отъня̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време отъня̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време отъня̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време отъня̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време отъня̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време отъня̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време отъня̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отъня̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отъня̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отъня̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отъня̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отъня̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отъня̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отъня̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отъня̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отъня̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отъня̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отъня̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отъня̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отъня̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отъня̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отъня̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отъня̀вайки - деепричастие отъня̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отъня̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отъня̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отъня̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отъня̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отъня̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отъня̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отъня̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отъня̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отъня̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отъня̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отъня̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отъня̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отъня̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отъня̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отъня̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отъня̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отъня̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
See more
ОТЪНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; отънèя, -èеш,
мин. св. отъня̀х, прич. мин. св. деят. отъня̀л, -а, -о, мн. отънèли, св., непрех. 1. Ставам тънък или по-тънък, с по-малка дебелина; изтънявам. Снегът по дворовете, по покривите и по отсрещните хълмове отъня. Г. Марковски, СК, 49. Знаеше и много други неща, които го караха да се чувствува като човек, който върви по отънял вече лед и старателно се оглежда и ослушва, преди да направи следващата стъпка. Ст. Марков, ДБ, 433. По изпръхналите, отънели устни на Шишманя отново цъфна предишната измъчена усмивка. В. Нешков, Н, 35. Носът му стърчеше много отънял и някак си смален. П. Здравков, НД, 140. И на дъжда сгъстената решетка / редее, отънява и след миг / като златиста паяжина светка / на слънчевия радостен светлик. Бл. Димитрова, Л, 39. // Намалявам размерите, големината или количеството си. Реката отъня, но без да пресъхне. Р. Сугарев, СС, 84. Огромната леха на петстотиндекарния блок все повече отъняваше. Ст. Марков, БД, 266. Този рай не беше за дивеча: отъняха ни запасите, отъняха, та започнахме да се оглеждаме към съседите. ЛР, 1977, кн. 5, 4.See more2. Обикн. за човек или животно — ставам тънък, слаб; изтънявам, отслабвам. Конете, кравите и телетата, измокрени от студения есенен дъжд, отънели като хрътки.., отиваха като замаяни не там, дето трябваше. Й. Йовков, ЖС, 100.
3. За глас, звук — намалявам силата си или ставам тънък, висок, писклив; изтънявам. — Господин поручик, добре ми е известно коварството ви... — плътният, зовящ към солидарност глас на момъка отъня, спря да се движи, подобно на изопнат до краен предел ластик. Д. Вълев, 3, 178.
ОТЪНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; отъня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане тънко, по-тънко; изтънявам. отънявам се, отъня се страд. За да се извърши по-лесно занитването на кухи стойки, краят се отънява отвън. П. Минков и др., ЕФМ, 73.