изнача̀лен - единствено число, мъжки род, нечленувано изнача̀лния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изнача̀лният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изнача̀лна - единствено число, женски род, нечленувано изнача̀лната - единствено число, женски род, членувано изнача̀лно - единствено число, среден род, нечленувано изнача̀лното - единствено число, среден род, членувано изнача̀лни - множествено число, нечленувано изнача̀лните - множествено число, членувано
ИЗНАЧА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни,
прил. Книж. Който съществува от самото начало, който е съществувал винаги; изконен, първичен, първоначален. Променливостта на нещата му се видя като една вечна пулсация. И промяната, в която се къпеха нещата и съществата, му се стори изначална, както самия свят. Сл. Боянов, СК, 235. Колко различна е тая жива, разтърсваща скръб от абсолютизираната скръб на поетите символисти, от абстрактното третиране на скръбта като вечно и изначално чувство. Лит. XI кл, 202. В това бяло успокоение на нощта имаше нещо изначално, съществуващо още преди живота и преди движението, преди първия слънчев лъч и първия земен звук. Ст. Загорчинов, ДП, 58.See more– От рус. изначальный.