подвѝя - първо лице, единствено число, сегашно време подвѝеш - второ лице, единствено число, сегашно време подвѝе - трето лице, единствено число, сегашно време подвѝем - първо лице, множествено число, сегашно време подвѝете - второ лице, множествено число, сегашно време подвѝят - трето лице, множествено число, сегашно време подвѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време подвѝ - трето лице, единствено число, минало свършено време подвѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време подвѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време подвѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време подвѝех - първо лице, единствено число, минало несвършено време подвѝеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време подвѝехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време подвѝехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време подвѝеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време подвѝй - второ лице, единствено число, повелително наклонение подвѝйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение подвѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие подвѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие подвѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие подвѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие подвѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие подвѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие подвѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие подвѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие подвѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие подвѝел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие подвѝела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие подвѝело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие подвѝели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие подвѝт - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие подвѝтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие подвѝтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие подвѝта - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие подвѝтата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие подвѝто - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие подвѝтото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие подвѝти - множествено число, нечленувано, страдателно причастие подвѝтите - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. подвит
- - С подвита опашка
ПОДВЍТ, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от подвия като прил. 1. Който е извит, обърнат нагоре или надолу, навътре или навън, обикн. в крайщата си; завит, подгънат, прегънат. Само с един обут чорап, обиколи разхвърляната стая, спъна се в подвития килим и очилата му се смъкнаха от челото на носа му. Д. Кисьов, Щ, 398. Под каскета се подаваше „червеното всекидневие“ от Лили Кьорбер, с подвити и омазнени корици. М. Грубешлиева, ПИУ, 68. Фабрикантът беше облечен в тежък син балтон от италиански плат, а на главата си имаше черна шапка с подвита нагоре периферия. Ем. Манов, ДСР, 468. Двама от мъжете бяха наметнати с късички пардесюта, на третия шапката бе с подвити нагоре краища. Тоя човек се стори на Джапу- на познат. Ем. Станев, ИК, 19. // За мустак, мустаци, коса — който е с извити обикн. нагоре краища; завит. — Колко хубав! Колко напет! — мислеше си тя, като си спомняше черните му тънки, подвити мустаци и тъмните очи, гледащи право в сърцето. Д. Немиров, Б, 76-77. Подвита коса.See more2. За ръкав, пола и под. части на дреха — който е сгънат, подгънат нагоре и прикрепен така, че да не се спуска, да не пада; завит, запретнат, засукан, възпретнат, подпретнат. Върбите,.., хвърлиха продълговата сянка към бялата могила, по която стояха разпрострени бели кенарени платна. Около тях стояха гиздави белячки с подвити до лакти ръкави и с подпреднати поли. Ц. Церковски, Съч. III, 23. Полите ѝ бяха подвити до коленете и откриваха стройните ѝ високи крака. П. Константинов, ПИГ, 139.
3. За ръце, крака, колене на човек и опашка, крайник на животно и под. — който е свит, сгънат и обикн. пъхнат под долната част на тялото; подгънат, прегънат. Кандидатът лежеше на леглото си с подвити под главата си ръце и унесено гледаше пред себе си. Й. Йовков, Разк. II, 61. Свита в ъгъла, с подвити под дългия пеньоар крака, Лили четеше. М. Грубешлиева, ПИГ, 274. Струпали се бяха там любопитни около десетината камили, които бяха налягали по корем с подвити колена, дигнали високо глави на дългите си, извити шии. Д. Талев, ПК, 308. Падаше сух сняг. Засипваше митинга, покривите на къщите, гърбовете на черните лъвове, полегнали върху постаментите на моста с подвити опашки. А. Каралийчев, НЧ, 45.
◊ <Като куче> с подвита опашка. Разг. Изплашено, засрамено, с понижено самочувствие. — Таз стока ний ще разпределим по такъв начин, че нашият брат да остане доволен и предоволен — ... А душманите да си идат с подвити опашки. А. Гуляшки, ЗР, 251. По едно време Йончоолу реши да ги предизвика.. Избръснат и освежен, той се разстъпи из навалицата и понеже никой не му обърна внимание, прибра се в дюкяна си с подвита опашка. В. Нешков, Н, 348. И той полека, като куче с подвита опашка, измъкна се и се затули из пътя. Т. Влайков, Съч. I, 26. Подвит гръб, врат, (шия). Преклонен, покорен, смирен, раболепен. Що, ако хрясна проклетата лампа в прокопа, / па да изправя подвитата шия, / с лява ръка на пестник да изстъпя / изпод земя в полукръг към небето, / вдигнал чука и искрящи очи / тамо под божето слънце? К. Христов, ОВ, 60. С подвити колена (нозе). Коленичейки, коленопреклонно. Г л а ш а т а й: С подвити колена и гологлави / въздавайте ѝ исканата на шапката почит. Д. Стоевски, ВТ (превод), 43. С подвити крака, (колене, нозе) сядам, присядам.Сядам, присядам обикн. на пода, на земята, като сгъвам или кръстосвам под себе си двата си крака, обикн. по турски. Там [в шатрата] имаше други агарянци, седнали с подвити колена върху тигрови и пантерови кожи. Ст. Загорчинов, ДП, 308. Турците нищо не работят, сядат върху рогозките с подвити нозе и все пресни погачи, мед и масло да ядат. К. Петканов, СВ, 25.