изпѝтвам - първо лице, единствено число, сегашно време изпѝтваш - второ лице, единствено число, сегашно време изпѝтва - трето лице, единствено число, минало свършено време изпѝтваме - първо лице, множествено число, сегашно време изпѝтвате - второ лице, множествено число, сегашно време изпѝтват - трето лице, множествено число, сегашно време изпѝтвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изпѝтвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изпѝтвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изпѝтваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изпѝтваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изпѝтвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изпѝтвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изпѝтващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпѝтващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изпѝтващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изпѝтваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпѝтващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изпѝтващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпѝтващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изпѝтващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпѝтващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изпѝтвайки - деепричастие изпѝтвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изпѝтвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изпѝтвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изпѝтвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изпѝтвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпѝтвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изпѝтвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпѝтвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изпѝтвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изпѝтван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изпѝтвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изпѝтваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изпѝтвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изпѝтваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изпѝтвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изпѝтваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изпѝтвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изпѝтваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. изпитвам
- - На гърба си и на свой гръб, изпитвам
See more- - На собствен<ия си> гръб, изпитвам
ИЗПЍТВАМ1, -аш, несв.; изпѝтам, -аш, св., прех. 1. Проверявам знанията или възможностите на някого, обикн. учащ; правя, провеждам изпит.
Михалаки каза, че изпитва по френски. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 68. Както и всички други учители, и дядо Цани, щом влезеше в клас, изпитваше, за да се увери дали знаем урока си. СбЦГМГ, 17. Учи го [Голям Борован] да чете и пише, разяснява му по двадесет пъти една и съща дума и после го изпитва. Д. Ангелов, ЖС, 248. След часа по писане Бачо Киро имаше история и поведе децата вън из село, където щеше да ги изпита и да им предаде нов урок. Ил. Волен, НС, 86.See more2. Задавам въпроси на някого, разпитвам го, за да разкрия нещо, да узная подробности или истината; правя разпит. Взе да ме хока, да ме изпитва откъде съм, що съм правил, преди да дойда тук. Ем. Станев, А, 148. Грижите около болните гости на манастира все повече поглъщаха даскал Стефана. Той откъсваше от дневното си време да се среща с болните и да ги изпитва за болестите им. Д. Немиров, Б, 204–205. – А знаеш ли как те изпитват, за да те накарат истината да говориш? Ст. Загорчинов, ДП, 83. Той [Борис Глаушев] трябваше да изпита всичко докрай, да не остане нищо да тежи на съвестта му, преди да изрече и той тежката присъда. Д. Талев, И, 178–179. Тука-таме, най-сетне, той изпита и научи са, че в Бесарабско имало българско училище у Болград. Ил. Блъсков, ПБ ІІ, 13. // Подпитвам, питам някого не направо, по заобиколен път, за да разбера нещо, чрез подпитване. Катя слушаше и не можеше да разбере: наистина ли приказва Цана, или я нещо изпитва. Ст. Чилингиров, РК, 64. И Иваница, и Елисавета, и Никола – всеки на свой ред схитрувà веднаж или дваж, престори се, че никаква тайна не съществува между тях и Стремски, като че ли Патев би подозирал нещо, или бе дошел да ги изпитва. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 92. – Замаял те е... Има той някоя билка, не мога да го изпитам! П. Тодоров, Събр. пр II, 303.
3. Проверявам някого какъв е като човек, що за човек е, заслужава ли доверие и под. – Па може и да ме изпитват кой съм. Ив. Вазов, Съч. XXV, 118. Вървях из улиците и си мислех: „Да, с парите и часовника началникът ме изпитваше – ще избягам ли, ще открадна ли часовника“. Сп. Кралевски, ВО, 59. – Идеш преоблечен, искаш да чуеш какво приказваме в твое отсъствие? – Изпитвах ви, да! И зле се показахте в изпита! Ст. Дичев, ЗС II, 578. Апостола, който иска сам да го [Д. Общи] изпита, не му се доверява и затова не го запознава навсякъде с членовете на комитета. Ив. Унджиев, ВЛ, 229. – Как да ви кажа... засега нищо ми няма, жив и здрав съм. – А не се обадих нарочно. Исках да ви подразня малко и да изпитам що за герои имам насреща... Браво, похвално се държахте! П. Михайлов, МП, 14.
4. Проверявам, изпробвам някакво качество на някого или на нещо. Решиха да се пошегуват с другарите си, като дадат един пушечен изстрел. – Ами ако залегнат срещу нас? – Но все пак, да изпитаме куража им! К. Ламбрев, СП, 219. – Ти можеш ли занесе от мене на тая, на пазвант Жельовата, един подарък? – Кой, аз? Това не го приемам. – Какво не приемаш... Какво ти казах аз... Че аз ти изпитвам акъла, бе простак! Ст. Чилингиров, ПЖ, 67–68. Грапава ледена ризница бе оковала неукротимата река. А долу две лодки, тикани по неравната повърхност от корави ръце, изпитваха устойчивостта на леда. Д. Казасов, ВП, 92. – В нашата ковачница лани донесоха една развалена картечница. Ние с татя я направихме тайно и ходехме три пъти да я изпитваме в гората. А. Каралийчев, СР, 117. Като се разделиха с брата си, Киро отначало сам наглеждаше добитъка си. Но сетне си взе ратай. Той го нае за половин година, за да му изпита работата, пък и характера му да види. Г. Караславов, ОХ, 25. Изпитваше кой е сърцат, сиреч, честен, / участник да стане във подвига свят. Ив. Вазов, Съч. I, 170.
5. Стесн. Остар. и диал. Проверявам вкусовите качества на нещо; опитвам, вкусвам. Още сутринта той [бай Митьо] напълни голямата дамаджана, купи една кутия цигари първо качество, една луканка и половин бел пастърма за мезе, която на обед грижливо изпита. Чудомир, Избр. пр, 70. Кадията гледаше камъните, мюфтията изпитваше брашното, някои от ефендитата отидоха да гледат как влязва вадата в улеите и как се върти и кълколи. Ц. Гинчев, ГК, 194. Аз имах случая да изпитам някои от нашите зеленчукови консерви и ги намирам, че са приготвени най-рационално и могат само да бъдат препоръчани. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 237.
6. Диал. Проверявам възможността на нещо да въздейства, да помогне в определено положение; опитвам, изпробвам. Имаше огън, мяташе се, дишаше тежко. Двете сестри се лутаха около нея, изпитваха едно, изпитваха друго и като виждаха, че нищо не помага, гледаха се една друга и не знаеха какво да правят. Й. Йовков, ΒΑΧ, 184. – Вмъкналата се вкъщи змия се изпъжда с дим от сърнени рога и косми от бездеткиня. Изпита ли това? Ст. Загорчинов, ДП, 453. Призори, .., / сварва го тамо овчаря / свит и превит, и пребит, / .. / Бре, що не чина горкий му баща: / всички ли баби, ли вещи – / всичко изпита. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 490.
7. Остар. Проучвам, изучавам нещо. А на Матаке не му беше толкоз за парите – пари той имаше, а се боеше, че момъкът е тръгнал по лош път. Матаке искаше да изпита тая работа изтънко, без да бърза. Й. Йовков, ΒΑΧ, 30. В 1619, когато ся занимавал да изпитва человеческото тяло, за да говори за него в словата си, той намерил, че кръвта редовно и постоянно обикаля по всичкото тяло. ИЗ 1874–1881, 170. Като беше занята само с детето, тя седна на пясъка и го тури на коленете си, когато, от друга страна, Герман ходяше да изпитва околностите, след като върза Сивата ο един клон. М. Балабанов, ДБ (превод), 64. Сетне начна да изпитва тъжбите и да съди тримата братя. П. Кисимов, ОА I (превод), 124. Кортес ся възползува от туй благовремие, за да изпита още по-добре езерото, както и местността около него. П. Кисимов, ΟΑ II (превод), 114. изпитвам се, изпитам се I. Страд. от изпитвам1. Стоманата се изпитва, като се удари в кремъка, а хората – като дойде време да се действува. Г. Караславов, ОХ IV, 479. Пратеникът тряба строго да се изпита, а пък под никакъв начин да не се покрусва хубавото име на княза. В. Друмев, И, 40. Може само две-три нощи да нощуваме в гълъбарника, додето се изпита работата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 48. ІІ. Взаим. от изпитвам1 в 1, 2, 3 и 4 знач. Седнал на пейката, загледан в зеленината пред себе си, Ковачев не забелязваше живота, който кипеше край него: малки деца играеха, майки хранеха бебета, студенти разлистваха учебници, изпитваха се. Д. Пеев, А [еа].
ИЗПЍТВАМ СЕ несв.; изпѝтам се св., непрех. Остар. Книж. Правя опит да извърша нещо; опитвам се. Изпитайте са да произнесете високо думата шиш. Р. Каролев, РЗМ, 27. Демяна, която ся беше скрила тогава зад кревата на царицата, изпита ся, когато беше излезнала Лукана, да утеши царицата. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 388. – Земи ти неговото [на Юрий] място и доизкарай предмета! – Ще ся изпитам. П. Кисимов, ОА I (превод), 30.
ИЗПЍТВАМ2, -аш, несв.; изпѝтам, -аш, св., прех. 1. В съчет. с отвл. същ. за чувство. Изживявам, чувствам, усещам някакво чувство. Аз пръв път се улучвах нощем в гора. Вълнението, което изпитвах, беше досущ ново. Ив. Вазов, Съч. XV, 71. Санка се поослуша, мина ѝ още веднаж през ума какво беше се случило и като че сега се уплаши, сега изпита всичкия срам и горчивина, седна на одъра и заплака. Й. Йовков, ЧКГ, 219. Старият баща изпита гордост и радост, които се постара да скрие. П. Славински, ПЗ, 257. Той започна да изпитва дълбока почит към тия хора с мъжествена воля. А. Каралийчев, НЧ, 87. Изпитвам злоба.
2. В съчет. с отвл. същ. за чувство, психическо състояние и под. Обхванат съм от чувството, намирам се в състоянието, означено от съществителното: Изпитвам срам – срамувам се. Изпитваше срам заради думите, които бе приказвал на Хришица. Ст. Сивриев, ПВ, 176. Изпитвам стеснение – стеснявам се. Само от свекърва си изпитваше стеснение и дори боязън – да не би да сгреши нещо пред нея. Д. Талев, ПК, 11. Изпитвам страх – страхувам се. Павел всъщност не изпитваше страх, макар да замръкваше за пръв път в тази непозната земя! Гр. Угаров, ПСЗ, 92. Изпитвам радост – радвам се. Не ще види то свят и не ще изпита радост, каквато е отредена на сяко момиче. Т. Влайков, Съч. II, 234. Изпитвам ревност – ревнувам. Огорчаваше я и това, дето Пенчо не изпитваше ревност от образа на влюбения учител. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 130. Изпитвам отвращение – отвращавам се. Изведнъж престана да бърза, спря се и се облегна на една кирпичена ограда. Изпита отвращение от себе си. К. Петканов, ДЧ, 422.
3. Усещам, чувствам въздействието на нещо. Отдавна тя познаваше силата на хорската завист и се плашеше от нея като от огън. Беше изпитала злобата на близки и роднини и се пазеше от тях. Г. Караславов, ОХ, 204. Отровата на съмнението – то е страшно нещо! Аз сам съм изпитвал лютото ѝ гризене. Ив. Вазов, Съч. IX, 67. Той се чувствуваше щастлив, че може да изпитва магията на близостта им [на сестрите]. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 96. Ти чрез меч им даде да изпитат / твойта мощ. Ив. Вазов, Съч. V, 101. Обичам тия работливи хора, / които във труда и в бедността / най-хубаво изпитват след умора / на хляба ситостта и сладостта. Т. Харманджиев, П, 59.
4. Изживявам, преживявам, обикн. някакво неприятно чувство, несгоди и под. Всичко това, що изпита и видя тая вечер, беше така неочаквано и страшно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 23. А колко е тежко да се отглеждат сирачета! Баба Неделя бе изпитала това на гърба си. К. Ламбрев, СП, 17. Много неща видял, но и много горчивини изпитал. Погребал жена и дъщеря, синът му се запилял някъде из Куба, а той сега работел като пазач в циментовата фабрика. Г. Белев, КВА, 282. Защо трябваше да изпитва толкова неловки минути да отговаря, да обещава съдействие за удовлетворение на нужди. Ал. Константинов, БГ, 121. Изпитвам загуби. Изпитвам мъки. Изпитвам мизерия. изпитвам се, изпитам се страд.