изкривѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано изкривѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изкривѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изкривѐна - единствено число, женски род, нечленувано изкривѐната - единствено число, женски род, членувано изкривѐно - единствено число, среден род, нечленувано изкривѐното - единствено число, среден род, членувано изкривѐни - множествено число, нечленувано изкривѐните - множествено число, членувано
1 извит - крив - изкривен - закривен 2 изкривен (прен.; разг.) - изопачен - извратен (прен.) - превратен - преиначен - криворазбран - извъртян (прен.; разг.) - обърнат (прен.; разг.)3 крив - изкривен - изметнат - изкорубен (прен.)See more
ИЗКРИВЀН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от изкривя и от изкривя се като прил. 1. Който има крива форма, който не е прав; извит. Тлъстичкото му, охранено тяло с тънките и изкривени като на кавалерист крака го правеха смешен и карикатурен на вид. Г. Белев, КВА, 327. Изкривените каменни стени са подпрени с дебели вече прогнили дървета. Елин Пелин, Съч. IV, 81. В тая чудна изкривена линия на устните се четеше постоянно недоволство. Д. Немиров, Б, 18. Тук-там по него [пътя] стърчаха непотребни късове ръждясало желязо, изкривени релси и колела. П. Михайлов, ПЗ, 60. Изкривен стол. // Разш. Който не е правилен, симетричен. Този младеж виждах за първи път. Направи ми впечатление изкривеното му лице – едната страна беше по-изпъкнала от другата – и дебелият му глас, който излизаше сякаш от бъчва. Сл. Трънски, Н, 290.See more2. Който е разположен накриво или стои накриво. Момичето вървеше пред него по слабо осветеното стълбище и той виждаше изкривените токове на обувките ѝ. М. Грубешлиева, ПИУ, 72. Очите ѝ [на калугерката], по природа дълги и слабо изкривени, бяха още повече примижали от блясъка на сребърните ризи на иконите, които сияеха зад кандилото в дъното на пезула. Ст. Загорчинов, ДП, 156. В това време вратата широко се отвори и директорът въведе един нисък, набит господин, с валчесто червено лице, с малко изкривена яка и вратовръзка. Елин Пелин, Съч. IV, 168. // Който е извит или извърнат настрана в неестествено положение. Миналото лято Орфей и Дика поиха няколко пъти стадата си на Големия извор, но там те видяха люде, които се тресяха като трепетликови листа, имаше мъже и жени със схванати ръце и крака, с изкривени вратове. Г. Караславов, Избр. съч. V, 229. В същото време и жена му го гледаше с изкривени уста и свити вежди. Д. Калфов, Избр. разк., 345.
3. Прен. За поглед, изражение и под. – който съдържа, изразява някакво отрицателно или иронично отношение, чувство и под. Но под тази престорена шеговитост и изкривена усмивка явно изпъкваше нота от горчив, негодуващ тон. Т. Влайков, РП I, 146. Двете кучета вън започнаха да лаят. Дона излезе и не след дълго на площадката се показаха жени, натоварени с покъщнина, задъхани от умора, а по лицата им, в погледите им, изкривени и размътени, се виждаше уплаха и отчаяние. Д. Талев, И, 577.
4. Като същ. изкривено ср. а) Разг. Болно място, обикн. върху крайник, поради изменяне на естественото му положение или форма. – Взели мерки – продължи Садет с ироничен глас. – Водили момиченцето при баби, при ходжата. Само на лекар не са го показали, нали? – Защо на лекар, когато ние си знаем как да лекуваме клъцнато, навехнато, изкривено, че и счупено даже. Б. Несторов, АР, 244. б) Диал. Извитата, кривата част на нещо (Н. Геров, РБЯ).