сгъ̀рбен - единствено число, мъжки род, нечленувано сгъ̀рбения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член сгъ̀рбеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член сгъ̀рбена - единствено число, женски род, нечленувано сгъ̀рбената - единствено число, женски род, членувано сгъ̀рбено - единствено число, среден род, нечленувано сгъ̀рбеното - единствено число, среден род, членувано сгъ̀рбени - множествено число, нечленувано сгъ̀рбените - множествено число, членувано
СГЪ̀РБЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сгърбя като прил. 1. За човек – който е с извит, изкривен и наведен напред гръбначен стълб; изгърбен, прегърбен.
Погледът му случайно се задържа върху една сгърбена бабичка. Д. Калфов, Избр. разк., 52. Свит в ъгъла, между прозореца и масата на Пазвантоглу, върху която писма, харти и всякакви книги стояха на толкова купчини, че зад тях можеше да скрие лице къде по-едър човек от ситничкия, сух и сгърбен владика. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 236. // За тяло, фигура – който е на човек с такъв гръб; изгърбен, прегърбен. На чардака, гдето още се тъмнееше сгърбената фигура на стареца, стоеше Нона. Й. Йовков, ЧКГ, 63. Тя се улови за ръката му като удавница и Харалан усети как трепери сгърбеното ѝ тяло. А. Гуляшки, СВ, 144.See more2. Който е с дъгообразна извивка на фигурата, формата, контура си. Само сгърбената костенурка отмерено дращеше с нокти по ланшната шума. З. Сребров, Избр. разк., 39. След три дни, / воловете разкъсаха синджирите, / обрулиха с рога два коша дюли / и свлякоха се тежко от баирите, / сгърбени и жадни като дюни. А. Стоянов, Худ. С І, 340.
3. За къща, постройка и под. – който е схлупен и изкривен от годините. В дъното беше старата сгърбена къща, дето едно малко прозорче вече светеше. Г. Караславов, Т, 55. В къщурка сгърбена са сбрани трима, / преминали през огън и вода. Бл. Димитрова, Л, 214.