изпра̀звам - първо лице, единствено число, сегашно време изпра̀зваш - второ лице, единствено число, сегашно време изпра̀зва - трето лице, единствено число, минало свършено време изпра̀зваме - първо лице, множествено число, сегашно време изпра̀звате - второ лице, множествено число, сегашно време изпра̀зват - трето лице, множествено число, сегашно време изпра̀звах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изпра̀звахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изпра̀звахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изпра̀зваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изпра̀зваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изпра̀звай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изпра̀звайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изпра̀зващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпра̀зващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изпра̀зващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изпра̀зваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпра̀зващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изпра̀зващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпра̀зващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изпра̀зващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпра̀зващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изпра̀звайки - деепричастие изпра̀звал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изпра̀звалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изпра̀звалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изпра̀звала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изпра̀звалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпра̀звало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изпра̀звалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпра̀звали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изпра̀звалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изпра̀зван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изпра̀звания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изпра̀званият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изпра̀звана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изпра̀званата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изпра̀звано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изпра̀званото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изпра̀звани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изпра̀званите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗПРА̀ЗВАМ, -аш, несв.; изпрàзня, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да стане празно, като изваждам, вземам това, което се намира в него; опразвам. Противоп. напълвам. Как ли се прави оглед? Като не знаеше какво друго да направи, заповяда да изпразнят съдържанието на джобовете му. П. Вежинов, НС, 130–131. Няколко пъти Нейко изпразва и напълва дисагите. Й. Йовков, Ж 1945, 79. А хората изпразниха и хамбарите, и курниците си да гощават неканените гости. Ив. Гайдаров, ДЧ, 142. Поп Никола често изпразваше дискоса от църквата, викаше комитетския касиер в олтара и изсипваше дребните монети в кърпата му. П. Стъпов, ЖСН, 84. // Правя съд да стане празен, като изпивам или изяждам това, което се намира в него. Противоп. напълвам. Председателят на комисията – един инженер, вече на преклонна възраст – изпразваше до капка чашата и колкото повече пиеше, толкова повече ставаше мълчалив и разсъдлив. Д. Калфов, Избр. разк., 115. Сега вече е достатъчно сладко – усмихна се Петручио. – Сигурно – каза Бенко. – Та ти изпразни целия буркан. Ал. Бабек, МЕ, 109. Много още пяха болярите, много мехове с вино изпразниха в какви не наздравици. Ст. Загорчинов, ДП, 134. // Изсипвам или изваждам, вземам съдържанието на нещо. Противоп. напълвам. Той посегна към една от тенджерите на печката, изпразни водата в една каца в ъгъла на готварницата и с големия черпак я напълни с фасул. Д. Спространов, С, 36. Но и той помагаше: разпаряше възглавниците и изпразваше парцалите и пуха от тях. Хр. Смирненски, Съч. III, 197.See more2. Преставам да обитавам, да изпълвам нещо, напускам нещо (помещение, сграда, селище, път); опразвам. Противоп. напълвам, изпълвам. Черните човешки фигури се разбъркват, изпразват шосето и се отбиват по двете му страни. Й. Йовков, ПК, 66. Както щете вий, а по ще е добре / доде е време, не когато чак допре / до кокал ножа, ний градът да го изпразним! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 201.
3. Ставам причина, правя нещо (селище, сграда и под.) да престане да бъде обитавано, да бъде напуснато. Паническият страх беше в един час изпразнил Клисура и натъпкал тоя планински дол. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 165.
4. В съчет. със същ., назоваващи оръжие. Изстрелвам куршума, снаряда и под. от оръжие, като правя то да остане празно. Враговете стръвно налитаха, изпразваха пушките си, потулваха се зад дърветата и оттам изпращаха смъртоносни куршуми. А. Каралийчев, ТР, 157–158. В силяха под ямурлука Стефан носеше два пищова и беше готов всеки миг да ги изпразни в големия търбух на пехливанина. Ст. Дичев, ЗС I, 388. Иззад ниските храсти се показа трескаво възбуден ловец, подскочи, премери се мигновено и изпразни и втората цев. Г. Караславов, Тат., 131. Даскалът го следваше със затаен дъх и също беше готов да изпразни целия диск на автомата си, щом забележи и най-слабия опит за съпротива. Ив. Мартинов, ДТ, 236. // В съчет. с куршум, снаряди и под. Изгърмявам, изстрелвам това, с което е заредено оръжието. Ето тук аз само трябваше да вдигна пушката, да отърча към него и забия ножа в тялото му. Или можех просто да изпразня някой куршум в черепа му. Вл. Мусаков, СбЗР, 401. Дръпна пушката на близкия войник и изпразни една пачка по течението. – Стреляйте по реката – завика той [офицерът] като бесен. З. Сребров, Избр. разк., 55.
5. Прен. В съчет. със същ. каса, кесия, джоб и под. Ограбвам, обирам. Имам си касиер. Но не е стока, дявол да го вземе: изпразнил касата на банката, в която работил, и цели седем години прекарал в затвора. X. Русев, ПЗ, 161. – Прангата ли! – викаха те. – Тоя изедник, дето продаде гората ни, дето обра и изпразни с Доча общинската каса. Т. Влайков, Съч. III, 247.
6. Прен. В съчет. с душа, сърце. Правя явни пред някого, споделям с някого вълненията, чувствата, преживяванията си; изливам. Искам пред някого да изпразня душата си и тоя някой да бъде мъж, възможно най-близък мъж. Ст. Чилингиров, РК, 253. Докато девойката бързаше да изпразни сърцето си, неговото [на Теодосий] сърце, наопаки, попиваше изплаканите слова и изповяданите терзания и подобно на намокрено зърно наедря и изпълни гърдите му. Ст. Загорчинов, ДП, 286. изпразвам се, изпразня се страд. Всички ядеха с охота. Чашите често се чукаха и изпразваха. Т. Влайков, Съч. III, 26.
ИЗПРА̀ЗВАМ СЕ несв.; изпрàзня се св., непрех. 1. За съд – ставам празен, преставам да бъда пълен, изпълнен с нещо; опразвам се. Противоп. напълвам се. После се заредиха мъже, жени, момичета – Бенко и Манило едва смогваха да им подават по една ябълка и да прибират парите. Скоро сандъчето се изпразни. Ал. Бабек, МЕ, 240. Когато арсеналът се изпразни – битката се свърши. Ив. Вазов, Съч. VI, 30. Изпразнила се е султанската хазна и за да я напълнят пак със злато, султанът пратил да засеят Елнъзач. К. Петканов, СВ, 57. – Студентската ми кесия се беше изпразнила, а в берлинската политехника ме чакаха изпити! Д. Димов, ЖСМ, 34. Оставете какъв да е съд, пълен с вода, на чист воздух и съдът ще да ся изпразни, без да усетите. Е. Васкидович, ПП (превод), 16.
2. За помещение, сграда, селище и под. – ставам празен, преставам да бъда обитаван, пълен, изпълнен с хора. Изведнъж селото сякаш внезапно се изпразни и утихна. Цялата глъчка се изнесе по-далеч и се събра на източния край. Й. Йовков, Разк. I, 128. Когато свещеникът възвести „со страхом божим“, черквата почна да се изпразва. Между първите излезе началникът. Ст. Чилингиров, ПЖ, 146. Хората си отиваха и заведението бе почнало да се изпразва. Д. Димов, Т, 113. Чендов тръгна пръв и след него всички четници, близко един до друг. Стаите бързо се изпразниха, останаха сами там, до прозорците, по двама четници като заковани. Д. Талев, И, 509.
3. За оръжие – гръмвам, стрелям. Той пусна слух, че по едно невнимание негово револверът му се изпразнил. Ив. Вазов, СбНУ II, 86. И все една и съща история около тези гробове: „бушандисала се“ (изпразнила се) пушка от невидена страна и се гътнал прострелян Дели Осман, както си вечерял на огъня край нивата. Н. Хайтов, ШГ, 50.
4. Разг. За мъж или мъжко животно – правя да изтече семенна течност при полово сношение.
5. Електр. За електроскоп и под. – отдавам електричеството, с което съм зареден. Известно е, че зареденият електроскоп – в най-обикновения случай две книжни ивици, до които са допрели натрит кехлибар, се изпразва рано или късно без каквато и да е намеса на човешка ръка. И. Спасова, ЧК (превод), 101. Кондензаторът, който е пълен с електричество, може да ся изпразни по два начина: постепенно и мгновено. И. Гюзелев, РФ, 368.
6. Остар. Изхождам се по естествена голяма нужда (Ст. Младенов, БТР).