изпра̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано изпра̀вения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изпра̀веният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изпра̀вена - единствено число, женски род, нечленувано изпра̀вената - единствено число, женски род, членувано изпра̀вено - единствено число, среден род, нечленувано изпра̀веното - единствено число, среден род, членувано изпра̀вени - множествено число, нечленувано изпра̀вените - множествено число, членувано изпра̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изпра̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изпра̀вна - единствено число, женски род, нечленувано изпра̀вната - единствено число, женски род, членувано изпра̀вно - единствено число, среден род, нечленувано изпра̀вното - единствено число, среден род, членувано изпра̀вни - множествено число, нечленувано изпра̀вните - множествено число, членувано
See more
ИЗПРА̀ВЕН1, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от изправя и от изправя се като прил. 1. Който стои прав, в отвесно положение. Пред писалището изправена двойка – младеж във фрак и цилиндър, възрастна дама в коприна и бисери. К. Константинов, ПЗ, 171. Като треперлива топола стоеше сега тя [Ангелина] сред изправените девойки. А. Страшимиров, ЕД, 22. Това димче пътуваше, местеше се и наближаваше насам, като изправен прозрачен смок. Ив. Вазов, Съч. VIII, 125. // Който стои нагоре, в отвесно положение. Те влязоха във воденицата, заключиха я добре и легнаха въз изправените чували. Ив. Вазов, СбНУ I, 78. Една кула, прилична на изправено яйце, се белееше на върха. Ст. Загорчинов, ДП, 177. – Е-ей, яхърджийо, дека си, бре? – извика талигаджията, облечен в дълъг гол кожух с изправена яка. Т. Влайков, Съч. III, 14. Хора и коне се объркаха, всеки бързаше да се намери на седлото, изправените пики една след друга се отскубваха от земята и в няколко секунди само ескадронът летеше из полето. Й. Йовков, Разк. I, 132. Изправена глава.See more2. Който е изпънат, изопнат, не е изкривен или прегънат, свит. Противоп. извит, изкривен. Гол до кръста, изгорял от слънцето, младежът имаше стройни рамене, които се преливаха в изправената дълга шия. Ст. Дичев, ЗС I, 221. Наведе се [Богдан], прегърна тежката торба. След това изсипа в решетото ръж, дигна го нависоко и без да се наведе, с изправени ръце затръска, заотсява. К. Петканов, X, 67. При отглеждане на разсада в топлик всички видове домати израстват с изправено стъбло. Бтн V и VI кл (превод), 103. // За тяло – който е изпънат, изтегнат, който не е прегърбен, превит. Противоп. прегърбен, превит. Сред цялото това множество, уплашено и мълчаливо, стърчеше високата изправена фигура на Ерусалем Захаров. Д. Ангелов, ЖС, 651. Младото момиче се загледа. Тоя висок и побелял човек с редингот и бяла жилетка, изправената снага и твърдата походка на когото издаваха стария военен в оставка – него тя познаваше добре. Й. Йовков, Разк. I, 175.
3. За вървеж, походка и под. – който се извършва с изпънато, право тяло и вдигната глава. За да се премине от случайното служене с оръдия от висшите маймуни към трудовата дейност на първите хора, била нужна още една решителна крачка – преминаване към изправено ходене. Псих. X кл, 22. Изправен стоеж. Изправена стойка.
◊ Изправен ъгъл. Геом. Ъгъл с мерно число 180°, сключен от два противоположни лъча.
ИЗПРА̀ВЕН2, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е напълно в ред, който е в състояние, отговарящо на необходимите изисквания, за да изпълнява предназначението, работата си. Камен разбра, че новият му работник никак не е опасен. Важното бяха документите му, а те, видя ги, изправни бяха. Й. Гешев, ВТ, 53. Тук той се обърна и протегна ръка към опълченците, дошли от Княжеството: – Пушките ви с патроните, сухарите, цървулите с навущата да ви бъдат изправни и готови. В. Геновска, СГ, 300. Но, за голямо негово учудване, тази сутрин полицаите бяха съвсем изправни. И обущата им лъснати, и копчетата зашити. К. Калчев, ЖП, 403. // За механизъм, машина и под. – който действа, работи нормално, който няма повреда; годен. – Дадоха ми един магнет – напълно изправен, а не дава искра. М. Грубешлиева, ПИУ, 82. Димитров предупреди шофьора, че колата ни не е изправна – „нещо чука в мотора“. К. Митев, ПБ, 101. – Ремонтираният трактор гълта по-малко. Изправната машина пести горивото. А. Гуляшки, МТС, 278.
2. Който изпълнява акуратно задълженията си спрямо някого или нещо. Почина запасният фелдфебел Гичо Стафунски, ревностен и изправен член на подофицерското дружество в града. Бива ли да се не почете паметта му? Чудомир, Избр. пр, 123. – И аз искам да съм изправен към държавата, ама като не мога, що да сторя? – промълви глухо той. Ст. Марков, ДБ, 370. В затвора всеки ден е свързан с някакво приключение. Колкото и да си изправен, хората от управата винаги ще намерят за какво да те нагрубят. Сл. Трънски, Н, 15. – Аз си излизам на работа, наловили сме с жената сума трудодни. Изправни сме. Ст. Даскалов, ЕС, 320.
– От рус. исправный.