изтъня̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изтъня̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изтъня̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изтъня̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изтъня̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изтъня̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изтъня̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изтъня̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изтъня̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изтъня̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изтъня̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изтъня̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изтъня̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изтъня̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъня̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изтъня̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изтъня̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъня̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изтъня̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъня̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изтъня̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъня̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изтъня̀вайки - деепричастие изтъня̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изтъня̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изтъня̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изтъня̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изтъня̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изтъня̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изтъня̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изтъня̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изтъня̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изтъня̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изтъня̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изтъня̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изтъня̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изтъня̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изтъня̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изтъня̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изтъня̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изтъня̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
See more
ИЗТЪНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; изтънѐя, -ѐеш,
мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изтъня̀л, -а, -о, мн. изтънѐли, св., непрех. 1. Обикн. за слой, пласт и под. – постепенно намалявам дебелината си, ставам по-тънък или тънък; отънявам. Дебелата снежна покривка изтъня, разкъса се като прогнила риза и оголи закопнялата тръпнеща плът на земята. И. Петров, НЛ, 18. Заледена река, по която безгрижно се пързалят смелчаци, без да държат сметка, че отдолу има жива вода, която гризе по малко леда, докато най-после той изтънее и се разчупи... Ст. Даскалов, СЛ, 43. Делеше ни една стена, а по средата имаше комин. На комина стената изтъняваше, та се чуваше каквото се говореше оттатък. Н. Хайтов, ДР, 217. Привечер облаците, които покриваха небето от цяла седмица, се вдигнаха и изтъняха в тънка сива пелена и за първи път през нея просветна слънцето. ВН, 1960, бр. 2662, 4.See more2. Ставам по-тънък, по-слаб или тънък, слаб; отънявам, отслабвам. На младини човек бленува и гони някаква цел, после косата му побелява или окапва неочаквано, лицето му се покрива с бръчки, ръцете му изтъняват като нозе на птица. Св. Минков, РТК, 40. Гледам я мама, беше станала като вейка. Тя все повече стягаше пояса върху сукмана си и бе толкова изтъняла в кръста, че ако бутнеш гърба ѝ, струва ми се, ще се прекърши. Кр. Григоров, Н, 199–200. Тя беше намаляла, дори пръстите на ръцете ѝ бяха изтънели и бяха много нежни. Д. Талев, С II, 311. Кобилата я не бива, човече, вика ми жената. Не яде, все трепери, па смъкнала се, изтъняла като хрътка. Н. Попфилипов, РЛ, 42.
3. За глас – повишавам основния си тон, ставам по-тънък, по-висок, писклив. Започна [Велика] да се кара на животните и колкото викаше, толкова гласът ѝ изтъняваше, превръщаше се на плач. К. Петканов, МЗК, 137. Отначало припевът ѝ беше нисък и продран, приличен на вой, но сетне гласът ѝ изтъня, повиши се и прокънтя пискливо и тревожно над задрямалите къщи. Г. Караславов, ОХ III, 509. Песента не закъсня. Страхил подхвана пръв. Гласът му се извиси, изтъня. М. Яворски, ПОББ, 12. Тонът му все повече се повишаваше, най-после гласът му съвсем изтъня. Ст. Христозова, ДТСВ, 13.
4. За звук – постепенно губя, намалявам силата си; затихвам, заглъхвам. Едва доловимо, някъде далеч, долетя проточен и тъжен звук, а след това изтъня постепенно като плач на дете. Д. Димов, Т, 171. Звукът постепенно изтъня, повече не можеше да се точи, достигна донякъде, спря и там угасна. М. Яворски, ХСП, 15.
ИЗТЪНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; изтъня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане по-тънко или тънко, за да се изостри. Той стана, взе косата и с малкото чукче зафана да клепа, да изтънява притъпеното ѝ острило. Т. Влайков, Съч. III, 6. Индже Григор беше майсторски изтънил върха на желязото. П. Константинов, ПИГ, 146. Той съзря под стряхата на воденицата едно парче дъска, изтъни върха ѝ. Ц. Гинчев, ГК, 62.
2. Правя нещо (слой, повърхност) да стане по-тънко или тънко. Слънцето не се виждаше на сивото небе, но невидимите му лъчи неумолимо изтъняваха снежната покривка. Б. Несторов, АР, 40.
3. Прен. Правя глас, звук да стане по-висок, писклив, тънък; извисявам. – Каквото и да ме правите, нищо не знам. – Знаеш, знаеш... – подигра се човекът с монголските очи, като изтъняваше подигравателно гласа си. М. Грубешлиева, ПИУ, 272. – Трябва само да намерим начин да се отървем. – Как де, и аз питам как – изтъни глас Захари. Г. Караиванов, ЮМ, 60. Чудно високо издигаше гласа си певецът, засукваше го, изтъняваше го. Ив. Вазов, Съч. VIII, 44. Пенко изтъни съвсем гласа си, скъса го, преглътна и поднови песента. К. Петканов, ЗлЗ, 30.
4. Прен. Правя нещо (лице, нос, черти) да стане по-тънко, по-изострено, слабо; удължавам, източвам. По скулестото ѝ лице, по тънките ѝ безкръвни устни се разля блага усмивка. Тиха примиреност изтъни чертите ѝ, за миг я подмлади. Ем. Станев, ИК III, 39. изтънявам се, изтъня се страд.