извѝт - единствено число, мъжки род, нечленувано извѝтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член извѝтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член извѝта - единствено число, женски род, нечленувано извѝтата - единствено число, женски род, членувано извѝто - единствено число, среден род, нечленувано извѝтото - единствено число, среден род, членувано извѝти - множествено число, нечленувано извѝтите - множествено число, членувано
1 извит - свит - сгънат - прегънат - превит - огънат - подвит - подгънат 2 извит - крив - изкривен - закривен 3 извит - лъкатушен - криволичещ - витSee more
- 1. извит
- - Извит като китка
See more- - Като извита кърпа
ИЗВЍТ, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от извия като прил. 1. Който е като дъга, полукръг; вит. Славянинът допря до струните извит лък и засвири. Ст. Загорчинов, ЛСС, 26–27. На писалищната маса с извити крака лежеше разтворена книга. Ем. Станев, ИК I и II, 219. Едно извито каменно мостче ни отведе през дерето до първите къщи. Л. Александрова, ИЕЩ, 94. Там седеше и гукаше една двойка. Момък и девица. Момъкът белолик, с черни извити вежди, момата – много мила. Ив. Вазов, Съч. XXV, 145. Около устните си имаше по две-три извити и дълбоки бръчки, тъй че изглеждаше все усмихнат. Й. Йовков, ПГ, 165. Извити мигли. // За нос – който не е прав и има издатина; гърбав. Той беше възнисък, с кръгло бяло лице и извит нос. Сп. Кралевски, ВО, 17. Бяла и румена като пембян трендафил, с тънък малко извит нос и високо чело – тя напомняше даскал Стефана. Д. Немиров, Б, 88. // За дим, пара, пламък и под. – който се движи с извивки, на кълба. Полуосветени от извитите езици на буйния огън веселите и възбудени лица на момите изглеждат приказно хубави. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 10. В полунощ дим извит / из високия комин, / като неподвижен стълб, / тъне в небосвода син. Π. Π. Славейков, Събр. съч. II, 30.See more2. За река, път и под. – който е с много завои, извивки; вит. По извити пътечки го [бащата] качили горе [на билото] на кон – чак до здрач той стоял упоен от зелената гледка. О. Орлинов, П, 105. По стръмната пътека, змийно извита през злачни треви, се заредиха морни сеносбирачки и с весел кикот се спущаха надолу към низината. Ц. Церковски, Съч. III, 19. Богоугодник сред гората / чешма за спомен е сградил: / порутена е тя – под нея / път извора си е пробил. / И весело си той клокочи, / извит надолу по рида. Π. Π. Славейков, Събр. съч. II, 62.
3. За стълба, стъпала – който е като спирала, спираловиден; вит. Една извита дървена стълба, украсена с големи керамични вази и субтропични растения, водеше към втория етаж. Д. Димов, Т, 140. Тая кръчма беше една дълбока изба, в която се слазяше по една стръмна и извита стълба. Ив. Вазов, Съч. VI, 5. После поех след момчетата, които вече изкачваха извитите каменни стъпала към изхода на кабарето. Др. Асенов, СВ, 69.
◊ Извит като китка. Диал. Много красив, много хубав.