потискам отчасти, до известна степен или изцяло израза на някакво чувство, на някаква същност; крия, скривам, прикривам. Той се бе опитал и сега да притули мъката си — с навика дълбоко да скрива всичко, каквото преживява. М. Кремен, РЯ, 260. За да притули бликналата радост, навежда се над куфарите и с помощта на Райна слага в гардероба костюмите и роклите. М. Кремен, РЯ, 389. Сега забележих, че това лице имаше изражение просташко, носеше печата на ограничен ум, на самодоволна тъпост, които суровината не можеше да притули. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 7. притулвам се, притуля се страд.
ПРИТУ̀ЛВАМ СЕ несв.; приту̀ля се св., непрех. 1. Притискам се, снишавам се, зад, под, в друго нещо, за да не ме видят, забележат; крия се, спотаявам се. Между масите се мярна главата на Панчо. Той ръкомахаше оживено и се олюляваше. Беше успял да си пийне. Драгой го забеляза и се притули, да не го види Панчо. В. Ченков, СНД, 55. В двора веднага нахлуха заптии и войска. .. Притулваха се зад ъглите и храстите, боязливо очакваха да се изсипе отгоре им град от куршуми. Г. Дръндаров, ВЗ, 58. Понечвам да се притуля зад една пейка — уж оправям връзките на обувките си. Др. Асенов, СВ, 58. Нямаше я сред посрещачите. Милко се отстрани и огледа площада — дали пък я е досрамяло и сега се притулва под някоя стряха? Б. Несторов, АР, 202. Да тръгна по пътя, някой другоселец може да ме забележи. .. Най-после се притулих в клонака на дядовия Гелев слог. Там храстите бяха гъсти. Кр. Григоров, Пл, 1969, кн. 5, 28. В сянката на стария габър се бе притулил човек. М. Грубешлиева, ПИУ, 135. Понякога привечер Еньо се притулваше край тъмния зид недалеч от чучурите на бялата чешма. П. Стъпов, ЖСН, 9. ● Обр. Не го разбра и погледна питащо — обидени пламъчета се бяха притулили в очите му. К. Колев, ТЕ, 60.
2. Крия се някъде, за да се предпазя от природна стихия. Беше попаднал в голяма пещера, гдето можеха да се притулят на завет повече от хиляда овце. О. Василев, ЗЗ, 14.
3. Рядко. Преставам да се виждам, да се забелязвам. — Вървете и ме чакайте при крепостната врата — заповяда Радомир на слугите си. .. Изчака двамата конника да се притулят на завоя и погледна към Орловото гнездо на чичо си. М. Смилова, ДСВ, 91.
4. Остар. Защитавам се, отбранявам се. Влязоха двадесетина техни хора, въоръжени. — Воеводо, притули се, ти си сам! Ив. Вазов, Съч. ХХІ, 48-49.