изтъ̀ркан - единствено число, мъжки род, нечленувано изтъ̀ркания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изтъ̀рканият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изтъ̀ркана - единствено число, женски род, нечленувано изтъ̀рканата - единствено число, женски род, членувано изтъ̀ркано - единствено число, среден род, нечленувано изтъ̀рканото - единствено число, среден род, членувано изтъ̀ркани - множествено число, нечленувано изтъ̀рканите - множествено число, членувано
ИЗТЪ̀РКАН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от изтъркам като прил. 1. Който е износен, изхабен от продължителна употреба; изтрит, протрит, оръфан, овехтял. В дъното на хола – там, дето стоеше изтърканото кадифено канапе, се беше изправила някаква едра фигура. Др. Асенов, СВ, 43. С изтъркания си черен калпак и с широката си бозява долама, оръфана по краищата, с протъркани лакти, той мязаше на съборено чучело. Г. Караславов, Избр. съч. I, 381. Взе изтърканата си ученическа чанта, сложи книгите в нея и тихо се промъкна в градината. Д. Кисьов, Щ, 95. Изтъркано палто. Изтъркани подметки.See more2. Прен. За думи, изрази и под. – който е лишен от изразителност, който е станал съвсем обикновен, безинтересен поради честата си употреба; банален, изтрит. Влизаме и няколко минути се ръкуваме, възклицаваме, жените си разменят изтъркани любезности и все за нещо се извиняват. СбСт, 258. От думите му бликаше винаги свежест, народен полъх. Той не си служеше с изтърканите думи на инструкциите и докладите. Ст. Даскалов, СЛ, 169. Собствено, той се казваше Висчо Висчев, нещо като умалителна форма на Василий Василев, но той предпочете да се откаже и от двете имена, защото му се струваха много изтъркани, много просташки. Ст. Чилингиров, РК, 179. Изтъркан филм. Изтъркана мелодия. Изтъркани фрази. Изтъркани шеги.