напъ̀лвам - първо лице, единствено число, сегашно време напъ̀лваш - второ лице, единствено число, сегашно време напъ̀лва - трето лице, единствено число, минало свършено време напъ̀лваме - първо лице, множествено число, сегашно време напъ̀лвате - второ лице, множествено число, сегашно време напъ̀лват - трето лице, множествено число, сегашно време напъ̀лвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време напъ̀лвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време напъ̀лвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време напъ̀лваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време напъ̀лваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време напъ̀лвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение напъ̀лвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение напъ̀лващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие напъ̀лващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие напъ̀лващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие напъ̀лваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие напъ̀лващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие напъ̀лващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие напъ̀лващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие напъ̀лващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие напъ̀лващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие напъ̀лвайки - деепричастие напъ̀лвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие напъ̀лвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие напъ̀лвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие напъ̀лвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие напъ̀лвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие напъ̀лвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие напъ̀лвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие напъ̀лвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие напъ̀лвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие напъ̀лван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие напъ̀лвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие напъ̀лваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие напъ̀лвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие напъ̀лваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие напъ̀лвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие напъ̀лваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие напъ̀лвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие напъ̀лваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАПЪ̀ЛВАМ, -аш, несв.; напъ̀лня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Пълня догоре, докрай някакъв съд, вместилище; изпълвам. Една жълтичка като разменеше, получаваше от златарите толкова пари, че напълваше каручката със стока и оставаха за почерпка в Бреговишкото ханче. А. Каралийчев, НЗ, 88. Разшетал се Доко, впрегнал, напълнил чувала със сено, закачил брадвата и повел колата. Чудомир, Избр.
пр, 25. Напоследък всички бяха свършили парите и само благодарение на Големия, който неизвестно от какви тайни източници все още намираше тютюн, можеха вечерно време да напълнят чибучетата си. Ст. Дичев, ЗС I, 232. Скромний българский обяд приближаваше да ся свърши. Тогаз Вълко напълни една малка паница с вино. В. Друмев, НФ, 93. // Слагам или доставям нещо, в голямо количество някъде; изпълвам, отрупвам. Всичко, което имат тези хора, искаха да ни го дадат. За един миг се срина цялото село и напълни автомобила ни с цветя. А. Каралийчев, ПГ, 175. Напълвам магазина със стоки. // Ставам причина нещо в голямо количество да влезе някъде, да заеме, обхване някакво място, пространство; изпълвам. Щом Нейчо се показа от вратата навън, вятърът го забрули по лицето, като да беше го дебнал, задави го, напълни очите му със сняг. Й. Йовков, ЖС, 54. В права улица, като духне вятър и ти напълни очите с прах. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 11.
2. Обикн. за течност — заемам изцяло, догоре някакво пространство, съд, вместилище; изпълвам. Водата напълни бързо ямата. // За сълзи — появявам се в очите; изпълвам. Сълзи напълниха отново очите на дяда Недка. Й. Йовков, Ж 1945, 94.
3. Само мн. и З л. ед. Обикн. за хора — събираме се на едно място, струпваме се много, голям брой на едно място, което заемаме изцяло; изпълвам. Навалицата, която из улиците нарастваше, като поток, напълни буквално храма. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 103. Много селени,.., са затекаха към бордея на циганина Хасана, който си отспиваше още в прекрасната пролетна нощ и който не знаеше, че български комити са напълнили селото. З. Стоянов, ЗБВ II, 42. Момчиловите стада бяха напълнили целия двор. Черните овчарски кучета лежеха мирно до портата. А. Каралийчев, ЛС, 10. Публиката напълва салона и с нетърпение чака да започне представлението.
4. Прен. Позволявам на много лица да вземат участие в нещо, да правят нещо. Тия оправдания се усилиха още повече, след като Дипчика и Танас напълниха дюкяна си с деца и чрез тях отнеха хляба на много възрастни ръце. Ст. Чилингиров, ХНН, 169.
5. Прен. Разпространявам се, обхващам изцяло някакво пространство, помещение, вместилище; изпълвам. Пушекът се пръсна и гръмът мина, / кат напълни с екот цяла планина. Ив. Вазов, Съч. I, 176. Аромат на горски цветя напълни стаята. // Ставам причина, правя нещо (настроение, чувство и под.) да обхване, завладее изцяло някакво пространство, хората, които се намират някъде. Намери си Младенчо добър късмет. Напълни къщата с веселба. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. И сичките тие ластавички пеят, подскачат, смеят се, радват се и напълват въздуха с различни възклицания! Л. Каравелов, Съч. VII, 4.
6. Прен. За чувство, мисъл и под. — заемам, завладявам изцяло съзнанието, мислите, психиката на някого; изпълвам. Почуда напълни душите ни в този просторен храм .. Спокойствие. Тиха дълбочина. Светлина. А. Каралийчев, С, 46. Мракът се сгъсти около нас, и аз не виждах нищо друго, освен разнищените контури на една прегърбена фигура,.. Поривист страх напълни гърдите ми. Ст. Чилингиров, ХНН, 116. Ужас напълни душата му. Елин Пелин, Съч. III, 171. Пристигнах в Плевен и една неизказана тъга напълни сърцето ми. Мнозина от роднините ми и приятелите ми нямаше вече посред живите. НБ, 1877, бр. 75, 291.
7. Диал. Навършвам определена възраст, определен брой години; навършвам, изпълвам. А малкото растеше. То беше вече напълнило годинка и нещо. Ст. Чилингиров, РК, 281. Като напълни години, старият се поизуми от пиене и почна да забравя песните си. Чудомир, Избр. пр, 17. Могат да търгуват онези, които са напълнили двадесет и една година на възрастта си. ДЗОИ I (превод), 128. напълвам се, напълня се страд. Вардарски едвам дочака да се напълнят всички чаши и взе своята с цяла шепа. Д. Талев, ПК, 209.
НАПЪ̀ЛВАМ СЕ несв.; напъ̀лня се св., непрех. 1. Ставам пълен с нещо.В това време влязоха нови посетители и кафенето се напълни с облаци дим. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 43.
2. С предл. с и следващо отвл. същ. за чувство, мисъл и под. За човек, душата на човек и под. — изцяло съм обхванат от чувството, мисълта и под., назовани от съществителното. Докторът я погледна, и за пръв път в неговия живот душата му се напълни с жалост. Елин Пелин, Съч. II, 177.
◊ Напълвам / напълня гащите (шалварите).