изгъ̀рбен - единствено число, мъжки род, нечленувано изгъ̀рбения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изгъ̀рбеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изгъ̀рбена - единствено число, женски род, нечленувано изгъ̀рбената - единствено число, женски род, членувано изгъ̀рбено - единствено число, среден род, нечленувано изгъ̀рбеното - единствено число, среден род, членувано изгъ̀рбени - множествено число, нечленувано изгъ̀рбените - множествено число, членувано
ИЗГЪ̀РБЕН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от изгърбя като прил. 1. За човек – който е с изкривен гръбначен стълб; прегърбен. Пинтеза съвсем се съсипа. Ходеше из двора безцелно, грохнал и изгърбен. И. Петров, НЛ, 261. Тя [Лина] пристъпваше вяло, като че ли насила, с наведена глава и някак странно изгърбена. Г. Райчев, Избр. съч. II, 146. // Рядко. Който е с гърбица; гърбав. Из храстите се измъкна някакво грозно изгърбено животно, ни вълк, ни лъв, ни камила, с хищна муцуна и безобразно къси задни лапи. П. Бобев, ГЕ, 63.See more2. За нос – който има изпъкналост като гърбица; гърбав. Пристъпи към тях непознатият – среден на ръст човек и доста мършав. Дребното му лице с доста голям, изгърбен нос, беше обраснало с гъста, широка брада. Д. Талев, ПК, 39.
3. Който е с дъгообразна извивка. Белееха се само невидимите брегове и межди, изгърбените покриви, закръглените ръбове на предметите под дебелия снежен кожух. Д. Талев, ГЧ, 219. Не видяхме кога излязоха конниците из нея [планината]. Видяхме ги, когато пресичаха изгърбения каменен мост над реката. А. Дончев, ВР, 30. Постът се намираше далеч, на изгърбената могила – при знамето. Е. Йончева, ЗГ, 48.